Неперфектният евробюджет 2014-2020

Новият бюджет на ЕС за периода 2014 – 2020 г. не е перфектен за никого, но в него има достатъчно за всички, според председателя на ЕС Херман ван Ромпой. За България със сигурност няма да се окаже план "Маршал“, за който мечтаем да ни реши проблемите с инфраструктурата и доходите.

За първи път в 56-годишната си история на ЕС оряза бюджета с 36 млрд. евро спрямо сегашния програмен период под натиска на нетните донори. За следващите седем години ЕС разполага с 960 млрд. евро при таван на плащанията от 908 млрд. евро. На този фон България успя да запази сегашното финансиране от около 13 млрд. евро плюс допълнителни 2 млрд. евро за фермерите, за които се знаеше, че ще ги получим. Причината е, че в момента българските земеделци взимат далеч по-ниска субсидия от колегите им във Франция, например. Съгласно европейските правила, тези плащания трябва да се изравнят през 2016 г.

Договореното в Брюксел беше представено като успех от премиера Бойко Борисов. България е най-големият нетен бенефициент сред държавите от ЕС като процент от брутния национален доход с нетен баланс около 4%и от това сме много доволни, заяви след изтощителните преговори Борисов. Той допълни, че България е една от четирите държави, които получават повече средства, в сравнение с досегашните бюджетни параметри.Останалите са Полша, Словакия и Румъния, по думите на министъра на еврофондовете Томислав Дончев.

Причините за проявеното милосърдие на богатите към най-бедните страни най-вероятно са основно две – заплахата от наплив на емигранти и неспособността на тези страни да усвоят изцяло отпуснатите им средства, ако се съди от този програмен период. С изключение на Полша, България, Румъния и Словакия са в дъното на таблицата по оползотворяване на еврофондовете спрямо другите страни. Нещо повече, две поредни години страната ни губи средства по земеделската и рибарската програма. На Румъния също вече бяха отписани европари, като в добавка голяма част от еврофондовете за северната ни съседка в момента са замразени.

Битката на България беше за повече пари за инфраструктура, фермери и АЕЦ "Козлодуй“, по думите на премиера Борисов. Получихме допълнително между  2 и 4%, според различните изчисления, което се равнява средно на добавка от около 500 млн. евро. Толкова, колкото поискахме на ноемврийската среща на върха на ЕС.

Постигнатото може да се определи като очаквано, защото още преди срещата на 7 и 8 февруари в Брюксел анализите на икономисти показваха, че България ще може да разчита на почти същите средства от Европа, които имаше и през този програмен период. Това е средно по около 1 млрд. евро годишно от структурните и кохезионния фонд и увеличение на поне с 2 млрд. евро за директните плащания на фермерите. Най-голямо орязване средствата дойде за затварянето на четирите реактора на АЕЦ "Козлодуй” – почти двойно по-малко от исканото.

Парите за сближаване същите

И през следващия програмен период 2014 – 2020 г. България ще може да разчита на същите пари от структурните и кохезионния фонд както и през този. В момента разполагаме с 6.8 млрд. евро, а за следващите 7 години ще получим от 6.9 до 7.2 млрд. евро според т.нар. дефлатор, посочи министър Дончев. Таванът на общите кохезионни плащания се определя по сложна формула като процент от брутния национален доход за периода 2008 – 20010 г. В различните етапи на преговорите този процент се движеше от 2.36 до 3%, като България публично не представи какви числа стоят зад тези проценти. От думите на премиера Борисов излезе, че сме успели да договорим нечуваните 4%, което е малко вероятно.

В същото време в условията на криза средствата от структурните и кохезионния фонд се превърнаха в допинг за българската икономика. За 2011 г. 1.5% от ръста на брутния вътрешен продукт се дължи именно на тях, ако се вярва на математическия модел СИБИЛА. 65% от публичните инвестиции са направени с пари от Брюксел или, образно казано, вместо 120 км магистрали, щяхме да имаме 40 км. Затова договарянето на всяко евро отгоре означава нови километри магистрали, работни места и машини за бизнеса, описа образно ситуацията министър Дончев в края на миналата година.

Засега е ясно, че 7-те млрд. евро ще отидат за седем оперативни програми. Как ще се разпределят парите за магистрали, железници, воден сектор, региони в растеж, човешки ресурси, иновации и конкурентоспособност, добро управление, наука и образование трябва да стане ясно до средата на годината, по думите на министър Дончев.

