Неуредената собственост може да препъне фермерите ни за евросубсидиите

Искра Вълчева е директор на Дирекция "Интеграционна политика". Работи в Министерството на земеделието и горите от 1998 г. като експерт, държавен експерт, началник на отдел, директор на дирекция. Завършила е Английска гимназия в София и бившия ВИИ "Карл Маркс", сега Университет за национално и световно стопанство, специалност "Управление и икономика на аграрно-промишленото производство". Има специализации във Великобритания, САЩ, тримесечен стаж в Генерална дирекция "Земеделие" в ЕК в Брюксел.

Г-жо Вълчева, кога реално българските селскостопански производители ще усетят ползите от присъединяването ни към Европейския съюз, договор за което подписваме догодина?

По отношение на помощите от ЕС за селскостопанските ни производители, ползите реално ще се усетят едва в края на 2007 г. Тогава ще бъдат получени първите директни плащания за земеделците в страната ни като членка на Евросъюза. До 2007 г българските фермери ще бъдат подпомагани по линия на Държавен фонд "Земеделие".

Кога ще заработят структурите, необходими за усвояване на средствата от ЕС?

В следващите две години ще се изгражда Разплащателната агенция, която е най-важното звено. Проектът за структурирането ѝ започна през тази година по програма ФАР и трябва да завърши в средата на 2006 г. Тази агенция е звеното, което на базата на всички функциониращи регистри (обединени в Интегрирана система за администриране и контрол) ще приема молбите на земеделските производители за подпомагане. По специална схема ще се изчисли единно плащане на хектар за страната и всеки фермер ще получава сума според размера на ползваната от него площ. Важно е да се знае, че това единно плащане на хектар или декар ще става само ако кандидатстващият за субсидията има документ за юридическото основание за ползване на земята. Не е задължително той да е собственик, важното обаче е да има валидни договори за ползване на земята. Ако няма такива, фермерът няма да може да ползва субсидии.

Ясен ли е размерът на единното плащане на хектар, който ще получат българските фермери?

Не е редно сега да се споменават конкретни суми. Изрично е договорено, че тази сума се изчислява по формула, в която сумата за директните плащания от финансовия пакет се дели на използваната земеделска площ, определена в годината преди присъединяване. Единствено сигурната, но все пак индикативна цифра е тази за директните плащания от финансовия пакет. Но използваната земеделска площ, която ще е в знаменателя, ще бъде определена за годината преди присъединяването ни към ЕС.

Мога да ви кажа какви са сумите за десетте присъединили се през тази година страни членки. Най-ниска е за Латвия - 20.70 евро на хектар. За Естония плащанията са 26.80 евро на хектар, в Литва - 35.90 евро, Полша - 44.50 евро, Чехия - 57.30 евро, и в Кипър е най-висок размерът - 80.80 евро.

За България всичко ще зависи от това каква ще е използваната земеделска площ през 2006 г. Размерът ѝ е много важен, защото целият финансов пакет, който включва всички параметри, които имат финансово изражение (вкл. броят на животните), се дели на хектарите/декарите. Тоест - плаща се на единица площ, независимо от броя животни например. Използваната земеделска площ трябва да бъде поддържана в добро земеделско състояние и да се спазват принципите за опазване на околната среда.

Има и друго. След пресмятането на сумата за България, която ще е единно плащане на хектар, страната ни ще има право в рамките на възможностите на бюджета си да извършва национално доплащане. То ще става на базата на анализ и политическо решение за това кои сектори ще бъдат подпомагани допълнително, Страната ни ще може да доплаща независимо дали става въпрос за брой животни или тонове продукция. Освен това през трите първи години след присъединяването част от парите, които идват от ЕС по линия на развитие на селските региони, могат да се използват за дофинансиране на директните плащания. Сумите за доплащане също ще минават през Разплащателната агенция.

Наскоро излезе статистика, че средно с 50 на сто са се увеличили приходите на фермерите от новите десет страни в ЕС. Правени ли са прогнозни анализи с колко биха нараснали те за българските селскостопански производители след 2007 г.?

Подобни симулационни анализи могат да се направят едва след като се изчисли единното плащане на хектар и се вземе решение какво ще е доплащането. Като изключим пазарната подкрепа, която би се получила при определени условия в някои сектори, съотношението на сумата за директните плащания и за развитие на селските райони към БВП е около 3,5 на сто. Това са сигурните пари за директни плащания плюс тези за развитие на селските региони. Процентът е сериозен за страната ни.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Одобрявате ли поисканото от здравния министър затваряне на държавата?