Неопитомената епидемия и рисковете от извънредното положение

"Грипът е опитомена епидемия. Нещо, с което сме свикнали и сме обживяли. Грипът е познат риск. Covid-19 тласна политиците и обществата към състояние на дълбока несигурност. Тогава започнаха паническите реакции". Така политологът Васил Гарнизов описа политическата реакция на пандемията в демократичните държави през февруари и март тази година.

Гарнизов бе един от лекторите в онлайн конференцията, посветена на извънредно положение. Говорителите описаха различни аспекти на проблема, включително от гледна точка на политическата философия, правото и конституционната теория.

Кръглата маса се реализира в рамките на проект "Рискове за сигурността. Към дълбока реформа на институционалните политики", финансиран от Фонд "Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Дълбоката несигурност е постановка, която описва пълното непознаване на процес или явление. Именно това доведе до обявяването на извънредно положение в десетки демократични държави по целия свят.

"В началото на кризата с Covid-19 ние разполагахме само с един план за действи – планът ни за действие грипна епидемия", напомни Гарнизов. Той разказа как повечето световни лидери са описвали коронавируса като нещо твърде далечно или като обикновено грипче, с което ще се справим. Това се е променило само за няколко седмици, след като се оказва, че Китай прикрива информация и далеч не става дума за грипче.

Така е настъпила паниката, която след това преля в извънредното положение, коментара Гарнизов

Изследователят Рада Смедовска-Томова разказа за опита на Франция с извънредните положения. Тя напомни, че от 2015 година, с малки прекъсвания, Франция почти постоянно се намира в различни видове извънредни положения, включително заради терористичните атаки. Именно заради това страната първа в Европа въвежда в законодателството си и извънредното здравно положение.

"Въвеждането на извънредното положение, колкото и спорно да е то, отговаря на искането за обща защита. В името на защитата на републиката то се използва срещу тези, които я поставят в опасност. Правната постановска е създаден във Франция заради риска от отцепване на територии, но значението ѝ се променя. Извънредното положение постепенно се превръща в общо правило, което има за цел да управлява тежките социални конфликти", коментира Смедовска.

В общия случай при всяко ново предизвикателство властите се стремят да скъсят времето за вземане на решения. Техният аргумент е, че става за нова заплаха, а миналото някак се зачерква.

"И всяка нова извънредна ситуация се представя като по-сериозна от предишната. Получава се така, че след всяко извънредно положение, никога не се връщаме към това, което е било преди, към нормалното", коментира Смедовска

По думите ѝ извънредността оставя видими следи с невъобразим ефет върху законите, а често пъти води до увеличаване на правомощията на изпълнителната власт, ограничавайки възможностите за съдебен и парламентарен контрол

"Това е опитът на Франция, но той не се отличава много от това, което имаме ние", каза Смедовска. Нейният колега Стефан Попов коментира, че е работа на парламентът да спира поривите на изпълнителната власт към завземане на повече власт.

По време на конференция Сергей Стефанов говори за чумната епидемия през Средновековието и реакцията на общностите към заплахата тогава.

Юлиан Попов разказа тезата си за безрисковото общество и постоянното живеене в извънредно положение, а Атанас Славов разви тезата си за конституционната и авторитарната диктатура.