Нецензурни думи в ефира са закононарушение в САЩ

Г-жо Райчева, неотдавна Вие изнесохте цикъл лекции като гостуващ преподавател в Университета на Флорида и посетихте няколко организации в САЩ, които пряко се занимават с развитието на електронните медии. Какво представлява американската Федерална комисия по комуникации?

Федералната комисия по комуникации е правителствена агенция, която е независима от изпълнителната власт и е директно отговорна пред Конгреса. Еф Си Си регулира телевизионните, радио, телефонните, кабелни и сателитни комуникации в САЩ. В този смисъл това е един конвергентен регулационен орган.

Комисията се състои от петима души, като най-много трима са от една партия, които се предлагат от президента и се одобряват от Конгреса. Избират се за пет години след една дълга и прецизна процедура на проверка на тяхната биография и експертност.

Създадени са реално работещи механизми за гарантиране независимостта на комисарите от политически и корпоративни интереси. Практиката показва, че тези механизми очевидно работят, след като Законът за комуникации от 1934 г., когато все още телевизията не е медиен феномен, е променен съществено едва 62 години по-късно, през 1996 г., и то най-вече заради интензивното развитие на телекомуникациите и информационните технологии.

Сега близо 2000-ят щат на Федералната комисия по комуникации на САЩ е структуриран в шест бюра и десет канцеларии. Бюрата са разграничени по функции - връзка с потребителите, прилагане на законовите разпоредби, международни комуникации, безжични (клетъчни) комуникации и жични-телефонни комуникации. СЕМ се доближава по функции до бюрото, занимаващо се с радиото и телевизията.

В момента Федералната комисия по комуникации работи приоритетно в две насоки. Едната е успешното приключване на прехода от аналогова към цифрова телевизия, който трябва да приключи през 2006 г. Другата насока е регулирането на медийната концентрация. Нейното разрастване може да навреди на плурализма на медийната среда.

Дайте примери за подобна концентрация.

През 1995 г. Уолт Дисни купува Кепитъл сити Ей Би Си с прилежащите ѝ 10 телевизионни станции, 21 радиостанции и значителни дялове в кабелни телевизионни мрежи. През 1996 г. Тайм Уорнър поглъща Ти Би Си и още няколко популярни кабелни системи. През 1999 г. Виаком обявява сливането си със Си Би Ес - радио и телевизионни станции, Интернет- сайтове, кабелни канали, филмово и телевизионно производство, издателска дейност, увеселителни паркове.

През 2000 г. се създава медийният конгломерат АОЛ -Тайм Уорнър, който притежава цялостно - от производството до разпространението, много медийни продукти и услуги като вестници, списания, книгоиздаване, радио, телевизии, кабел, музика, кино и Интернет. Австралийската Нюскорп се разпростира в целия свят. И макар напоследък тези мегаконгломерати да имат финансови проблеми на интернационално равнище, те произвеждат, разпространяват и продават съдържание, което може да доведе до своеобразна програмна унификация. А в нашия закон за радио и телевизия само един член плахо визира антимонополизма.

Да разбирам ли, че Вие пледирате и у нас, подобно на САЩ, да бъде създаден единен конвергентен регулационен орган, вместо два СЕМ-ма за частните и обществени медии ?

С развитието на конвергентните процеси между телекомуникациите и електронните медии, в много страни се мисли за създаването на единен регулационен орган. За това, още като се появи хипотезата за създаването на два съвета бях заявила, че тя предполага тромава, скъпоструваща, експертно непокрита и политико-корпоративна бюрократична структура, която трудно ще регулира най-динамично развиващата се в съвременността сфера - на радиото и телевизията.

Струва ми се, че единен, стегнат регулационен орган, който да съчетае функциите на СЕМ, КРС и неизясненото по статут Оперативно бюро по медиите, което е към Министерството на транспорта и съобщенията, ще бъде по-ефективен за регламентирането на радио- и телевизионната среда. Това предполага нова философия, стратегическо мислене и сериозна законодателна основа в хоризонтален план. Наивно е да се мисли, че радиото и телевизията в съвременността могат да се разглеждат само като средства за информация и развлечение. Те са и бизнес, и технология, и част от обществото. Електронните медии се развиват изключително динамично. Само за четвърт век броят на медийните конгломерати в света се свива от 50 на 6. Затова в много страни законодателството се развива по посока на защита от медийната концентрация, както и по пътя на преминаването от аналогово към цифрово разпространение, което пък води до усилено внимание към уреждането на авторските и търговски права.

Навсякъде по света технологията изпреварва регулацията и създава икономическата основа за конвергенция на цели индустрии - електронна, развлекателна, медийна. Не можем да не се съобразяваме с тези тенденции, когато подреждаме нашата радио- и телевизионна среда. Всичко това предполага корелация на различни равнища. Но това - за в бъдеще, след изключително сериозна подготовка, за да не се напише законопроект, който да е вече остарял, преди да е бил гласуван.

Сега, според мен, важното е да се създадат условия за нормалното прилагане на Закона за радио и телевизия. Прекален лукс е да се пише Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване, а стартът ѝ да бъде осуетен, както вече се случва, поради нейното неразглеждане. Опасявам се стратегията да не бъде постигната от съдбата на експертно написаната през 2001 г. Програма за изграждане на Национална система за цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване - липсата на енергични действия могат да я превърнат в анахронизъм.

На какво обръщат внимание медийните регулатори в Съединените щати?

Там не се прави мониторинг на рекламата, що се отнася до нейното времетраене и разположението ѝ в програмната схема. Хазартът, тютюневите изделия, заблуждаващите съобщения, профанацията не са разрешени. Ако на зрителя му дотегне да гледа реклами, просто превключва на друг канал, рейтингът пада - приходите от реклами - също. Важното за операторите е да намерят баланса.

