Необходимостта от декомунизация

На 25 януари т.г., 10 години след внасянето на проекторезолюция №1096, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прие резолюцията “За необходимостта от международно осъждане на престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими”. Документът бе подготвен от Политическата комисия на ПАСЕ. Събитието се превърна в политическата новина на европейския континент през изминалата седмица за големите европейски всекидневници. В България то не се коментира, с изключение на някои медии и на сайта за Декомунизация http://www.decommunization.org/.     

Сайтът е единствен по рода си в страната c количество и качество събрани и публикувани документи. В резултат на систематичната и последователна дейност на неговия редактор Борислав Скочев и екипа, съставен по спонтанна инициатива на участници в политически дискусии в българското интернет пространство, “Декомунизация“ вече над 3 години компенсира дефицита в българското общество от просвета, информация и систематизиране нa изследователската работа за тоталитарните системи на комунизма.

Сайтът беше създаден в подкрепа на проекторезолюцията за международно осъждане на комунизма, внесена от Рене ван дер Линден в ПАСЕ. Целта, да извести в България за проекторезолюцията, да насърчи подкрепа за нея и събере изразената подкрепа на своите страници, е реализирана. Общественият и научен дискурс, които поощри с работата си сайтът “Декомунизация“, рефлектира върху работата по документа в СЕ. Сайтът се превърна в своеобразна платформа на граждански ангажимент с подписките до Вaн дер Линден, гражданските инициативи в подкрепа на Резолюцията, контактите с Лъчезар Тошев, подкрепатa зa работата и приноса му -  с висока историческа стойност сами по себе си, предвид трудния процес на изработването на Резолюцията.

Паралелната цел - предоставяне информация за престъпленията на комунистическите режими, документи и свидетелства за десетилетията на комунистическо господство в много страни по света, връзките с изcледoвателски и мемориални центрове и институти, определя по-нататъшното развитие на сайта след приетата резолюция на ПАСЕ. Структурно и тематично е разделен на ресори, обхващащи следните категории:

- Международно осъждане на комунизма - документация по Резолюцията на ПАСЕ;

- Комунистически терор - документи, свидетелства, закони, книги, фактология, сравнителни статистики;

- Декомунизация - паралел и сравнение с налични изследвания, с процесите и законите за декомунизация в различни страни от бившия Източен блок, както и с денацификацията в Германия;

- Чужди  национални институти, изследователски институти - статии, книги, таблици, интервюта, изследвания и източници на партньори. 

“Успешната съпротива на световния комунистически интернационал”

Две седмици след гласуването на резолюцията на електронните страници на комунистическите организации в Европа все още последователно се появяват  съобщения и поздравителни отворени писма  за “успешната съпротива на световния комунистически интернационал срещу резолюцията на ПАСЕ”.

Два новосъздадени сайта в Австрия и Германия се занимават с организиране на подписки и акции за “сезиране на резолюцията пред Съвета на Европа” и с организиране на “анти-антикомунистически инициативи за привличане вниманието на ООН към казуса с европейския Маккартизъм”. Протестните вълни на крайно леви неправителствени и комунистически партии са продължение на демонстрациите, които дни преди гласуването преминаваха повече или по-малко забележимо през някои от засегнатите в документа страни от бившия Източен блок, но най-вече през западноевропейските държави.

Крайно леви организации и съюзи в САЩ и Австралия отправиха също протестите си към ПАСЕ. Солидарни, дори организираните индийски комунисти се присъединиха с откритo писмо и митинги из гетата на Делхи. Доколко съпровождашите ги скандиращи тълпи индийци бяха наясно за какво маршируват под червените знамена със сърп и чук, както и британските - с надраскани нацистки свастики - е въпрос на самостоятелна тема.

Престъпленията на комунизма и идеологията на класовата борба

Еуфорията на общокомунистическата съпротива беше смутена, когато обявената за 25 януари обща интернационална демонстрация на комунистическите партии пред Двореца на Европа в Страсбург не се състоя. Организаторите капитулираха след неколкократен отказ на кметството да одобри часа на демонстрацията. Вместо тях, в предложения свободен час се проведе скромен по размер, но вълнуващ протест на групи китайски дисиденти срещу престъпленията на комунистическия режим в миналото и в съвременен Китай (който остана само периферно спомената тема) и в подкрепа  резолюцията на ПАСЕ.      

