Непроучените археологически обекти ще се дават на концесия

Да може да се търгува с отделни експонати, а не задължително с цели колекции, както и облекчаване на възможностите за концесионна дейност, предвиждат основните промени в законопроекта за културното наследство, внесени между първото и второто четене. Документът, който стана обект на ожесточени атаки от колекционерското лоби, бе подложен на обсъждане от работна група през последните седмици с цел сближаване позициите на заинтересованите страни.

Вносителят на законопроекта и председател на комисията по култура в парламента Нина Чилова обясни, че част от забележките са отразени и са изчистени някои текстове, но основният дух на законопроекта се запазва. Променя се обаче един от критикуваните моменти – колекциите да могат да се търгуват само в тяхната цялост. В коригирания вариант това ограничение отпада.

Друг нов момент е непроучени археологически обекти да могат да се дават на концесия. Те ще бъдат определяни от министъра на културата. В момента повечето такива обекти не са проучени докрай. В началото бе разписан рестриктивен текст по отношение на евентуално концесиониране поради голямата значимост на тези обекти за България. Публично бе застъпена много силно обаче и другата теза - да отпаднат тези обекти от ограничителния режим с оглед да се допусне частната инициатива във финансирането на археологическите проучвания, но при разрешителен режим и контрол от страна на държавата. В крайна сметка при обсъжданията е надделял вторият вариант. Държавата ще делегира на нумизматичните дружества да идентифицират и оценяват монетите като с тях ще може да се търгува, но не и да се изнасят.

Чилова каза, че все още се дискутира дали срокът за деклариране на колекциите да е три месеца или повече. Запазва се изискването когато в частна колекция има ценности, представляващи национално богатство, притежателят им да остава техен "държател”, но те да се собственост на държавата. По този начин ценностите ще могат да бъдат показвани, но няма да може да се търгува с тях. Това и изискването за доказване произхода на колекциите, предизвика гневът на колекционерското лоби, което нарече законопроекта “правна фикция”, “хаос” и “тоталитарен прочит на възрожденските традиции”.

Въпреки че представители на 21 неправителствени организации бяха включени в дискусиите по законопроекта между първото и второто четене, те нарекоха стоте часа от работата на експертната група “изгубени” и обявиха, че “ако законопроектът бъде приет, той няма да има никакво правно действие и ще произведе низ от съдебни дела”

Зам.-председателят на НДСВ проф. Огнян Герджиков обясни обаче, че законопроектът има пълната подкрепа на коалиционните партньори от БСП и ДПС, както и на представители на опозицията. “Това означава, че не става въпрос за някакъв партиен интерес, а за закон с общонационално значение”, коментира Герджиков. По думите му срещу закона се е обявило не обществото, а “група от хора, които успешно се мобилизираха и се опълчиха, защото имат личен, финансов интерес”.

“Със законопроекта се слага край на срамната търговия с националната ни памет и в частност с археологическото наследство”, заяви Чилова. Тя допълни, че паралелно се подготвят и промени в Наказателния кодекс, за да се завишат санкциите за престъпления с културни ценности и да има превенция на престъпленията с тях.