Неуспехът на Фонда за трансплантации в чужбина заложен още в зародиш

Неуспехът на Фонда за трансплантации в чужбина, който през миналата година върна почти целия си бюджет, е бил заложен още при създаването му. Макар, че отказа на чуждите клиники да включват в листите си български пациенти също е голям проблем пред трансплантациите в чужбина, самото устройство на фонда не позволява ефективното разходване на средствата. Това стана ясно в петък от обясненията на директора на фонда София Мутафчийска. “Фондът няма никакъв персонал освен мен.

Между 60 и 80% от пациентите с трансплантации преживяват първата година Данни на Изпълнителната агенция по трансплантациите (ИАТ), добити с помощта на статистици, сочат, че в периода 1988-2009 година преживяемостта в първата година след трансплантацията е между 60% и 80%. Такива данни се дават за първи път, тъй като до момента не са водени регистри. Най-голяма е преживяемостта при бъбречни трансплантации от жив донор – 80%. При този вид трансплантации с трупен донор, тя е 70%. Същият е процентът при трансплантациите на черен дроб и около 60% - на сърце. Директорът на ИАТ Теодора Джалева съобщи, че за 2010 година успешните трансплантации са 79%. За успешни се смятат трансплантациите, в които пациентът преживява 30 дни след операцията. Тя допълни, че смъртността на пациентите, които са в листата на чакащите за трансплантация, през миналата година е 9 %, а при тези, които са на хемодиализа, между 16% и 24%.

Сама звъня по телефоните и буквално се моля български пациенти да бъдат приети в чужди клиники“, обясни тя.

Фондът за трансплантации в чужбина заработи реално през май миналата година, макар създаването му да бе гласувано много преди това. Това, което забави функционирането му, бе назначаването на Обществен съвет, който да одобрява молбите. Мутафчийска обясни,че във фонда са постъпили общо 127 заявления, от които едва 64 са били годни за разглеждане – били са съпроводени с нужната медицинска документация и изследвания.

От тях са одобрени 27 молби, а останалите са върнати заради отказ или за допълнителни изследвания. До момента от одобрените пациенти, само на един е извършена трансплантация и е предплатена една, която вече месеци наред не се извършва, защото пациентът чака подходящ донор в чужда клиника. За някои от хората, подали молби, се е оказало, че трансплантация може да се направи у нас. Така са били извършени четири бъбречни и три трансплантации на черен дроб в България, за които обаче се заплаща по друг ред, а не от фонда.

Чуждите клиники не искат българските пациенти

Мутафчийска обясни, че заради това, че фондът е нова структура, чуждите болници все още изпитват недоверие. “Има съмнения по отношение на финансовата стабилност на институцията и недоверието като към държава от бившия Източен блок е голямо“, коментира тя.

При опит на страната ни да потърси съдействие през чуждо западно посолство, оттам получили отговор, че недостигът на донори е в световен мащаб и в тяхната страна има 10 000 нуждаещи се от трансплантация, от които 1000 души всяка година умират. Оттам отговорили още, че болниците сами решават дали да включат чужд пациент в листата на чакащите.

Практиката във всяка страна е първо да задоволява собствените си нужди. “Всяка страна си пази донорите и при наличие на чужд пациент обикновено го карат да си води жив донор. Ако няма, включват го в листата на чакащите като техните граждани са с приоритет“, коментира д-р Петър Панчев от Александровска болница, който влиза в Обществения съвет на фонда. “От всички държави в Европа единствено Норвегия няма проблем с донорството, но излишъкът на органи се насочва само към Швеция и Финландия“, обясни той.

Фондът не плаща за изследванията в чужбина и няма администрация

Извън проблема с нежеланието на чуждите клиники да приемат български пациенти, у нас са налице достатъчно спънки, които още повече намаляват шанса парите да бъдат усвоени. Мутафчийска обясни, че фондът няма право по правилник да плаща за нищо друго освен за самата трансплантация и до 60 дни болничен престой. Още при стъпването на пациентите в чуждите клиники там веднага им правят нови изследвания, тъй като състоянието на човек е динамично и всеки лекар дължи да работи с пресни изследвания. Те, както и пътят и всякакви странични разходи около престоя обаче не се плащат. Чак сега се мисли за промени в правилника по инициатива на пациентските организации в Обществения съвет.

Освен това Мутафчийска е единственият човек, който трябва да подпомага пациентите в търсенето на клиники, където пациентите да бъдат приети. Общественият съвет работел без заплащане. След като миналата година беше определен бюджет от 5 млн. лева, от които бяха върнати 4.7 млн. лева, до момента не е ясно с какви пари ще разполага фондът през тази година.

Мутафчийска не е получила данни за това от здравното министерство, но нямало проблем, защото, ако се извърши трансплантация на нуждаещ се, за нея щяло да бъде платено.

Не на всички клиники се плаща за трансплантациите

Не така стои въпросът с българските клиники, извършващи трансплантации. В момента здравното министерство е длъжно да плаща на болниците определени суми за всеки подаден донор и трансплантация, с които да покрие разходите за взимане и присаждане на органи, лекарствата и консумативите за лечението и реанимацията.

За да плаща обаче, министерството трябва да има финансови договори с лечебни заведения, които извършват това, а тези договори се сключват в началото на всяка година. През миналата година донори са подавали и болници без договор и на тях не е плащано.

Въпреки това директорът на Изпълнителната агенция по трансплантациите (ИАТ) Теодора Джалева смята, че много по-негативно влияние оказват недобронамерените изказвания на определени хора срещу трансплантациите. “Всяко непремерено изказване разколебава хората, които подават органите, както и близките на потенциалния донор“, коментира Джалева.

И Джалева, и Мутафчийска са доволни от своята работа и не смятат да подават оставки, както ги призовават пациентски организации от известно време. “За една година донорството се е увеличило три пъти, а броят на успешните трансплантации се е увеличил с 20%“, посочи Джалева в защита на ИАТ. Мутафчийска пък заяви, че съществуването на фонда е оправдано, дори ако изпрати един пациент годишно за лечение в чужбина.

В тяхна подкрепа се обявиха други пациентски организации, които порицаха колегите си за негативните им коментари.