Съпроводена от разнородни емоции, политически и обществени дебати, приетата от ПАСЕ Разолюция осъди  масовото погазване на човешките права, извършено от тоталитарните комунистически режими. Още с въведението в дебатите събранието изрази съчувствие, разбиране и признание на жертвите на тези престъпления. В Резолюцията ясно се посочи, че тези насилия се изразяват в индивидуални и масови убийства: “екзекуции, смърт в концентрационни лагери, глад, депортации, мъчения, принудителен труд и други форми на масов терор, преследване на етническа и религиозна основа, погазване свободата на съвестта, мисълта и словото, свободата на медиите и ликвидиране на политическия плурализъм“.

Важен детайл представлява експлицитното заявление, че насилията в практически развития комунизъм са извършени според дефинициите на класовата борба и диктатурата на пролетариата и теоретичните принципи, постулирани от марксизма-ленинизма. С това заключение на документа, ПАСЕ си позволи да засегне комунизма там, където той се чувства недосегаем и неопетнен. В идеологическата му основа, която до момента левите партии митологизираха като идеалeн и невинeн теоретичен обществено-икономически модел по отношение на практикувания комунизъм в тоталитарните леви режими.

Репродуциране на тоталитарни идеи

Допълнителeн важен параграф в документа e констатацията, че падането на комунистическите режими не е последвано от международно съдебно преследване на извършителите на комунистическите престъпления, както в случая с националсоциалистическите престъпления и Нюрнбергските процеси.

Констатиран е голям и опасен недостиг на информираност, познаване фактологията и осмисляне на престъпленията, извършени от комунистическите режими. А то е жизненонеобходимо за съвременните общества, предвид интензивното репродуциране на стари ксенофобски, социално-дарвинистки и тоталитарни идеи - за да бъдат избегнати подобни престъпления в бъдеще. Oсъждането им трябва да има важно място в образованието на младите поколения на Изток и на Запад - ПАСЕ призова всички комунистически,  социалистически и посткомунистически партии от страните членки в Съвета на Европа, които още не са направили необходимата крачка в тази посока, да преоценят историята на комунизма и своето собствено минало и да го осъдят недвусмислено. 

Събранието осъди продължаващото извършване на престъпления от съществуващите комунистически режими и призова те да не бъдат толерирани. Но това остана само във формата на добронамерена препоръка в документа - едно от спорните и слаби места на документа, поставило под въпрос функционалността и стойността ѝ в действителните условия  по принцип.

Разочарование предизвикаха други два момента: проектопрепоръката, призоваща европейските правителства да направят официални декларации за международното осъждане на тоталитарните комунистически режими, не получи необходимото мнозинство от две трети. Така също и проектопрепоръката, призоваваща евроепейските правителства да приемат подобни декларации и да извършат разследвания спрямо извършителите на престъпления по време на тоталитарните комунистически режими, не получи необходимото мнозинство.

Допълнително напрежение и объркване създаде фактът, че десни депутати гласуваха "срещу" и в двата случая. След  остър дебат с участието на 26 оратори ПАСЕ прие Резолюцията, подкрепена от 99 депутати, 42 против и 12 въздържа ли се. 

Защитата на Зюганов    

Председателят на руските комунисти Зюганов внесе писмо от 65 комунистически и леви партии, които протестирали срещу термина “престъпления на комунистическите режими“ под претекста на антифашизма. Фактът с подялбата на Полша между Германия и Съветския съюз, приятелските и договорни отношения между СССР и националсоциалистическа Германия до лятото на 1941 г., които позволиха безпрепятствената инвазия на Хитлер в европейскитe държави, очевидно смущава съвременните комунистически функционери толкова малко, колкото престъпленията, които Сталин извърши през Втората световна война - депортирането на цели народности, милиони цивилни граждани, военопленници и руски войници, изпратени в лагерите на Сибир.

Арогантност по отношение на статистиката за броя на жертвите

Това стана пореден повод за изумление по отношение на калкулирания, добил собствен генезис през годините след падането на комунизма, цинизъм на леви и крайно леви партии и организации; жонглирането с фактите на многобройни исторически изследвания. Най-вече арогантността в отношението към числата и категориите жертви - порядъкът унищожени човешки животи - между 100-120 милиона (в зависимост с или без първите години при Мао в Китай) - очевидно не говори достатъчно на  комунистическия лидер и функционер днес.

Престъпленията на комунистическите режими са пряк резултат от практическото приложение на комунистическата идеология за класовата борба.

Победа, въпреки всичко

Въпреки всичко, приемането на Резолюцията е огромна победа, тъй като това е  първият по рода си документ, приеман от международна организация. Това е само началото на един процес, който сега започва. Инициативата ще бъде подета и от други международни организации. Съветът на Европа, който беше създаден през 1949 г., има мониторингова функция за спазването на човешките права с цел противопоставяне на тяхното потъпкване.  В този смисъл, по функциите си, ПАСЕ  защити своя дух и принципи с приетите в комисията документи. Дебатите разкриха съществени проблеми. Основният: преименуваните бивши европейски комунистически партии в социалистически или социалдемократични не са реформирани, с малкото изключение на прибалтийските страни, чийто леви партии гласуваха в подкрепа на документа.

