Нерешените проблеми с ромите са препъни камък към ЕС

Доклад на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) сигнализира за хронично недохранване и ширеща се бедност сред ромските малцинства, живеещи в страните от Централна и Източна Европа, бъдещи членки на Европейския съюз.

За да бъде успешно членството на страните от Централна и Източна Европа в ЕС, те трябва да постигнат пълното интегриране на най-голямото малцинство в района - ромите, чрез работа, образование и участие в политиката. Това предупреждава Докладът за човешкото развитие, посветен на ромите и озаглавен "Преодоляване клопката на зависимостта", който беше представен днес публично в Брюксел.

"Международната общност трябва да започне да разглежда въпросите, свързани с ромите от един по-широк ъгъл на развитието, и да се стреми да им осигурява равен достъп до образование и възможности за заетост," каза Калман Мижей, директор на ПРООН за Европа и ОНД, под чието наблюдение се проведе изследването.

Докладът представя първото транснационално задълбочено изследване на ромското малцинство в пет страни - Чехия, Унгария, Словакия, България и Румъния и показва, че ромите са сред най-бедните хора в Централна и Източна Европа.

Според показателите за грамотност, детска смъртност, изхранване и др., повечето от ромите в района живеят в условия, по-близки до Африка в районите под Сахара, отколкото до Европа. Изследването показва, че повече от един на всеки двама роми гладува поне няколко дни всяка година, докато един на всеки шест живее при постоянно недохранване. Само 20% от ромите са формално заети, а други 20% работят в неформалния сектор.

Докладът оспорва идеята, че безработицата сред ромите (формално и неформално) достига главозамайващите нива от 80% и повече процента, цитирани от медиите. Но в същото време ромските младежи са в по-голям риск от безработица и не притежават уменията, които се търсят на пазара на труда. Докладът цели да разгърне

политическия дебат по ромските въпроси

така, че той да не почива единствено върху основата на човешките права, но и на човешкото развитие и на предизвикателствата, свързани с него.

Докладите на ПРООН за човешкото развитие отдавна застъпват схващането, че човешките права са необходимо условие за човешко развитие, но и че не могат да се разглеждат като самоцел. Те трябва да се възприемат както като средство за обогатяване на човешките възможности, така и като фактор, позволяващ на хората да се грижат за себе си и за семействата си.

Изследването на ПРООН установява, че почти осем от десет роми считат, че "зачитането на човешките права" означава "да си намериш работа" и да живееш без да гладуваш. Изследването разкрива и желанието на ромите за по-голямо обществено участие, за което говори и фактът, че 61% от тях са гласували в последните избори в страната им. Въпреки това 86% от ромите смятат, че интересите им не са представени на национално ниво и 76% смятат, че не са представени в достатъчна степен на общинско ниво.

"В контекста на Европейския съюз, който зачита различията, ромите трябва да намерят своето място като партньори, които допринасят към невероятната културна мозайка на Европа," споделя г-н Мижей.

Ако няма ефективна интеграция и ако липсва една обща рамка на развитието, която да напътства този процес, възможностите, предоставени от присъединяването към ЕС, могат да бъдат пропиляни.

Разходите за човешката сигурност, породени от изолацията, ще нараснат спираловидно и могат да доведат до политически екстремизъм и да поставят пречки пред демократичния процес както на Изток, така и на Запад.

Тъй като няма всеобщо съгласие по въпроса за броя на ромите в района, той е изчислен приблизително на 4 до 5 милиона души. За целите на изследването ПРООН направи представителна извадка от 5 034 респонденти от 5 страни.

Направени бяха и национални изследвания за всяка от тези страни. Докладът представя за пръв път сравними данни за изследваните страни и предлага уникални обобщени данни за района като цяло.

По-малко от половината интервюирани роми по време на последното национално преброяване са декларирали етническата си принадлежност. Над 28% са декларирали, че принадлежат към етническото мнозинство (от неромски произход). 54% от интервюираните роми говорят на ромски у дома.

Само 37% (1 на 3) от интервюираните роми са завършили начално образование, само 6% (1 на 18) са завършили средно образование, и 1% са били в университета.

Един на всеки пет роми не праща децата си на училище поради липса на подходящо облекло. Родителите записват децата си в помощни училища и институции (нерядко за деца с умствени увреждания) защото смятат, че "учебната програма е по-лесна и детето ще може да се справи с нея".

Над половината от интервюираните роми смятат, че сред традиционните им умения - ръчни занаяти лечителство, гадателство, и т.н., само търговията и музикантството могат да им носят доходи.

Според ромите човек се нуждае от крепко здраве (69%), късмет (66%) и трудолюбие (53%), за да успее в живота.

Подкрепата от държавата заема четвърто място по важност. Независимо от това до 70% от ромските домакинства в някои страни получават доходите си предимно от държавни субсидии.

91% от ромите не могат да назоват нито една неправителствена организация, на която могат да се доверят.

86% от ромите не могат да назоват нито една партия, на която могат да се доверят.

Само 18% от интервюираните роми са се обръщали към ромски лидери за помощ.

61% от ромите са гласували в последните избори.

Само 8% от ромите считат, че сега живеят по-добре отколкото по време на комунизма, а 70% считат, че преди е било по-добре.

79% от ромите не са чували за програмите, насочени към тях.

51% от интервюираните ромски семейства казват, че гладуват най- малко един-два дни в годината; 20% гладуват един-два дни всеки месец; и 15% гладуват постоянно.

От тези, които гладуват, 32% взимат храна назаем от съседите си, а 5% просят.

В някои страни до 30% от ромските домакинства се прехранват от социални помощи и до 24 % живеят от детски надбавки. Само 26% се прехранват от редовни заплати.

Средно 46% от интервюираните роми заявяват, че са безработни, и 21% заявяват, че никога не са работили.

37% казват, че за последен път са работили през 1990 г.

Най-висок ръст на безработица е регистриран сред младите роми.

За 78% от интервюираните роми зачитането на човешките права означава възможността да си намериш работа. За 77% то означава да живееш, без да гладуваш, и за 68% - да можеш да образоваш децата си.

62% от ромите притежават домовете си или живеят в дом, притежаван от родата им, което влияе върху тяхната мобилност.

Само 66% от домакинствата имат отделно легло за всеки член от семейството. Само 42% притежават книги.

Само 59% от домакинствата имат течаща вода (но 55% имат перални), 49% имат достъп до канализация, 46% имат тоалетна вкъщи, и 55% имат тоалетна в двора.

В България 11% от семействата, които гладуват от време на време всеки месец, имат сателитни антени, а в Унгария 90% от тях имат телевизори.

Нужни са нови подходи за интегриране на ромите

от Централна и Източна Европа. Досега прилаганата политика не е успяла да внесе съществена промяна в съдбата на ромското малцинство. Напредъкът по проблемите на малцинствата и особено на ромите, е сред основните критерии за присъединяване към ЕС.

До този момент за проекти, насочени към ромите, са използвани значителни ресурси. В същото време изготвеният от Програмата на ООН за развитие Доклад за човешкото развитие на ромите посочва, че направените до този момент инвестиции не са допринесли за реална промяна в положението на ромите.

Според водещият автор на публикацията Андрей Иванов "това подсказва, че ефективността на помощта не зависи толкова от нейния обем, колкото от начина, по който тя се изразходва."

Във всички страни от Централна и Източна Европа ромските деца са повече от децата от неромски произход в училищата за умствено недоразвити, в повечето случаи без да има обективни здравословни причини за това."Ако съществуващата социално-икономическа маргинализация и недостатъчна образованост продължат, след 10-15 години значителна част от работната сила в Европа може да бъде безработна", коментира г-н Иванов.

Едно от решенията, които предлага докладът, е прилагането на политика на положителна дискриминация в полза на ромите в сферата на държавната администрация и образованието. За да се премахне навикът на зависимост, социалното подпомагане трябва да насърчава участие в дейности, които създават доходи. Докладът призовава за прилагане на политики от типа "помощи в замяна на работа", и които засилват стимулите за търсене на работа

Тъй като образованието е един от ключовете към социалната и икономическата интеграция, докладът предлага да се отдаде специален приоритет на задачите за включване на ромските деца в предучилищната подготовка и обучението им по езика на етническото мнозинство. Разходите, насочени към сферата на образованието, изтъква докладът, трябва да се разглеждат като дългосрочна инвестиция, която отговаря на критериите за финансиране от ЕС.

Училищната посещаемост може да се стимулира като се осигурят безплатни или субсидирани учебници и топла храна за учениците, особено в началната степен на обучение. Освен това, докладът предлага да бъде създаден "Обединен ромски колежански фонд" за подобряване достъпа на ромските младежи до висшето образование.

Още от