Тогава и после

Неслучването на реформата в горския сектор

Георги Костов, Сн: БГНЕС

В средата на февруари 2009 г. площадът пред Народното събрание е пълен с млади хора, които протестират срещу текстове в закона за горите, които позволяват да се реализират т.н. заменки. Текстовете са още от 2003 г., но през 2006-2008 г. заменките вече засягат всички горски площи около морето и основните планински курорти. Следва смяна на предназначението на заменените гори и бетониране. Или изграждане на голф игрища, частни ловни стопанства и прочие обекти, в които простосмъртните хора никога няма да бъдат. Полицията опитва да разпръсне и ограничи протеста, като използва помощни средства. Арестувани са десетима "лумпенизирани елементи“ и провокатори.

В Народното събрание депутатите от тройната коалиция набързо приемат текстове, с които се отменя действието на чл.15,б от тогавашния Закон за горите, по който се правят заменките. Докато промените влязат в сила, Агенцията по горите ударно подписва още 19 заменки. Парламентарната и извънпарламентарната опозиция публикуват декларации срещу кражбата на природа и обещават след изборите сделките да бъдат преразгледани. Васил Калинов, който по това време е председател на комисията по земеделие и гори и е главното политическо лице при осъществяване на сделките по чл.15,б от Закона за горите, е изпратен за посланик в Баку, далеч от неудобствата на предстоящите изборни промени. Премиерът Станишев не взема публично отношение по казуса и оставя и до днес съмнение, че лично се е облажил от сделките.

Юни 2012 година. Млади хора, организирани в социалните мрежи, окупират Орлов мост. Повод са приети текстове за промяна на новия Закон за горите, с които се разрешава тяхното по-лесно изсичане за строителство на открити обекти за спорт, културно-исторически туризъм и най-вече за ски писти и обслужващите ги съоръжения. Полицията арестува десетима "провокатори“ за неизпълнение на полицейски разпореждания. Президентът наложи вето на промените в Закона, а депутатите за по-малко от месец приеха текстове, под които има и подписи на еколозите. Парламентарната и извънпарламентарната опозиция публикуват становища срещу лобизма на управляващите.

Премиерът Борисов дава да се разбере, че няма да повтори грешката на предшественика си. Заместник-председателят на комисията по земеделие и гори гори Емил Димитров сам прави отвод на текстовете, които лично е внесъл и които позволяват директна държавна помощ за концесионерите на държавни ловни територии. След няколко непремерени изказвания от рода: "Държавата е наша, гората е държавна, ще правим каквото искаме“ и "Президентът очевидно е заблуден за ветото по закона за горите“, е време за неохотно, публично посипване на главата с пепел. Предстоят избори, а пък за посланически постове има много други кандидати на ръководни постове от комисията и ресорното министерство, които поне знаят чужди езици. За това поправянето на обществения имидж започва чрез…. футбол.

За политолозите и чуждите наблюдатели това е позитивна проява на "развиващото се гражданско общество“ у нас. За обикновените хора е поредното събитие, което пълни медиите за кратко, но е и храна на тяхната вътрешна надежда за повече достъпна справедливост от страна на управляващите. На експертите и запознатите с делата в горите пък е ясно, че с промените в Закона не се променя нищо, или почти нищо. Защото Законът за горите е рамков, широк и позволява конкретните политики да се правят гъвкаво чрез разработените от Министерството на земеделието и храните наредби и тяхното субективно прилагане. Такъв е модерният законодателен подход, който позволява реализация на конкретна политика, без законите да се променят постоянно, в зависимост от това каква партия или коалиция управлява.

И възниква въпросът за субектите, т.е. за лицата, които правят държавната политика на терен. Те трябва да осъществят Програмата на правителството.

Водещи принципи на сегашната управленска програма в горите са:

  1. Справедливост, изразяваща се в спиране на порочните практики и наказване на виновните;

  2. Откритост, т.е. приобщаване на обществеността при вземане на решения в горите, включително разделяне на контролната от стопанската дейност в тях;

  3. Равнопоставеност на собствениците на гори, или задълбочаване на пазарната конкуренция в горските браншове и едновременно стимулиране на горскостопанския комплекс за икономически просперитет;

  4. Децентрализация, т.е. прехвърляне на права и задължения към отделните региони;

  5. Подобряване опазването на горите и адаптацията им към глобалните промени.