Изграждане на мемориали и музеи

Текстът предвижда във всяка от бившите комунистически страни да бъдат изградени мемориални паметници на жертвите на престъпленията на комунистическия режим, музеи и изследователски институти. Всички, без изключение, тоталитарни комунистически режими, управлявали в Централна и Източна Европа през миналия век, се характеризират с масови нарушения на човешките права, масови убийства, робски труд и смърт в концентрационни лагери, депортации и други форми на държавен терор. В частност, особено пострадали от терора са народите на бившия Съветски съюз.

Руският правозащитен център “Мемориал“ изиска от ПАСЕ да препоръча на посткомунистическите държави-членки на Съвета на Европа на национално равнище да предприемат адекватни обществено-политически инициативи и да преразгледат училищните учебници по история. “Общественото осъзнаване престъпленията на тоталитарните комунистически режими е изключително актуално и необходимо условие за демократичното развитие на посткомунистическите страни.“

Някои от мерките са осъществени в някои страни, това се вижда от реакциите в прибалтийските републики, Унгария, Чехия - чешкият сенат излезе със собствена позиция в подкрепа на Резолюцията, а над 60.000 подписи събраха чешки граждани преди дебатите, неформално организирани. Oткрити паметници на жертвите на репресиите, издадени мартиролози, организирани изложби, посветени на историята на тоталитаризма, издадени  сборници с документи за репресиите свидетелстват за политическата и гражданска воля в редица страни.

Правна квалификация на престъпленията

Основната задача, която стои на държавно ниво – правната квалификация на престъпленията, извършени от комунистическите режими, и до днес не само не е решена в много страни, не са правени никакви сериозни стъпки за решаването ѝ. Не са създадени необходимите условия за изследване мащабите и характера на престъпленията и у нас. Достъпът до много от важните архивни източници и до сега е ограничен, а чрез закона за класифицираната информация практически забранен.

Видима е необходимостта от създаване на международен орган от независими квалифицирани експерти, натоварен с функцията  да събира факти и гарантира правна оценка на информацията за престъпленията на тоталитарните комунистически режими: като цяло, в смисъла на демоцидни престъпления срещу човечеството, нo и за индивидуалните случаи на конкретни престъпления, жертви, и престъпници, включително идеологически.

Фактите и свидетелствата за терора, ако изобщо са съобщавани днес на новото поколение, в повечето случаи са изключително повърхностнo, често противоречиво и уклончиво поднесени.

Недостатъчното тематизиране в медиите, в системата на образование, липсата на обществен дебат за диктатурата на комунизма, нейната идеология, последиците за страните в преход води до игнориране мащаба и ужаса на терора.

По този начин се игнорира влиянието на комунизма, на системата и бита ѝ върху манталитета на нации и граждани. До липса на адекватна оценка, заради отсъствие на пълноценна памет за миналото. До опасността от изкривяване, хуманизиране и дори толериране на идеологията и  режима,  унищожили пряко над 100 милионa живота.

Препоръчаните от ПАСЕ мерки са важни и заради задълбочаващата се носталгия по комунизма, която e все още жива в някои страни,  за съжаление и в България. 

Задкулисно всеприсъстващи на сцената на прехода по функциите си или щатно ангажирани като по-скромни политически суфльори на действието, партийните висшекaстови функционери, идеологическите престъпници и изпълнители на репресии на режима в България останаха незасегнати. Колко различни са реалностите на прехода в други страни, бивши членки на Вършавския пакт, днес вече неделима част от EС e известно.

При незавидни условия и с минимална международна подкрепа, Етиопия осъди тоталитарния комунизъм, който ѝ бе наложен. Менгисту Хейле Мариам успя да избяга, но срещу него бe повдигнато обвинение и се води дело срещу геноцид в негово отсъствие. Срещу него и още над 5200 извършители от етиопския комунистически режим, след тригодишно предварително следствие, на 1.12.1994 започна процес, продължил  до 1998. Резултатът: 146 лица са осъдeни като главни организатори на репресиите и отговорни за терора при комунистическата диктатура в страната. Допълнително дадени под съд и излежаващи наказание сa над  2400 чиновници на режима, офицери и еднолични извършители, партийни лидери и отговорни лица за финасовия и икономически колапс на страната следствие на национализацията.