Нереформирани сектори удрят доходите и цените

Нереформирани сектори удрят доходите и цените

Заради нереформираните здравеопазване и образование правителството увеличава все повече бюджетния излишък и нараства разпределяният от власта финансов ресурс, което от своя страна рефлектира негативно върху доходите и цените в България. Това сочи тримесечен анализ на УниКредит Груп, разпространен в понеделник. Въпреки тези изводи, основният макроикономически сценарий за България остава положителен и през 2007 г. страната ще отбележи силен растеж на БВП, повишение на инвестициите и намаляване на задлъжнялостта в публичния сектор. В същото време обаче ще се влошава дефицитът по текущата сметка, пише в документа.

В него се разглеждат намеренията на правителството за увеличаване на пенсиите и заплатите в държавната администрация, което може да си позволи кабинетът на фона на рекордния бюджетен излишък, както и промяната на индекса на потребителските цени, повлияна от регулацията на тарифите на  тока, парното и водата.

Както стана практика през последните години, страната ни търпи критики за недостатъчния напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност. Според УниКредит Груп това заплашва да повлияе негативно върху настроенията на международните инвеститори и да ограничи потенциалните ползи от членството в Европейския съюз, в случай че ЕС реши да пребегне към използването на финансови санкции.

Финансовата група прогнозира, че за да компенсира забавянето в преструктурирането на реалния сектор и увеличаващите се рискове, свързани с дефицита по текущата сметка, правителството ще търси постигането на по-голям от първоначално предвидения излишък в бюджета. Това изглежда лесно като се има предвид рекордно високото преизпълнение на фискалните приходи, което пък увеличава комфорта на правителството по отношение на публичните финанси.

Бързият растеж на икономиката, която изненадващо през първото тримесечие е достигнала 6.2 на сто ръст вместо планирания 5.5 %,  в комбинация с много консервативното планиране на фискалните приходи, заради промяната в начина на събиране на ДДС, са на път да произведат рекордно висок излишък в бюджета за 2007 г., пише в документа.

Излишъкът може да стигне 4.8 % от БВП

Приходите в консолидираната фискална програма за периода
януари – май приблизително съответстват на тези планирани за цялото първо полугодие. Така в края на май бюджетът отчита излишък от 2.4% от очаквания БВП. Ако не настъпи съществено разхлабване по отношение политиката на разходите, има потенциал излишъкът да достигне около 4.8% от БВП в края на годината.

В опит да преодолее спада на доверието в себе си, управляващата коалиция актуализира приоритетите в икономическата и социалната си политика, като премиерът Сергей Станишев отбеляза, че това няма да става за сметка на финансовата стабилност, се посочва в анализа.

Според УниКредит Груп няма риск за макроикономическата стабилност на страната заради обявеното увеличаване на пенсиите, което ще коства 770 млн. лв., и заплатите в публичния сектор, защото това е комбинирано с намаляване на данъците за лицата с ниски доходи, както и 3% по-ниски вноски в пенсионно-осигурителната система.

За съжаление българското правителство е на път да пропусне шанса да създаде повече стимули за икономиката да произвежда повече и да подобри конкурентноспособността си, като пристъпи към по-агресивно намаляване на облагането на труда. Вместо това участието на правителството в преразпределението на ресурсите в икономиката чрез бюджета ще нарасте още повече (над 40% от БВП), увеличавайки разликата спрямо страните от ЦИЕ, отчитащи най-бързо нарастване на реалните доходи, които като правило имат по-малък и по-ефективен публичен сектор, анализират икономистите. 

Според тях значителният комфорт на правителството от фискална гледна точка ще подкопае още повече вече слабата политическа воля за преструктуриране на секторите на здравеопазването и образованието, които ако останат нереформирани ще продължат да бъдат източници на недоволство от страна на обществото, както и на дългосрочни рискове за фискалната стабилност.

Анализът посочва още, че през март дванадесет месечният индекс на потребителските цени (ИПЦ) е достигнал най-ниската си стойност за последните 12 месеца (4.1%), но през втората половина на годината показателят надали ще падне под 5.1 на сто.

Инфлационен натиск

Забавянето на ръста на цените в първото тримесечие е заради хармонизирането на акцизите върху цигарите и либерализация на външната търговия със страните от ЕС, в резултат на приемането на Общата Митническа Тарифа. Спадът на цените обаче е временен, предупреждават от УниКредит и  допълват, че административно регулираните цени ще продължат да бъдат основен източник на инфлационен натиск.

Той ще дойде основно от очакваното 10 на сто увеличение на цените на газа, тъй като количествата, внасяни от Газпром, струват между 15-20% повече от началото на годината, посочва анализът. Цените на водата и топлинната енергия вече бяха увеличени с около 10% и 5% съответно  в началото на 2007 г. Въпреки това понататъшно увеличение на цените трудно може да се избегне, тъй като са необходими значителни инвестиции, за да се редуцират загубите при преноса и да се увеличи качеството на услугите.

Подобно е положението и по отношение на цените на електрическата енергия, които продължават да бъдат едни от най-ниските в региона. Лошото качество на мрежата за пренос на електроенергия предизвиква значителни загуби и изисква инвестиционните планове в сектора да бъдат ускорени и да бъдат финансово обезпечени, чрез актуализиране на цените.

Само през последните две години неохотата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да увеличи цените на консумираната в страната електроенергия доведе до забавяне на 2/3 от инвестиционните планове на дружествата, занимаващи се с дистрибуция на електричество, отбелязва докладът. В същото време спадът в износа на електричество, поради затваряне на последните два малки реактора в Козлодуй, принуждава НЕК да спре да субсидира цените за местни потребители използвайки приходите от износ, тъй като тази практика превръща компанията в губеща.

Липсата на напредък в преструктурирането на проблемните сектори на здравеопазване и образование, както и ефекта на сушата върху произведената продукция в селското стопанство, също ще бъдат сред факторите, упражняващи натиск върху потребителските цени през втората половина на годината.

Още от Бизнес

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?