Непоносимата самота на сирийската опозиция

Непоносимата самота на сирийската опозиция

Въпросът, който преследва сирийските бунтовници от самото начало, е кой може да говори от тяхно име? Кой може да претендира, че изцяло ги представлява и по-конкретно да накара множеството въоръжени групировки на бойното поле да му се подчинява, в борбата срещу режима на Башар Асад?

Американци и руснаци правят вяли опити да свикат нова мирна конференция за Сирия. Едновременно с разрушаването на химическия арсенал на режима на Башар Асад, "Женева 2" може да се състои края на ноември. Тази перспектива бе сред засегнатите теми на разговорите в Лондон на 22 октомври. На тях се събраха десетина страни, формиращи т.нар. група "Приятели на Сирия", опитващи се да създадат благоприятни условия за политически преход в тази страна.

Техен събеседник е основното опозиционно движение - Сирийската национална коалиция (СНК), която трябва да се срещне с представители на сирийското правителство в Женева.

Представителността на СНК обаче е оспорвано. Миналия месец тя претърпя политическо поражение, когато дузина бунтовнически групировки, предимно джихадисти, заявиха, че по никакъв начин не се отъждествяват с тази организация.

Твърдото ядро на СНК бе съставено от движението "Мюсюлмански братя", след което тя успя да се отвори към редица други части на сирийското общество - демократи, светски ориентирани хора, кюрди, християни. Безспорно в нея са събрани смели и компетентни жени и мъже. Но все още отслабена от стари и престари дрязги, на СНК, която действа извън територията на Сирия, е трудно да се наложи като "правителство" в освободените от бунтовниците зони.

Изпитва затруднения да постигне единодушие вътре в страната, макар и да е единственият представител на опозицията навън.

Това до голяма степен се дължи на историята на сирийското бунтовническо движение. В началото един мирен бунт бе започнат от най-различни представители на обществото. В продължение на почти осем месеца хиляди сирийци предизвикваха режима с обикновени улични протести. Нечуваната жестокост на репресиите е нещото, накарало тези протестиращи да се обърнат към въоръжената борба - рефлекс за самозащита. С това бунтовническото движение или по-точно част от него премина под силното влияние на страните, които искаха да го въоръжат.

Три от тях - Саудитска Арабия, Катар и Турция – без колебание подкрепиха по този начин, повече или по-малко директно, джихадистки отряди, някои от които близки до Ал Каида.

"В Сирия няма ислямска революция, а народно въстание, финансирано основно от ислямистки източници", пише центърът за изследвания "Арабска инициатива за реформа" в последната си публикация.

Част от сирийската трагедия идва точно оттам. Рияд, Доха и Анкара допринесоха за изграждането на ислямисткия профил на бунтовниците. Този профил работи в полза на режима в страната, всява страх в редица малцинствени групи, а във външен план - предизвиква нарастващото недоверие на западното обществено мнение.

Американците и европейците, пасивни наблюдатели на тази еволюция, трябва да подкрепят максимално демократичните структури в опозицията. Особено ако перспективата за Женева се открие отново.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?