Несъбираемостта на ДДС приходите намалявала

Несъбраните ДДС приходи от данъчните в последните 18 години са 5.4 млрд. лв, но техният размер през годините постепенно намалявал, за да стигне до 270 млн. лв. несъбрани вземания от данъка върху добавената стойност от приходната агенция в размер на 270 млн. лв. Това говори, че постоянно се подобрява работата на приходните агенции, заяви председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова пред БНР в неделя.

По думите ѝ част от несъбраните приходи се трупали от извършвани от НАП ревизии на лица, които много добре знаят, че няма да бъдат събрани парите. "Това са обикновено тези по веригата за източване на ДДС и те са точно създадени, за да източват ДДС и да не може от тях да бъде събрано, но НАП прави ревизия на тези лица, за да докаже, че там има източване на ДДС и за това не е платен данък и в крайна сметка има възможност НАП да потърси този данък от крайния ползвател на т.нар. скрит данък ДДС. Но за да се случи това чисто технологично, трябва да се направи ревизия на останалите, които още от самото начало е ясно, че няма да бъдат събрани там приходите“, обясни тя..

"Трябва да се има предвид, че при всички тези случаи НАП сигнализира прокуратурата за търсене на наказателна отговорност. Отивайки обаче в прокуратурата, трябва да се разбере за каква сума е нанесена щета на бюджета и тогава прокуратурата възлага на НАП отново да направи ревизия и да каже колко са източени. Така че част от тези 5 млрд. са именно на такава база“, каза Стоянова.

Според нея координацията между данъчните и МВР и прокуратурата се е засилила изключително много в последните години, а с годините се усъвършенствала и законовата разпоредба. Менда Стоянова обаче подчерта, че всички законодателни промени с цел по-добра данъчна събираемост срещат огромен отпор.

Председателят на бюджетната комисия в парламента смята, че подмяната на софтуера за управление на продажбите и касовите апарати е стъпка към изсветляване на икономиката. "Всички ние знаем, че се укриват обороти и те се укриват именно чрез тази система за управление на софтуера, която е свързана с касовия апарат, която дава възможност една касова бележка да бъде издадена, а след това да не отиде към НАП“, каза тя.

Около половината от фирмите в страната ще трябва да подменят изцяло апаратите си, а фирмите, които са ги закупили през последните три години, ще трябва да  обновят софтуера си.

Стоянова коментира още и задлъжнялостта на общинските болници, която според нея не би трябвало да повлияе на държавния бюджет. "Те в крайна сметка са отговорност на техния принципал. Трябва да кажа, че повечето от общините не осъществяват нито контрол, нито надзор върху дейността на болниците от гледна точка на финансите. Затова много често натрупват сериозни дългове. За мен обаче там, където болниците натрупват дългове, това преди всичко е свързано с източването на тези болници“, смята шефката на бюджетната комисия.

Тя прогнозира, че някои болници могат да изпаднат в несъстоятелност, но това предполага стъпки за начина на подобряване на дейността.