Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

"Неунищожителният" доклад

1 коментар
"Неунищожителният" доклад

За девета поредна година Европейската комисия публикува своя мониторингов доклад за правосъдието и вътрешната сигурност в България като част от Механизма за сътрудничество и проверка. Целта е да бъдат коментирани най-тежките проблеми и ключовите събития, свързани с темата "Правосъдие" през годината. Отговорен за мониторинга и за годишните доклади е екипът на първия заместник-председател на ЕК и бивш външен министър на Холандия Франс Тимерманс.

Открояват се две основни разлики между настоящия и миналогодишния доклад на Комисията. Първата е засилената критика към дейността на Висшия съдебен съвет до степен на съмнение, че този орган може да се справи с функциите и отговорностите, които са му възложени от Конституцията и от българското законодателство. За разлика от предишни години, са изброени подробно множество конкретни случаи, в които Съветът не е изпълнил своите функции по защита независимостта на съдебната власт и по управление на човешките ресурси в системата. Засегнати са също и конкретните скандали, които през годината самите членове на ВСС генерираха – като например "Яневагейт" и политическото влияние върху съвета. По-надолу в статията сме изброили 10-те основни критики към Висшия съдебен съвет в настоящия доклад на ЕК.

Втората сериозна разлика с миналогодишния доклад е изтъкването на неспособността на прокуратурата да води ефективна борба с корупцията и организираната престъпност. В миналогодишния доклад бе даден кредит на доверие поради някои изразени през 2014 г. намерения на главния прокурор да бъде започната ефективна борба с корупцията.

"Прокуратурата създаде малка специализирана структура с персонал от прокурори и следователи от ДАНС, чиято задача е по-ефективно разследване на корупцията". Там се посочва също, че "Моделът на специализираните структури за борба с корупцията изглежда постига известни начални резултати, но действителният тест ще бъдат повече дела за корупция на високо ниво". Като цяло в доклада от 2015 г. прокуратурата не е критикувана сериозно - явно, за да се даде възможност на ръководството ѝ да изпълни заявените намерения за сериозни разследвания и стъпки в борбата с корупцията.

За разлика от миналогодишния толеранс, в настоящия доклад критиките спрямо прокуратурата са остри и директни: "Необходимостта от по-задълбочена реформа на прокуратурата се потвърждава от продължаващата липса на солидни резултати по дела за корупция и организирана престъпност по високите етажи на властта и си остава основна тема в дебатите между независимите наблюдатели в България.“ Също така се цитира изрично становището от 2015 г. на Европейския съд за правата на човека: "Вече в над 45 свои решения срещу България, (съдът) е установил, че българските власти не са изпълнили задължението си за провеждане на ефективно разследване и счита, че тези повтарящи се недостатъци разкриват съществуването на системен проблем". Самата комисия допълва, че "Макар това очевидно да е въпрос, който засяга правоприлагането като цяло, ясно е, че проблемите се коренят в прокуратурата и съдебната система."

Освен критиките към Висшия съдебен съвет и прокуратурата, в Доклада се открояват и няколко похвали или изтъкване на положителни тенденции. Едната от тях е положителната оценка към активната позиция на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов – "Новият председател се изказва открито в подкрепа на реформите и видимо се ползва с уважение сред магистратите“. Друга положителна оценка Европейската комисия е дала на съдиите, които изразиха своите позиции чрез отделни писма и символично излизане пред Съдебната палата в знак на протест срещу състоянието на съдебната система: "По отношение на независимостта на съдебната власт, обнадеждаващо е, че българските съдии се изказват публично в подкрепа на реформата на съдебната система. Това е здравословен знак за навлизането на нова култура на по-голяма увереност сред българските магистрати.“

Очевидно е, че отговорността за неосъществената досега съдебна реформа и за състоянието на съдебната система не може да бъде приписана единствено на органите на съдебната власт - Висшия съдебен съвет, съда и прокуратурата. Напротив, всяка една от критиките в доклада следва да се разбира и като критика към законодателния орган и липсата на гаранции и инструменти за правилното функциониране на съдебната власт. Ето защо основната инициатива за излизане от дълбоката криза в правосъдието следва да дойде от Народното събрание и съответно – от правителството, от което се очаква да бъде координатор по изпълнението на Стратегията за съдебна реформа.

Гид за подаръци

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

1 коментар

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Е-мил
    #1

    "..и съответно – от правителството, от което се очаква да бъде координатор по изпълнението на Стратегията за съдебна реформа." Сиреч - от боко. Трай коньо за зелена трева.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.