"Неунищожителният" доклад

"Неунищожителният" доклад

За девета поредна година Европейската комисия публикува своя мониторингов доклад за правосъдието и вътрешната сигурност в България като част от Механизма за сътрудничество и проверка. Целта е да бъдат коментирани най-тежките проблеми и ключовите събития, свързани с темата "Правосъдие" през годината. Отговорен за мониторинга и за годишните доклади е екипът на първия заместник-председател на ЕК и бивш външен министър на Холандия Франс Тимерманс.

Открояват се две основни разлики между настоящия и миналогодишния доклад на Комисията. Първата е засилената критика към дейността на Висшия съдебен съвет до степен на съмнение, че този орган може да се справи с функциите и отговорностите, които са му възложени от Конституцията и от българското законодателство. За разлика от предишни години, са изброени подробно множество конкретни случаи, в които Съветът не е изпълнил своите функции по защита независимостта на съдебната власт и по управление на човешките ресурси в системата. Засегнати са също и конкретните скандали, които през годината самите членове на ВСС генерираха – като например "Яневагейт" и политическото влияние върху съвета. По-надолу в статията сме изброили 10-те основни критики към Висшия съдебен съвет в настоящия доклад на ЕК.

Втората сериозна разлика с миналогодишния доклад е изтъкването на неспособността на прокуратурата да води ефективна борба с корупцията и организираната престъпност. В миналогодишния доклад бе даден кредит на доверие поради някои изразени през 2014 г. намерения на главния прокурор да бъде започната ефективна борба с корупцията.

"Прокуратурата създаде малка специализирана структура с персонал от прокурори и следователи от ДАНС, чиято задача е по-ефективно разследване на корупцията". Там се посочва също, че "Моделът на специализираните структури за борба с корупцията изглежда постига известни начални резултати, но действителният тест ще бъдат повече дела за корупция на високо ниво". Като цяло в доклада от 2015 г. прокуратурата не е критикувана сериозно - явно, за да се даде възможност на ръководството ѝ да изпълни заявените намерения за сериозни разследвания и стъпки в борбата с корупцията.

За разлика от миналогодишния толеранс, в настоящия доклад критиките спрямо прокуратурата са остри и директни: "Необходимостта от по-задълбочена реформа на прокуратурата се потвърждава от продължаващата липса на солидни резултати по дела за корупция и организирана престъпност по високите етажи на властта и си остава основна тема в дебатите между независимите наблюдатели в България.“ Също така се цитира изрично становището от 2015 г. на Европейския съд за правата на човека: "Вече в над 45 свои решения срещу България, (съдът) е установил, че българските власти не са изпълнили задължението си за провеждане на ефективно разследване и счита, че тези повтарящи се недостатъци разкриват съществуването на системен проблем". Самата комисия допълва, че "Макар това очевидно да е въпрос, който засяга правоприлагането като цяло, ясно е, че проблемите се коренят в прокуратурата и съдебната система."

Освен критиките към Висшия съдебен съвет и прокуратурата, в Доклада се открояват и няколко похвали или изтъкване на положителни тенденции. Едната от тях е положителната оценка към активната позиция на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов – "Новият председател се изказва открито в подкрепа на реформите и видимо се ползва с уважение сред магистратите“. Друга положителна оценка Европейската комисия е дала на съдиите, които изразиха своите позиции чрез отделни писма и символично излизане пред Съдебната палата в знак на протест срещу състоянието на съдебната система: "По отношение на независимостта на съдебната власт, обнадеждаващо е, че българските съдии се изказват публично в подкрепа на реформата на съдебната система. Това е здравословен знак за навлизането на нова култура на по-голяма увереност сред българските магистрати.“

Очевидно е, че отговорността за неосъществената досега съдебна реформа и за състоянието на съдебната система не може да бъде приписана единствено на органите на съдебната власт - Висшия съдебен съвет, съда и прокуратурата. Напротив, всяка една от критиките в доклада следва да се разбира и като критика към законодателния орган и липсата на гаранции и инструменти за правилното функциониране на съдебната власт. Ето защо основната инициатива за излизане от дълбоката криза в правосъдието следва да дойде от Народното събрание и съответно – от правителството, от което се очаква да бъде координатор по изпълнението на Стратегията за съдебна реформа.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?