Какво се случи и защо не всичко от наглед стройната програма проработи? Защо не бяха доведени докрай записаните реформи? Това са въпроси, за които предлагам на читателите моя отговор, без да ангажирам институциите, в които работя.

За справедливостта

Заменките и начинът на връщане на царските гори на Боровец бяха и остават широкоизползвани за онагледяване на несправедливостта на предишните управленци. Затова една от първите стъпки на правителството бе да спре с разрешенията за смяна на предназначението на заменените гори, което след това бе потвърдено и чрез приетия нов Закон за горите (параграф 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона). Така бяха спасени от бетониране почти 29 хиляди декара гори, в атрактивни кътчета на Родината. Списъкът на площите, които не могат да сменят предназначението си, е публикуван в "Държавен вестник" през юли миналата година (със закъснение от няколко седмици), но до ден днешен няма яснота дали ограниченията се прилагат от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Общинските служби по земеделие и Агенцията по вписванията, каквото е изискването на Закона. Оттук могат да последват интересни журналистически разследвания, не само за заменкаджиите, но и за разпорежданията и раздробяването на тези имоти, включително и в последния момент, преди публикуването на списъка в ДВ.

За връщането на царските гори на Боровец е писано много. Заведеното дело от Министъра на земеделието и храните бе публично отразено през октомври 2009 година. От тогава – нищо. По неясни причини бе сменен юридическият екип, представляващ интересите на Държавата, делото забуксува, Царят си върна правото да стопанисва всичките "свои" гори и само мораториума на Народното събрание му пречи да продължи да ги сече. Все пак тези неща са част от "голямата политика" и тяхното бързо и справедливо решаване (т.е. връщане на горите на Държавата и нова процедура по реституция само на гори с легитимни документи за собственост) би отнело сериозни козове от "картоиграчите" на българската политическа сцена.

И по въпроса със заменките, и по този с неправомерната реституция обещанията за наказание на виновните лица не се състояха. И няма да се случат, защото никой няма интерес тези лица да проговорят. Ако го направят, ще стане ясно доколко всички са равни пред златото или някои са по-равни (парафраза на пернишкия лозунг: "Всички са равни пред винкело")…

За откритостта

На първо място трябваше да бъде разделена производствената от контролната дейност в горите и да бъде дадена възможност на гражданите да участват при взимането на дългосрочни решения за горите. Това стана факт на хартия с новоприетия Закон за горите. Производствено-стопанската дейност и контрола са отделени, съответно в държавни горски предприятия и Изпълнителна агенция по горите с нейните поделения. Въпреки скандалите около някои явно несполучливи кадрови назначения в държавните горски предприятия, до този момент те оправдават смисъла на реформата в горите, а именно – парите от горите да остават в системата на горите. Лошото е, че за контролния орган (ИАГ) парите от бюджета не достигат, а и на министъра държавните предприятия са му по-мили, не само защото са на неговото пряко подчинение, но и защото там няма недостиг на финансови ресурси. Никой богат не обича и не допуска да го контролира някой беден.

Участието на обществеността в управлението на горите е разпоредено в Закона чрез задължението за изработване на т.н. "областни планове за развитие на горите", които следва да са нещо като общи устройствени планове за горските територии. Изпълнението на това би наредило България сред страни като Германия и Швейцария при управлението на горите. За съжаление капацитетът на администрацията за тяхното изработване не е достатъчен, което ясно се вижда от факта, че 16 месеца след влизане на сила на новия Закон няма дори чернова на наредба, по която тези планове да се направят и реализират.

Равнопоставеност на собствениците

Това на пръв поглед произтича от Конституцията. Но икономическата логика подсказва, че големият винаги може да смаже по-малкия. Големият в случая е държавата, която притежава над 76% от горските територии на страната.

Независимо от регламентите за правата и правилата на управление на общинските гори и пълномощията на частните браншови организации в горския сектор, се стигна до протести на горските предприемачите и на еколозите.

Първи през март тази година скочиха предприемачите, защото под формата на въвеждане на нови практики чрез стоковата борса им беше привнесен поне още един посредник. От което цените за крайния потребител не намаляват.

