Нещо повече за мълчаливото съгласие

През изминалата седмица министър Василев съобщи пред представители на Европейския съюз и дипломати, че е изготвен проект за нов Закон за нормативните актове и административното производство, свързани със стопанската дейност и че в него се предвижда да бъде въведен принципът на мълчаливото съгласие.

По този повод в публичното пространство се чуха множество отзиви – основно негативни и основно свързани с мълчаливото съгласие. А именно, че не е справедливо да се отменя мълчаливият отказ само за бизнеса, че това нямало да реши проблема с корупцията, дори напротив, че бизнесът нямал много вземане-даване с администрацията и затова мълчаливият отказ не му пречел толкова и т.н. С това участниците в дебата изместиха до неузнаваемост акцента на въпросния проектозакон.

По тази причина се чувстваме задължени да въведем известна яснота по въпроса.

1/ Основната идея на проекто-закона е не да въведе института на мълчаливото съгласие като панацея за проблемите в страната, а

да въведе ред в отношенията между бизнеса и държавната администрация.

В момента по отношение на администрацията в България действа принципът “може да прави всичко, което не ѝ е изрично забранено”. Това, което проектозаконът се опитва да направи е да обърне принципа в правилната посока, т.е. “администрацията може да прави само това, което ѝ е изрично позволено”.

2/ Необходимо е изработването и приемането на общи принципи, по които държавата ще се намесва в икономиката. Разбира се, колкото по-малко намеса, толкова по-добре, но има случаи, в които това просто не може да се случи. Това са случаите, в които трябва да бъдат защитени живота, здравето и имуществото на гражданите, околната среда и националната сигурност. Тогава държавата се намесва и ограничава свободата на извършване на дадения вид стопанска дейност и законът е този, който трябва да въведе ясни правила и граници за тази намеса. Не е редно отделни административни органи да притежават абсолютни права да определят правилата на играта в определена сфера, само и единствено на основата на правомощия, делегирани им чрез бланкетна разпоредба.

Иначе казано, не е редно административните органи да бъдат законодатели в своята област, просто защото те трябва да са изпълнители.

В момента такава бланкетна разпоредба може да бъде намерена на много места, като например в Закона за народното здраве (чл. 12, 17, 19 и 21); Валутния закон (чл. 3), Закона за храните (чл. 28, 29, 32, 33, 34, 36); Закона за публично предлагане на ценни книжа, където посредством чл. 18, ал. 1 и 2 Комисията въвежда 53 режима.

3/ Проектозаконът наистина предвижда да бъде въведен институтът на мълчаливото съгласие, но само в точно определени случаи, а именно: когато е налице удостоверителен режим, т.е. администрацията нищо не разрешава и не преценява, просто проверява дали са спазени всички законови изисквания. В този закон се предвижда въвеждане на мълчаливо съгласие само за бизнеса, защото законът урежда отношенията между администрацията и бизнеса. Теоретично няма проблем то да бъде въведено и в отношенията граждани - администрация, но тези отношения са предмет на други закони, следователно няма как да бъдат променени посредством този.

4/ Чуха се множество изказвания, че мълчаливото съгласие нямало да намали корупцията, дори напротив - ще я подхрани. Чу се също, че ако досега хората са плащали, за да не получат мълчалив отказ, сега щели да плащат, за да получат мълчаливо съгласие. Или казано с други думи – ако досега са подкупвали администрацията, за да си върши работата по-бързо, сега ще я подкупват за да не си я върши.

В това, разбира се, има известна логика. Не можем да сме сигурни, че няма да се случи. Със сигурност обаче може да се очаква, че

общата търпимост към корупцията ще намалее чувствително.

За пример може да посочим следното: При сега действащото законодателство, вие разбирате, че някой е платил подкуп, за да не го мотаят до безкрай от кабинет в кабинет. И какво си казвате тогава: “Горкия човечец! Естествено, че ще плати. Спазил е всички изисквания, а все още не може да започне работа заради гадните бюрократи!” Т.е. всички ние безгласно го оправдаваме и даже му съчувстваме. Ако обаче ситуацията се обърне и вие разберете, че някой е платил подкуп за това администрацията да “се направи на разсеяна” - Какво е вашето отношение тогава? Готови ли сте да му съчувствате? Съгласни ли сте да го подкрепите?

5/ В заключение ви предоставяме част от основните разпоредби в проектозакона и оставяме на вас да прецените доколко нужен и полезен ще е той.

- Държавата регулира стопанската дейност само с цел гарантиране на:
а) защита и запазване националната независимост, суверенитета и териториалната цялост на Република България;
б) личните и имуществените права на гражданите;
в) опазването на околната среда;
г) свободата на всеки да осъществява стопанска дейност, създаване на условия за конкуренция и предотвратяване на злоупотребата с монополно положение;

- При регулиране и контрол върху стопанската дейност държавните органи и органите на местно самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона;

- Държавните органи и органите на местно самоуправление регулират стопанската дейност, като отчитат:
а) разходите на стопанските субекти за съобразяване с установените изисквания;
б) възможностите за осъществяване на ефективен контрол и разходите за осъществяването му;
в) възможностите за постигане на набелязаните цели без регулиране от страна на административен орган;

- Основните изисквания към лицата и към начина на осъществяване на стопанска дейност се определят със закон, като в закона се посочват изчерпателно всички необходими, достатъчни и проверими изисквания за започване и за осъществяването на дадена стопанска дейност;

- Възможно засегнатите от въвежданите изисквания лица биват предварително уведомени и могат да участват в подготовката на проектонормативните актове.

- Административните органи не могат да изискват доказването на обстоятелства, които са удостоверени пред друг административен орган и са надлежно вписани в регистър.

- Всички актове, регламентиращи изискванията на съответните режими и всички формуляри за заявления и декларации са публични.