Неограничената кредитна експанзия крие риск за икономиката

Всяка много бърза кредитна експанзия, каквато наблюдаваме и в България през последните години, крие значим риск в перспектива за промяна на общите икономически условия в страната.

Това коментира бившият член на Управителния съвет на БНБ Румен Аврамов в предаването "Бизнеспул" на радио "Нова Европа" и Mediapool.

Аврамов обясни, че бързата кредитна експанзия води след себе си рязко и бързо покачване на лихвите, което променя изцяло финансовия баланс на самите кредитополучатели, утежнява дълговото бреме и може да направи част от техните дългове трудно изплатими.

"Това са класически ситуации в банковата история, при които не става дума толкова за стабилността на самите кредитополучатели, колкото за промяна на общите икономически условия", каза макроикономистът.

Аврамов обаче не вижда такъв риск за България в близка перспектива, на фона на договорените с МВФ и вече предприети мерки от Централната банка и правителството. Той прогнозира, че през следващите години ще преобладава тенденцията за увеличение на лихвите, но тя няма да е шокова.

Бившият член на УС на БНБ добави, че в ситуация на бърза кредитна експанзия банките имат склонност да не доглеждат някои от рисковете и да се изкушават да кредитират субекти, които при други условия не биха кредитирали.

Според Румен Аврамов вече предприетите мерки за ограничаване на кредитния ръст са в правилната посока.

"Независимо от базата, от която тръгваме, от това, че кредитирането беше изключително свито в годините веднага след въвеждането на паричния съвет, БНБ би трябвало да реагира по този начин на кредитна експанзия, която излиза извън рамките", каза Аврамов.

Той прогнозира, че мерките, оспорени и от лявата, и от дясната опозиция, ще намалят кредитирането до размери, близки до едни по-спокойни тенденции в икономиката. Те ще премахнат "гребена на вълната", но няма да променят самата тенденция за увеличаване на кредитирането, смята Аврамов.

Промяна на тенденцията би могло да се получи само ако длъжниците изведнъж и масирано се озоват в ситуацията на неплатежоспособност.

Според Аврамов, до голяма степен кредитната експанзия се дължи на самите търговски банки, които са били принудени да преориентират политиката си от депозиране на пари навън в активно кредитиране вътре в страната. Това е свързано с падането на световните лихви през последните няколко години и натиска върху рентабилността на банките.

"Обстоятелството, че търговските банки раздават кредити с доста голяма лекота, от една страна може да значи, че преценяват като по-малък риска в икономиката. От друга то може и да означава, че банките изпитват определен натиск върху рентабилността си, върху своите финансови баланси, за да кредитират на всяка цена", предупреди Аврамов.

Той отхвърли възможността за сравнение между сегашната ситуация и кредитния бум в средата на 90-те години в България, довел до масовия фалит на банки и разразилата се хиперинфлация.

Аврамов подчерта, че през 1995 г. ставаше въпрос за неограничаван оборот на пари между Централната банка, търговски банки - преобладаващо държавни и нежизнеспособни държавни фирми, които са получавали основните кредити. "Това беше вътрешен оборот, който подхранва инфлацията и който нямаше граници".

Сега е съвсем различно - БНБ няма право да рефинансира търговските банки и те са принудени да бъдат по-предпазливи в политиката си, освен това в огромната си част са собственост на чужд капитал, което също е условие за по-предпазлива кредитна дейност, посочи Аврамов. Той допълни, че разлика от средата на 90-те години сега българската икономика в по-голямата си част е частна и е несравнимо по-качествена.

Споделяне

Още от Бизнес

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?