Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Нещо съвсем ново в Югоизтока на Европа

0 коментара

Героите в борбата да има или да няма Югославия бяха видимо уморени на церемонията по сключване на споразумението за новите отношения между Сърбия и Черна гора в Белград. Делегациите на съюзните югославски републики Сърбия и Черна гора, на югославското федерално правителство и на Европейския съюз в качеството на посредник преговаряха до четири часа сутринта. Когато накрая се стигна до подписването на споразумението в седалището на югославския президент Воислав Кощуница, нямаше никакво усещане за исторически акт.

Настроението бе по-скоро като след тежка катастрофа с големи материални щети, но без някой да е загинал. Това е най-точната метафора, с която би могла да се предаде същността на документа от четири страници, озаглавен "Точки за пристъпване към преструктуриране на отношенията между Сърбия и Черна гора".

Трудно е мъглявите формулировки на този документ да бъдат разчетени като точни договорености, по простата причина, че на практика няма нищо точно уговорено. Единственият конкретен резултат е може би, че един ден трябва да има държава с името "Сърбия и Черна Гора". Ако стане, това ще е наистина историческа стъпка, защото с него ще бъде окончателно погребана заблудата на историята, наричана "Югославия". Защото и трите експеримента да се създаде държава на южните славяни, която да просъществува като стабилно единно образувание, се оказаха неуспешни.

Основаното на 1 декември 1918 г. Кралство на сърби, хървати и словенци по парадоксален начин бе вдъхновено от идеалистичното желание на хърватите и словенците за обща държава със сърбите. Двата по-малки народа се надяваха, че като се обединят със значително по-многобройния народ на сърбите в една обща държава на южните славяни, ще създадат мощен противовес на "колониалните сили" на Балканите в лицето на Хабсбургите, османците и руснаците. Но тази надежда бързо се разпиля от великосръбските домогвания на националистите в Белград.

Първата Югославия агонизираше двайсет години от вътрешните си противоречия, които личаха дори от обстоятелството, че косовските албанци, босненските мюсюлмани, македонците, черногорците и унгарците във Войводина въобще не фигурираха в името на държавата, която продължаваше да се нарича Кралство на сърби, хървати и словенци. В хода на Втората световна война първата Югославия бе напълно ликвидирана от Германия и нейните съюзници от Оста.

На втората, провъзгласена от Тито на 29 ноември 1945 г. Социалистическа федеративна република Югославия /СФРЮ/ бе съдено да има по-дълъг живот. И този живот в избрания път на необвързаността, особено през "златните" шесто и седмо десетилетия на миналия век, изглеждаше дори, че ще пребъде. Но трансформирането на една комунистическа държава и една псевдокапиталистическа командна икономика в демократична държава с пазарна икономика не можеше да стане при Тито и неговия многонационален еднопартиен режим. Споровете между народите за справедлива подялба на властта и на създаденото заедно богатство и великосръбската агресивност на Слободан Милошевич доведоха отново до разпад югославската държава.

Третата Югославия, тази на Милошевич, създадена на 27 април 1992 г. като хомункулус от реторта от двете послушни нему републики Сърбия и Черна гора и наричаща се Съюзна република Югославия/СРЮ/, беше всъщност мъртвородено дете. Единственото ѝ предназначение беше да се поддържа след обявената независимост на Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония и Словения илюзията, че югославска държава продължава да съществува и само тя е правоприемникът на наследството на разпадналата се обща държава.

Когато в края на 1997 г. черногорският президент Джуканович, самият той някогашно протеже на сръбския диктатор, се изтръгна от желязната хватка на Белград и се обърна към Запада, започна разпадът и на СРЮ. От четири и половина години СРЮ на практика не съществува. Законното правителството в Подгорица бойкотира институциите на СРЮ в Белград. Преди две години Черна гора се отказа от динара и избра за своя валута германската марка, сега заменена от еврото. Оттогава тя осъществява собствена икономическа и социална политика, поддържа собствени търговски връзки. Преустройството на икономиката и обществото в Черна гора е отишло далеч по-напред, отколкото в Сърбия.

Европейският съюз, който подкрепяше всячески Джуканович в борбата му за отскубване от Милошевич, след падането на диктатора през октомври 2000 г. с всички сили се противеше на стремежа на Черна Гора да обяви независимост, въпреки че в самата Сърбия при управлението на министър-председателя-демократ Зоран Джинджич бе започнало да си пробива път убеждението, че черногорците трябва да бъдат оставени да си вървят. Още повече, че десетте милиона сърби едва ли ще приемат да угаждат на всички искания на правителството на Черна гора с нейното население от 650 000 души. Колкото до най-често привеждания аргумент против отделянето на Черна Гора, че последното щяло да засили исканията за независимост на Косово, той е несъстоятелен. Защото косовските албанци, които са повече от 90 на сто от населението в тази формално принадлежаща към СРЮ провинция, без друго никога няма да се откажат от искането за независимост от Белград.

Така че трудно е да се разбере, защо подписаното споразумение в Белград се представя като успех и как ще реши то проблемите между Сърбия и Черна Гора. Кощуница, който държи за запазването на СРЮ, защото с това е свързано със запазването на неговия пост като федерален президент, беше най-доволен от вчерашното събитие. По думите му, новата държава не била "нито конфедерация, нито хлабав съюз на държави, а нещо съвършено ново" . Какво е "новото и оригиналното" , от документа не става ясно. Институциите на новата държава са президент, избиран от парламента, еднокамарен парламент с "известно позитивно дискриминиране на черногорските депутати", правителство с ресори на външните работи, на отбраната и на външните и вътрешните икономически отношения, и накрая Върховен съд с равно представителство от съдии на двете републики. Наистина запазва се и общата армия, но наборните военнослужещи не могат да бъдат използвани против волята им извън рамките на републиката, в която са родени. В международните институции като ООН, ОССЕ и Съвета на Европа държавата ще се представлява на ротационен принцип от представители на Сърбия и на Черна гора.

Най-мъгляви са формулировките в икономическата област, защото тук споровете между Белград и Подгорица бяха най-остри. Дали ще има пак общо валутно пространство, засега остава неясно. Черна гора е готова да допусне евентуално използвания в Сърбия "нов динар", но не като узаконено платежно средство, а само като един вид паралелна валута при положение, че последната е стабилна колкото еврото. Като панацея за "съществуващите различия" в отдавна разделените митнически и данъчни системи в документа се споменава съвсем общо, че те ще бъдат "хармонизирани със системата на Европейския съюз" - независимо че процес на асоцииране, а да не говорим преговори за присъединяване, няма да започнат още дълго време.

По споразумението в Белград ще разискват най-напред републиканските парламенти. Най-късно до юни те трябва да разработят "Конституционна харта", която ще бъде "върховен закон на съюза на държавите Сърбия и Черна гора". Последният трябва да бъде одобрен най-напред от републиканските парламенти, а след това от сегашния съюзен парламент/ Съюзната скупщина/, който беше избран през септември 2000 г., независимо че Черна гора не го признава. Най-късно до края на тази година трябва да бъдат приети както Конституционната харта, така и съответно видоизменените конституции на Сърбия и на Черна гора. Двете държави ще имат право чак след три години да решават за нови промени в конституцията или за излизане на някоя от тях от държавния съюз и да искат референдум за това.

Както се вижда, лайтмотивът на споразумението от Белград е решаването на проблемите да се отлага, да се правят допитвания, да се разводняват компромисите. Главният реформатор в сегашното съюзно правителство, заместник-министър-председателят Лабус беше най-песимистичен от всички на вчерашната церемония.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.