Неправителствените организации някъде между парите и каузите*

Неправителствените организации някъде между парите и каузите*

Търсенето и предлагането на субсидии по всякакъв повод и с всякакви реципиенти е константна тема в нашето ежедневие. Субсидираме земеделските производители, служителите и дейността на БДЖ, БНТ, БНР, БАН, поддържаме изкуствено цели социални системи - образование, здравеопазване, пенсионно осигуряване.

Дойде ред да обърнем внимание и на субсидии за неправителствения сектор. Да, онзи независимият, нефинансиран от правителството отрязък от гражданското общество също е попаднал в порочния кръг на държавното субсидиране.

Историята започва с публикувания на страницата на Европейската комисия списък с 58 неправителствени организации, които директно се субсидират от нея. Размерът на субсидията за 2010 г. е 6.7 милиона евро.

Зад субсидията, разбира се, се крият благородните намерения на комисията да "образова" гражданите (субсидията е част от Департамента за образование и култура), да ги приближи към разбирането на европейската политика, същност и принадлежност към голямото семейство на ЕС.

Няколко факта правят впечатление в списъка. Първо, 35% от финансирането отива в белгийски организации. Географската близост дори няма нужда от коментар - тя говори сама за себе си.

Второ, само 4 от 58-те НПО са от Централна Европа (Източна въобще не фигурира, може би, разбирането на европейската политика там няма нужда от усъвършенстване).

И трето, няма никаква яснота относно начина на избиране на тези организации - по какви критерии именно те заслужават субсидиране. Не е ясно също каква част от бюджетите им представлява финансирането от комисията. Защото, има разлика, ако този процент е 5% или 90%.

Най-безобидният въпрос тук би бил - зависи ли независимото, експертно мнение на НПО от процента европейски пари, които получават директно от комисията, без да има ясни критерии за това? Може ли да се разчита на анализите, публикациите и становищата, които те предлагат по иначе важни и съществени дебати? След всичко изброено, демократичност и прозрачност като заявени приоритети на ЕС някак не стоят адекватно до публикувания списък.

Да бъдем ли оптимисти, че в България след всевъзможните огласени и не чак толкова субсидии е възможно да не субсидираме и неправителствения сектор?

Нека не бъдем. В бюджет 2010 са заложени 10 612 600 лв. за субсидии за юридически лица с нестопанска цел, което е само с около 3 милиона лева по-малко от цялата субсидия на Европейската комисия за ЕС. Освен сходството в сумата, проблемите и тук са почти същите. Липса на критерии и начин на избор на въпросните облагодетелствани организации, липса на данни за размера на субсидията спрямо собствените им бюджети и липса на всякаква обосновка от нуждата от такава.

Голяма част от организациите не актуализират интернет страниците си, не става ясно каква дейност извършват и как точно оползотворяват нашите пари. За голяма част от тях може би никога няма да чуем нещо.

Има сериозни изненади в списъка от Приложение No4 към чл.9, ал.1 от Държавния бюджет за 2010, като например:

Рилска света обител - Рилски манастир, които, например, трябва да фигурират в Приложение No3 към чл.6, ал. 7 за субсидии за вероизповедание. Не става ясно и защо това е единственият манастир, получаващ субсидия.

Български институт за стандартизация (БИС) - работи в обществена полза, но всички дейности, които извършва, са платени - справка за стандарти, продажба на стандарти, бюлетин, издания за стандартизация и др. Освен това, минималният годишен членски внос е 200 лв. Явно недостатъчни.

Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство - никаква допълнителна информация за този център и дейността му не може да се открие. Единствено е известно, че е регионален център Категория 2 (?), асоцииран към ЮНЕСКО, със съучредители: Министерство на културата, Министерство на външните работи и БАН.

Да се субсидират отделни отрасли, дейности и цели системи, както добре знаем, е неефективно, нерентабилно и като цяло, сбъркано. Но да се субсидира неправителственият сектор с държавни средства, е абсурдно. По този начин се разместват цели пластове от смисъл, цел и същност на съществуването на независимото гражданско общество.

*Заглавието е на Mediapool

Споделяне
Още от