(Не)очаквано КЗК спря сделките за ЧЕЗ и Нова телевизия

В противоречие с практиката си и със здравия разум антимонополният орган обяви за проблем големината на придобиваните дружества

(Не)очаквано КЗК спря сделките за ЧЕЗ и Нова телевизия

В един и същи ден Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) спря две големи сделки - за продажбата на българските активи на ЧЕЗ на фирмата на Гинка Върбакова "Инерком" и за придобиването на Нова телевизия и свързаните с нея медии и сайтове от чешкия магнат Петер Келнер.

Решенията са изненадващи на фона на досегашната практика на регулатора, който обикновено пуска без забележки подобни придобивания, включително и предишни сделки за други или подобни активи. Освен това решенията на регулатора се основават на големината на придобиваните дружества и техните настоящи пазарни позиции, а не на бъдещо увеличение на пазарния дял и пазарната мощ заради концентрацията.

Нелогичният подход на антимонополната комисия засега няма друго обяснение освен опита ѝ да направи услуга на правителството, което вече пробва различни начини да предотврати сключената през февруари сделка на Върбакова за българските активи на ЧЕЗ. По отношение на Нова телевизия пък отдавна вървят слухове, че интересът на правителството е контролът да не попадне в ръцете на мощен чуждестранен бизнесмен от ранга на Келнер, тъй като има "риск" да е твърде независим.

Коментарите от засегнатите продавачи и купувачи към момента са оскъдни. От кандидат-купувача на ЧЕЗ - "Инерком", обявиха, че са изненадани. Същото заявиха и от дружеството MTG - продавач на "Нова Броудкастинг Груп" (собственик на Нова телевизия). И те, и чешката "Чез груп" и компанията PPF на Келнер все още се запознават със становищата на КЗК и след това ще решат как да действат. Едната възможност е да се откажат от сделките, а втората - да атакуват решението на антимонополната комисия пред Върховния административен съд.

Сигурното е, че решението на КЗК ще забави промяната в собствеността, ако въобще се стигне до такава. То поставя и допълнително петно върху сделките, особено що се отнася до придобиването на активите на ЧЕЗ от "Инерком", което и без това породи много съмнения заради непознатия и изненадващ кандидат. Ситуацията допълнително се усложни от факта, че сделката бе одобрена от чешката енергийна компания, в която държавата има мажоритарен дял. Според източник на Mediapool в случая "ЧЕЗ" решението на КЗК би дало възможност на "Инерком", което изпитва трудности да намери финансиране за сделката, да излезе от нея, без да загуби платеното вече капаро от 5 млн. евро. Одобрението на антимонополния орган е условие за сключване на окончателен договор за енергийното дружество. При липсата на такова сделката пропада, но не по вина на купувача и той може да получи депозита си обратно.

Евентуален провал на сделките отваря път за нови купувачи. Може да свали и цените на българските дружества, тъй като сегашните им чуждестранни собственици ще са готови на отстъпки, за да изпълнят по-бързо плановете си за напускане българския пазар.

Мотивите, с които КЗК спира сделката на Нова телевизия, на практика могат да бъдат приложени към всеки следващ неин кандидат-купувач, което на първо време означава, че в този си вид медийната група е непродаваема.

Естествен монопол

Антимонополната комисия спира сделката за ЧЕЗ с мотива, че е открила "хоризонтално припокриване между дейностите на участниците в концентрацията на пазара на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи".

Това откритие се базира на факта, че дружества, контролирани от Гинка Върбакова, притежават и оперират четири фотоволтаични централи. ЧЕЗ също има един соларен парк под 5 мегавата, както и централа за ток от биомаса, която обаче не работи.

В становището на КЗК са заличени мощностите на централите на Върбакова, произведената енергия и пазарния им дял. Посочен е само капацитетът на централата на ЧЕЗ.

Според публична информация обаче и четирите соларни парка на Върбакова са с мощност под 5 мегавата или общо около 19 мегавата. Така излиза, че пазарният им дял според капацитета е малко над 1.8 на сто сравнен с всички работещи централи, произвеждащи енергия от слънцето. След евентуалното придобиване на ЧЕЗ пазарният дял на новата група по този показател би бил 2.3 на сто. Тези данни са заличени от решението на КЗК, но могат да се изчислят лесно на базата на публичната информация.

Според антимонополната комисия обаче въпреки този пазарен дял, ако "Инерком" придобие ЧЕЗ, ще може да продава енергията от фотоволтаиците на себе си, тъй като в активите на ЧЕЗ в България влиза и търговец на ток. Освен това придобиваното дружество има естествен монопол на енергийния пазар в Западна България и обединението му с няколкото соларни парка можело да засили господстващото положение.

"Въз основа на цялостния анализ може да се заключи, че предвид вертикално интегрираната придобивана група ЧЕЗ, която разполага със стабилен финансов ресурс и опит в електроенергийния сектор, се създават предпоставки нотифицираната сделка да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група", посочва КЗК.

"С оглед широкия обхват от дейности на придобиваните дружества и тяхното значение за електроенергийната система на България, е налице основание да се приеме, че настоящата концентрация е от стратегическо значение за страната, като потенциалните ефекти от нея биха имали пряко отражения на националната сигурност. Комисията счита, че наличието на съществени вертикални ефекти ще доведе до значително предимство на участниците в концентрацията пред техните конкуренти, което от своя би възпрепятствало ефективната конкуренция на анализираните пазари", се казва в решението, с което КЗК не допуска сделката на чешката компания ЧЕЗ с "Инерком". Неофициално цената, която "Инерком" трябва да плати за активите на енергийното дружество, е 340 млн. евро.