Ако се съди от европейския бюджет, най-вероятно парите за инфраструктура ще бъдат намалени за сметка на тези за иновации и конкурентоспособност. Причината е, че бюджетът на кохезионния фонд беше орязан от 355 млрд. евро на 325 млрд. евро. В същото време се дадоха значително повече пари спрямо сегашния програмен период за конкурентоспособност – от 91 млрд. средствата нараснаха на 126 млрд. евро.

Създава се и нов фонд "Младежка заетост“ с 6 млрд. евро. От него България ще може да вземе около 75 млн. евро, показват сметките на министър Дончев. От този фонд ще се отпускат пари за регионите, където младежите без работа са над 25%. От шестте региона у нас, пет ще имат право на такова финансиране. Единственото изключение е Югозападният с административен център София.

Другата добра новина, според министър Дончев, е, че България може да се пребори за финансиране и на два големи инфраструктурни проекти – жп линията София – Видин и подобряване на корабоплаването по Дунав от новия фонд "Свързана Европа“. Парите за него бяха драстично орязани и вместо първоначалните 50 млрд. евро той ще е с бюджет от 29 млрд. евро.

Положителна новина за страната ни е и решението на Брюксел разходите за ДДС да се признават като допустими.

Не е ясно обаче какво е решението на ЕК за авансовите плащания. Нетните донори настояваха за тяхното намаление от 7% сега на 3-4% в бъдеще. Великобритания дори постави въпроса предварителното финансиране въобще да бъде прекратено. Това за България означава допълнително натоварване и натиск върху бюджета, което едва ли ще му се отрази добре.

Освен това се въвеждат осем типа условия, чието неизпълнение ще води до спиране на еврофондовете, включително на плащания по вече приключили проекти. Сред тях са спазване на строга бюджетна дисциплина, реформиране на трудовите пазари, нисък държавен дълг. Грубо казано, пари вече ще се дават само срещу реформи.

Частичен успех за АЕЦ “Козлодуй”

Управляващите представиха новината за получените 260 млн. евро за затварянето на четирите атомни реактора от АЕЦ "Козлодуй“ като успех, което обаче е далеч от исканите 450 млн. евро. Все пак може да се определи като частичен успех, защото Еврокомисията ни даваше 208 млн. евро, докато председателят на ЕС Херман ван Ромпой беше още по-строг - 185 млн. евро. 

Лоша новина обаче е решението, че ЕС спира плащанията за затварянето на реакторите през 2020 г., докато България настояваше те да продължат до 2024 г.

Два милиарда евро повече за фермерите

Европейският бюджет за земеделие също беше орязан от 421 млрд. евро спрямо сегашния период на 373 млрд. евро. Това обаче стана основно за сметка на инвестициите в селските райони, докато субсидиите за фермерите бяха увеличени по настояване на няколко страни, начело с Франция . Така България получи допълнителни около 2 млрд. евро спрямо настоящия програмен период, като общо плащанията ще достигнат над 5.3 млрд. евро. Това обаче ни се полага по право, защото през 2016 г. беше планирано да се изравним с тези от останалите страни от ЕС.

В същото време увеличението на средствата става на базата на тотална смяна на правилата за подпомагане. Вместо плащане за единица площ, се въвежда нова система – права на плащания. Засега българската администрация все още не е започнала разяснителна кампания сред фермерите какво представлява това чудо и как точно ще става. Отделно не е готова със софтуера и регистрите за този нов вид плащания.

По отношение на Програмата за развитие на селските райони страната ни ще получи по-малко пари. По думите на министър Дончев може да разчитаме на около 2.3 млрд. евро при 3.2 млрд. евро за този програмен период, които обаче не успяваме да усвоим. За последните две години вече ни бяха отписани 90 млн. евро.

Увеличение обаче има на парите по рибарската програма, които се вдигат от 80 на 123 млн. евро.

Последователност

Най-голямото предизвикателство за новия програмен период обаче остава да се осигури последователна политиката за харченето на европейските пари. Правителството на ГЕРБ има амбицията да договори за какви политики ще бъдат изразходвани 15-те милиарда евро през следващия програмен период до средата на годината, т.е. преди изборите. Така следващият кабинет реално ще харчи парите по вече одобрена многогодишна финансова рамка. За да не се губи ценно време, както се случи през настоящия програмен период, е нужно политическите сили да постигнат съгласие по основните параметри. В противен случай дълго гладуваният европейски стандарт на живот отново няма да се случи.