След това екоактивистите протестираха срещу твърде популисткия текст в отхвърлените от президента текстове на промени в Закона за горите, които даваха възможност за управление (разбирай изсичане на голо) на малоразмерни горски площи до 2 хектара без лесовъдска програма. Защото хората са бедни, а програмата била скъпа. Вместо да поставяме на кантара бедността на хората и правилното управление на горите, би било добре администрацията да се понапъне и да направи мерките за горите от Програмата за развитие на селските райони малко по-популярни и достъпни точно за тези "малки" собственици. А също да подкрепи идеята за създаване на служба за съвети в горското стопанство. Тя ще има поне 1.5 милиона потенционални клиенти – колкото са собствениците на малоразмерни горски имоти. За съжаление, МЗХ отдавна е доказало, че работи много повече за големите… не само в горите. Причините за това изискват много дълъг коментар.

Децентрализацията е основен инструмент за по-ефективно управление на ограничените ресурси в полупланински и планински региони и за подпомагане на местната икономика. Децентрализацията е в центъра на програмата на сегашното правителство, но засега само на думи.

Общините, които трябва да генерират повече права от държавата, са причудливо пасивни. Появата на някои кметове на жълтите павета през юни по време на т.н. контрапротести за промените в Закона за горите са повече от гротексни. На този фон това, което се прави в горската политика към момента, е точно обратното на децентрализация и се нарича централизация.

Централизира се властта в горите в лицето на министъра (в случая в лицето на силната фигура в комисията по земеделие Емил Димитров), централизират се обществени поръчки за продажба на дървесина през Софийската стокова борса; централизира се ценовата политика на държавните горски предприятия; централизират се обществени ресурси на държавните горски предприятия и се пренасочват към ловното дело, от което полза имат влиятелни икономически фигури и политици (не сте забравили бившия държавен глава, надявам се). Закриват се териториални поделения – горски стопанства с история и традиции и се прехвърлят към съседни такива за да се "подсилят" концесионирани ловни стопанства. Дали това ще доведе до промяна на концесионните такси е само един от многото въпроси "табу" т.е. въпросите, които не се задават на официалните интервюта към депутатите или министрите.

Опазване на горите

За нуждата от подобряването на опазването на горите вече знаят всички, след драмата в Бистришко бранище. Похвално е, че все повече внимание се отделя на превантивни мерки в държавните гори, а борбата с пожарите в горите ангажира почти всички власти в държавата. Остава открит въпроса за охраната и опазването на недържавните гори, които са една четвърт от всички горски територии. За равнение с Европа може да се приеме законова забрана за провеждане на голи сечи.

Много по-тревожно е състоянието на научните изследвания и приложението им за приспособяване на горите ни към вече очебийните климатични промени, поради липса на средства в бюджета на ИАГ. Но средствата идват, ако могат да се защитят, а за това трябва капацитет от страна на принципала – МЗХ. А там наскоро закриха единствения отдел за горска политика… На министъра кой, кой да му каже?!

На фона на крехкия баланс между успехи и неуспехи в последните години лесовъдстката колегия в страната за първи път в последните 90 години е без свой представител на високо ниво в изпълнителната власт. Това е незаслужена обида и подценяване важността на труда на хилядите горски специалисти, които се грижат за 34% от площта на страната – при това най-красивата, през всички сезони. Защото с по-малко на брой министри и депутати сигурно ще сме по-добре, но с по-малко гори и горски – едва ли!

* Текстът е публикуван в блога на доц. д-р Георги Костов, преподавател в Лесотехническия университет от 1988 г. През 2009 г. е назначен от новото правителство за заместник-министър на земеделието и горите и председател на Държавната агенция по горите. Неговият екип изготвя новия Закон за горите, приет на 8 март 2011 г. По думите на министър Мирослав Найденов заместникът му успява да проведе ключови реформи в горския сектор. През юни 2011 г. Георги Костов е назначен за временен председател на Селскостопанската академия. Година по-късно Костов е отстранен от поста с мотива, че е изтекъл 4-годишния мандат на предшественичката му Светла Бъчварова. Докато е в управлението Георги Костов е в остър конфликт с депутата от ГЕРБ и зам.-председател на парламентарната комисия по земеделие Емил Димитров и често критикува лобистките му предложения за законови промени.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?