Досегашната практика на КЗК показва, че подобни аргументи - за вертикална концентрация и естествен монопол, не са били основание за спиране на сделки от същия характер. За справка - придобиването на електроразпределителното дружество E.ON от чешката "Енергопро". Купувачът тогава имаше няколко водноелектрически централи в България, а придобиването дружество - същият естествен монопол, но в Североизточна България.

Прекалено големи

Подобни аргументи се посочват и за спирането на сделката между дружеството ППФ ТМТ Бидко 2 Б.В., Нидерландия, притежавано от компания на чешкия бизнесмен Петер Келнер, и медийната компания MTG за покупката на ""Нова Броудкастинг Груп". Обявената цена на сделката беше 185 млн. евро.

Освен Нова телевизия и още 6 телевизионни канала, чешкото дружество трябва да поеме контрола и над групата сайтове от компанията "Нет инфо", сред които са пощата www.abv.bg, новинарските сайтове www.vesti.bg и www.dariknews.bg, спортен новинарски сайт www.gong.bg, сайта за прогнози за времето www.sinoptik.bg, видеоплатформата vbox7.com. Кандидат-купувачът би имал контрол и над дружеството, издаващо списанията Grazia, Eva, Joy, Playboy, OK!, Esquire и Forbes.

От КЗК посочват, че купувачът присъства на българския пазар с един сайт за сравняване на цени на стоки - www.pazaruvaj.com, чиито пазарен дял е под 5 на сто. Посочва се, че на пазара на електронна търговия Нова има подобен дял. Доста по-силни обаче са позициите ѝ на телевизионния пазар (30 - 40% за 2016 г.), на пазара на тв реклама (40 - 50% пак за 2016 г.), на пазара на онлайн реклама (10-20%).

Всъщност тези данни бяха съобщени и преди няколко седмици, когато КЗК ги използва, за да аргументира решението си да проучи задълбочено сделката.

"Комисията отчита водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което от своя страна повдига основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда на горепосочените пазари, както и хоризонтално припокриване на дейностите на участниците в концентрацията на пазара на онлайн търговия", пише в обявеното в четвъртък решение по казуса.

"Предвид характеристиките на всеки един от съответните пазари в медийния сектор е установено, че придобиваната група разполага със значителен финансов и организационен ресурс, възможност за реализиране на икономии от мащаба и обхвата, и утвърден имидж. Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще ѝ даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги", посочват от КЗК, но в същото време подчертават, че купувачът не разполага с медии в България.

Според КЗК обаче "участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори".

"С оглед на гореизложеното и предвид значителния опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията на съответните пазари. Такова поведение би ограничило и нарушило не само конкуренцията на пазара, но и интересите на крайните потребители, предвид обществената значимост на медиите", посочва КЗК.

Комисията нямаше подобни съображения, когато преди 10 години MTG купи Нова телевизия, нито когато CME купи най-голямата телевизия у нас - бТВ.

Изненадани

От "Инерком", заявиха в кратко изявление, че са изненадани от спирането на сделката:

"Изненадани сме от решението на Комисията за защита на конкуренцията да забрани концентрацията между "Инерком България" ЕАД и дружествата от групата на ЧЕЗ в България. "Инерком България" ЕАД внимателно ще анализира мотивите за решението на регулатора и в следващите дни ще обявим както нашето становище във връзка със забраната, така и последващите действия, които компанията ни ще предприеме".

От чешката "ЧЕЗ груп" заявиха, че знаят за решението на КЗК, но първо трябва да го анализират, за да решат какво да предприемат от тук нататък. От дружеството не отговориха на въпроса на какъв етап е сделката с "Инерком" и дали кандидатът е предоставил гаранции да плати за активите в България.

От собственика на "Нова Броудкастинг Груп" - MTG, също коментираха, че са изненадани от решението на антимонополния орган, ще се запознаят с него в детайли и тогава ще решат какви ще са следващите им стъпки. От кандидат-купувача "PPF груп" коментираха, че не са получили акта на КЗК и не могат да го коментират. Компанията е в процес на придобиване и на мобилния оператор "Теленор" у нас, заедно с подразделенията му в Сърбия и Черна гора. Тази сделка трябва да бъде одобрена от Европейската комисия.

Политически реакции

"Има компетентен орган. Това е КЗК. Цялото производство е разписано в закон. Ние сме правова държава. Всеки трябва да работи в рамките на своята компетентност". Така министърът на енергетиката Теменужка Петкова на практика не коментира решението на антимонополния орган. Петкова подаде оставка скоро, след като се разбра, че малка и неизвестна компания, притежавана от нейна позната, е избрана от чешката "ЧЕЗ груп" да придобие активите ѝ в България. Премиерът Бойко Борисов първо прие оставката, после се отметна от това решение и Петкова запази поста си, а държавата реши да се намеси в сделката и дори за кратко обяви, че иска да участва в нея.

Според БСП решението на КЗК е потвърждение на съмненията, че сделката противоречи на законите. Депутати от левицата отново заявиха, че настояват държавата да изкупи ЧЕЗ.

За Искрен Веселинов от "Обединените патриоти" решението на КЗК доказва, че в държавата има независими органи. Той обяви, че са готови част от правилата, на база на които енергийният регулатор да се меси в такъв тип сделки. Сред стъпките били искане на информация от МВР и ДАНС.

Председателят на Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов обяви, че няма никакви притеснения. Той каза, че още не е прочел решението на КЗК.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?