Неумела Европа

Европейските притеснения, липсата на ясна перспектива за бъдещето на интеграцията, сковаността на политическите елити на големите страни, сред които и Франция, се долавят и на самите върхове на европейските институции. Неслучайно председателят на Европейската комисия Романо Проди и председателят на Европейската централна банка Вилем Дуизенберг правят все повече погрешни ходове откакто бяха избрани на постовете си. Техните гафове само издават европейския безпорядък, но не допринасят за повишаването на престижа на европейските институции в такъв деликатен момент, когато започват дебатите за така необходимите за Европа реформи.

След ирландското "не" на Договора от Ница Съюзът е обхванат от безпокойство. Процесът на разширяване ще дерайлира, ако ирландците потвърдят отрицателния си вот в нов референдум, какъвто Дъблин иска да бъде организиран. Проди беше воден от добри намерения за посещението си в Ирландия. Той обаче обясни, че юридически разширяването е възможно и без ратифицирането на Договора от Ница, като изрази едно твърде спорно от правна гледна точка мнение и което най-вече сякаш каза на ирландците, че техният вот не е имал никакво значение. Не можеше и да се мисли за по-коварен удар срещу ирландския премиер Бърти Ахърн.

Грешката на Романо Проди, която той побърза да поправи още на следващия ден /"политически Договорът от Ница е предварително условие за разширяването", поправи се той/, е тройна: тя е сериозна що се отнася до перспективите на разширяването, защото думите му са най-добрата рецепта да бъдат демобилизирани ирландските гласоподаватели. Тя е такава, защото възприемайки подобна позиция, председателят на европейската изпълнителна власт влиза в противоречие с резолюциите на Европейския съвет, чийто високопоставен член, по статут, е и самият той.

Тя най-после е достойна за съжаление в момент, когато някои европейски лидери, сред които най-пресен пример е френският премиер Лионел Жоспен, предлагат да бъде предоставена на Комисията и на нейния председател допълнителна легитимност, като бъдат избирани от Европейския парламент.

Не може по същия начин да бъде обвиняван Дуизенберг, че носи отговорност за структурната слабост на еврото, което откакто се е появило загуби 25 процента от стойността си спрямо долара. Председателят на Европейската централна банка обаче не помогна с нищо, когато през октомври 2000 г. изрази съмнение от ефекта на една интервенция в подкрепа на европейската валута или когато месец по-късно обяви, че е "прекалено рано" да се каже дали еврото е успех, или пък когато заяви този месец, че "разменният курс не е наша цел".

Тези неумели действия нямаше да бъдат пречка, ако не се вършеха в нов контекст, създаден от Джордж Буш, който желае да създаде една съвсем друга Европа. Американският президент мечтае за Европа-пазар, която да се простира от Атлантика до Русия и която да се намира под политическото влияние на НАТО. Когато ЕС отслабва, се увеличава опасността от създаването именно на такава Европа.