"Нервна криза" в Гърция преди гласуването на новия спасителен пакет в парламента

Политическите партии в Гърция са изпаднали в нервна криза преди насроченото за тази вечер гласуване в парламента на третия спасителен пакет финансова помощ за страната на стойност 85 млрд. евро, пишат вестниците в Атина.

В. "Етнос", цитиран от БТА, преценява, че вотът по новите мерки за икономии може да породи нови политически процеси и сътресения, тъй като поредното "не" от страна на дисидентите в СИРИЗА все повече тласка управляващата партия към окончателно разцепление. Възражения по отношение на третия пакет се изразявали и от депутати на двете опозиционни партии Нова демокрация и ПАСОК, които поставят условия, за да гласуват новото споразумение.

Гласуването, което би трябвало да бъде в полунощ довечера, бе предшествано от "залпов огън" на правителство и опозиция срещу председателката на парламента Зои Констандопулу, която бе обвинена, че нарочно е забавила парламентарната процедура по този вот, въпреки призива на премиера Алексис Ципрас за нейното ускоряване.

Гръцките медии коментират, че с поведението си председателката на парламента, която принадлежи към лагера на "дисидентите в СИРИЗА", е създала още едно препятствие в процес на ратификация на споразумението с кредиторите, с решението си да насрочи за 21 часа снощи заседание на ръководството на парламента, което е необходима процедура за възобновяване на парламентарните заседания, преустановени заради лятната ваканция.

А това означава, че гласуването може да се проточи и да закъснее и така да бъде пропуснат срокът за петък, когато извънредно ще заседава и Еврогрупата за Гърция. Алексис Ципрас пък вече свика всички депутати, които са в отпуск, за да може гласуването в гръцкия парламент да мине без неприятни за управляващите изненади.

Въпреки процедурните хватки изглежда споразумението ще стане факт, след като кредиторите приемат мерките на Ципрас. А то предвижда за периода 2015-2018 г. Гърция да има първичен дефицит от 0,25 на сто от БВП за тази година, който постепенно да прераства в излишък и да достигне до 3,5 на сто.

Трескави сондажи в трите партии от опозицията

Трескави сондажи текат в трите партии от опозицията в Гърция - Нова демокрация, Потами и ПАСОК, с оглед на гласуването тази вечер. В. "Вима" пише, че досега депутатите от тези три политически сили са гласували без да е имало изтичане на гласове от техните редици, като с вота си са осигурявали мандат на премиера Алексис Ципрас да доведе до край преговорите с кредиторите и да договори с тях някои от мерките.

Сега обаче, когато новото споразумение придоби конкретна форма с включени в него болезнени мерки и при перспективата, че страната ще остане под надзор в продължение на три години, реакциите сред тези партии от опозицията все повече се засилват, като някои от нейните депутати открито говорят, че ще гласуват против новия пакет, други пък казват, че ще се въздържат от гласуване.

Правителството на премиера Ципрас заявява, че са нужни най-малко 120 гласа, в противен случай то пада от власт. Има обаче конституционни вратички, които позволяват документът да бъде приет. Чл. 67 от гръцката конституция постановява, че парламентът може да взима решения даже и при мнозинство от присъстващите депутати, което да не бъде по-малко от една четвърт от всички народни представители, тоест 75 от общо 300.

С други думи, ако законопроект по това споразумение бъде приет с гласовете на депутатите от управляващата партия СИРИЗА и от нейния коалиционен партньор в правителството - формацията "Независими гърци", които подкрепят линията на кабинета, тези гласове ще са 123 /а не 149/, както при предишните две гласувания /поради изтичане на гласове от тях/, а депутати от трите партии от опозицията се въздържат от гласуване, това означава, че на практика съгласно конституцията необходимото мнозинство ще е налице и споразумението ще мине.

Чл. 84 от същата конституция изисква мнозинство от 120 депутати само в случай, че в парламента е внесено предложение за вот на доверие.

Споразумението ще постави Гърция под строг надзор

В. "Вима" обаче смята, че новото споразумение ще бъде съпътствано от допълнителни мерки и първият пакет от такива мерки щял да се появи през октомври и щял да включва повишение на някои данъци, съкращение на надбавката за отопление, промени в пенсионното осигуряване и даже мерки със задна дата за 2015 г., ако такива се налагат. Вестникът предполага, че тези мерки може да блокират плановете на правителството, ако то реши да поиска предсрочни избори през септември или октомври.

Вторият пакет пък щял да се появи през 2016 г. и щял да съдържа мерки дори за замразяване на задължителните разходи. Посочва се, че с новото споразумение правителството се е ангажирало да изготви и допълнителен бюджет за тази година, ако такъв допълнителен бюджет е необходим, а също и бюджет за 2016 г. и средносрочна програма до 2019 г., които щели да включват още мерки за повишаване на данъци, за структурни промени и за съкращения.

Ройтерс изтъква, че след споразумението Европейският съюз възнамерявал да остави Гърция под строг надзор, че новата спасителна програма за страната в размер на 86 млрд. евро ще трябва да мине през една доста болезнена процедура на оценка от страна на кредиторите през октомври, и че на един по-следващ етап ще се водят дебати за евентуално преструктуриране на гръцкия дълг.

Споразумението предизвика остри реакции в партията СИРИЗА на премиера Ципрас и би могла да доведе до предсрочни избори през есента. На този фон остават съмненията за това дали една ляво правителство, избрано с ангажимента да премахне политиките на икономии, може да приложи жестоките условия на новото споразумение, изтъква агенцията.

Ципрас прави обратното на онова, което пропагандираше

"Гръцкият премиер остава загадъчна фигура", пише германският в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" и подчертава, че сега Алексис Ципрас прави точно обратното на това, което пропагандираше до референдума на 5 юли. Ципрас призна, че няма практическа и разумна алтернатива на пакета финансова помощ и че за това е променил курса. Почти никой в Гърция не го вини за това...хората му вярват, а това създава възможност да бъдат приети дори и най-жестоките съкращения, отбелязва вестникът.

"Тагесшпигел" обаче изтъква, че никога Гърция не се е оказвала толкова близо до фалит, колкото при правителството на СИРИЗА. Страната е застрашена от Грексит. Повечето гърци няма да простят на Ципрас, ако страната излезе от еврозоната. Това е причината той бързо да договори новия спасителен пакет дори ако е нужно да погребе предизборните си обещания, смята изданието.

По повод скоростта, с която бе договорен третият спасителен пакет за Гърция, австрийският "Ди пресе" пише, че "това е станало сякаш нищо никога не се е случвало" и че пакетът е бил договорен, защото за всички това е най-удобното решение. Изданието преценява, че същото се е случило и когато Гърция е била допусната да влезе в еврозоната. Ако тогава бе оспорено нейното присъединяване, щеше да трябва да бъде обсъдена и надеждността на Италия и Испания, а това щеше да е особено неудобно. Очевидно тази визия не се е проминала оттогава, посочва вестникът.

Френският "Фигаро" обаче е на противоположното мнение и смята, че новата спасителна програма за Гърция е на верния път и че само по този начин, чрез правилно управление на държавните финанси, чрез събиране на данъци и ограничаване на разхищенията страната най-сетне ще постави основите на една съвременна икономика. За Ципрас това е началото на една огромна мисия: той трябва да направи точно обратното на това, което е обещал. Ако той се провали, ще рухне и всичко изградено досега с толкова усилия, отбелязва изданието.