Върху съдържанието не се упражнява контрол, заради Първата поправка. Плурализмът се разглежда по-широко, не като задължителното втренчване у нас за присъствието на втори човек. Наличието на две гледни точки все още не може да се таксува като плурализъм, докато посланията не достигнат до големи социални групи. Ако някой от каналите предлага програми с пропагандно съдържание, зрителите могат да заплашат рекламодателите, че няма да купуват стоките и услугите им.

Със специален Закон за детската телевизия от 1999 г. обаче, от всички ефирни станции се изисква да служат на образователните и информационни нужди на децата чрез цялата си програмна политика, както и да спазват ограниченията за времетраенето на рекламите в специализираните детски предавания. За закононарушение се смята сквернословието и нецензурността в ефира по всяко време на денонощието. Това бе и причината да не мога да покажа "Голите новини" на М САТ по време на лекциите ми в Университета.

Иначе, Комуникационният закон забранява на Еф Си Си каквато и да е било намеса в ефирните програми, освен в случаите, когато мненията изразяват "ясна и предстояща заплаха за сериозно съществено зло". Единственото ограничение за програмите с неприлично съдържание е ситуирането им извън програмния пояс от 6 до 22 часа заради детската аудитория.

Направи ми впечатление и практиката решенията в Комисията да се вземат на възможно най-ниското експертно равнище. Петте комисари заседават само веднъж месечно, в открит режим, като съобщават обикновено предварително публикуваните си мнения по въпроси от изключителна важност за развитието на медийната среда в САЩ. През останалото време те работят със своите екипи от съветници, като подписват циркулярно раздадените им материали.

Как реагират операторите на разпоредбите на Федералната комисия по комуникации?

Нормално. Операторите имат нужда от функционирането на една добре регулирана медийна среда. Те се обединяват в най-различни професионални сдружения, които имат изградени свои системи от стриктно спазвани принципи: Националната кабелна и телекомуникационна асоциация, Корпорацията на обществените ефирни оператори, Националната асоциация на ефирните оператори. Приятно се изненадах, че там особено топло ми говориха за Петър Пунчев, който е редовен посетител на тяхната ежегодна конвенция, която събира над 100 000 представители на медийния свят от цялата планета.

Как се финансират обществени проекти в САЩ?

Любопитно е съществуването на Корпорацията на обществените ефирни оператори, създадена като частно сдружение с идеална цел от Конгреса през 1967 г. с цел да стимулира развитието и да осигурява универсален достъп до некомерсиални, висококачествени програми и телекомуникационни услуги. Корпорацията се отчита публично за програмните си инвестиции, като се насърчават образователните, иновационни, локални програми, отразяващи американските общоприети ценности и културно разнообразие. Десетки са партньорите на Корпорацията: Американският филмов институт, Министерството на образованието, Конгресната библиотека, Консорциумът на малцинствата... Правителство отпуска ежегодна субсидия от около 350 милиона долара, от която всички членуващи оператори получават по равна сума от 100 000 долара. Единствено тази субсидия от федералния бюджет се гласува две години авансово с оглед политиците да не влияят финансово върху обществените оператори. Останалите средства се раздават на програмни проекти, които се състезават в различни сфери.

Този бюджет съставлява 15 % от средствата, които операторите трябва да си набавят за съществуването си. Корпорацията раздава ежегодно и престижни журналистически награди, като тези на името на Едуард Мъроу, на Алфред Дюпон и Колумбийския университет, ЕМИ за новинарство и документалистика и др. Добре е, че и в нашата страна започнаха да се инициират от различни организации отличия за журналистическо творчество. Все още има, обаче, какво да се желае по отношение на саморегулацията.

В каква посока трябва да се случи промяната на българския закон за радио и телевизия?

Eдногодишният ми опит като член на Съвета за електронни медии ме убеждава, че има нужда да се помисли сериозно върху философията на законодателството в областта на радиото и телевизията у нас. Очевидно е, че честите поправки и изменения, колкото и динамична да е материята, не представляват оптимистичен вариант за установяване на ефективни правила за нормалното функциониране на радио- и телевизионната дейност. Ситуацията се усложнява и от факта, че регулацията започна при една създадена вече електронна среда.

На този етап ми се струва, че е най-разумно да се предприемат незабавни действия в няколко насоки. Да се уреди законово проблемът с финансирането на обществените медии, които, според преходните и заключителни разпоредби на ЗРТ, би следвало от 2003 г. да получават половината от средствата си от все още нефункциониращия Фонд "Радио и телевизия". Да се приеме от Министерския съвет изработената от СЕМ тарифа за лицензионните и регистрационни такси, за да могат да се издават на операторите съответните документи. Да се реши законово дейността на операторите, осъществяващи далекосъобщителна дейност по § 14 и § 16 на Закона за далекосъобщенията.

Само в рамките на този парламент управляващото мнозинство прие две-три поправки на Закона за радио и телевизия.

Това, че се правят поправки, не е чак толкова драматично. По-важно е как функционира законът, дали той може реално да се прилага. Например, въпреки краткия тримесечен срок за изработката на Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване от СЕМ и КРС, все още няма индикация, вече близо два месеца, тя да е разисквана. Заедно с колегите от Комисията за регулиране на съобщенията очакваме парламентарния коментар, за да се прецизира текстът, преди да бъде предложен за обсъждане и гласуване в пленарната зала. Нека припомня главната цел на Стратегията - ефективно използване на ограничения ресурс - радиочестотен спектър, в защита на обществения интерес и свободната инициатива и при максимално съобразяване с изградените медийни структури.

Още от

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: