Необходимо е изграждането на нов вид трансатлантически отношения

Франция, Германия и Русия се оказаха в трудно положение, след толкова бързата победа на САЩ и Великобритания в Ирак. Техният основен аргумент, че колкото по-бързо и по-пълноценно се включи ООН в процеса на възстановяването на Ирак, толкова той има шанс да бъде по-успешен, заслужава внимание. Но тяхното влияние върху Вашингтон сега е минимално.

Американският държавен секретар Колин Пауъл подчерта вчера, че Съединените щати няма да стоят настрана и да оставят други да възстановят Ирак. Изглежда освен хуманитарната помощ, ролята, която Вашингтон отрежда на ООН в политическо и административно отношение е предимно от консултативен характер.

Дори само със срещата си в петък вечерта в Санкт Петербург тройката /Русия, Франция и Германия/ рискува да продължи разделението, възникнало преди войната в Ирак. Трите страни повториха възраженията си срещу военната операция, но все пак подчертаха, че не образуват коалиция срещу тези, които я подкрепиха. Те подчертаха задоволството си, че е бил сложен край на диктатурата на Саддам Хюсеин.

В голяма степен тази среща се състоя, поради необходимостта френският президент Жак Ширак да избегне изолацията. Тя трябваше да бъде само между германския канцлер Герхард Шрьодер и руския президент Владимир Путин до момента, в който Ширак прие поканата да се присъедини към двамата.

По различен начин и трите страни се опитват да оправят отношенията си със САЩ и Великобритания.

Германският външен министър Йошка Фишер определи връзките с Вашингтон като "крайъгълен камък" на германската дипломация. Путин заяви, че не желае "нова ялтенска" коалиция срещу Съединените щати и Великобритания. Даже Ширак се обади на британския премиер Тони Блеър в събота за втори път през последните четири дни, за да го информира накратко за разговорите в Санкт Петербург. Френският президент гледа на Блеър, който споделя неговото мнение за значението на Обединените нации, като на най-добрия си коз. Но, въпреки ролята на Великобритания във войната, възможностите на Блеър да постигне каквото иска Ширак - ООН да отговаря за формирането на ново иракско правителство, са ограничени.

Сега прагматичният подход е най-правилният. Основната задача трябва да бъде облекчаване на тежкото положение на иракския народ. Със сигурност ще са необходими нови резолюции на ООН за възстановяването на Ирак, например, за да могат Световната банка и Международният валутен фонд да участват в процеса. Предстоят трудни за решаване проблеми, като анулирането на иракския дълг. Нито иракският народ, нито международният ред ще има полза от поредната дипломатическа безизходица. От своя страна Съединените щати, които вече се натъкнаха на трудностите, свързани с поддържането на реда в Ирак, може да осъзнаят колко сложен е възстановителният процес без широка подкрепа.

Париж, Берлин и Москва не могат да формират основата на алтертатива на САЩ, която да издържи на времето. Дори в рамките на Европейския съюз Франция и Германия не можаха да наложат да бъде постигнат консенсус срещу войната. Тази седмица в Атина ЕС ще подпише договори за присъединяване с 10 трани-кандидатки за членство, повечето от които подкрепиха Вашингтон по въпроса за войната в Ирак.

Необходимо е да бъдат изградени някакви нови трансатлантически отношения, колкото и трудна да изглежда тази перспектива. Това ще изисква старателни усилия за възстановяване, точно както в Ирак.

По БТА

Още от Свят

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?