Неуспехът с Украйна ще научи Брюксел на търпение

Херман Ван Ромпой, Виктор Янукович и Жозе Барозу по време на среща в Киев през 2011 година

От всички възможни развръзки на форума на Източното партньорство на ЕС, който завърши в петък във Вилнюс, вероятно най-малко очакваната беше повторното разпалване на Оранжевата революция в Украйна. Литва се надяваше да използва своето председателство на ЕС, за да изведе Украйна по пътя към членство в ЕС с подписването на широкообхватно споразумение за либерализиране на търговията.

Когато украинският президент Виктор Янукович реши в последния момент да не подпише споразумението, като се позова на натиска от Русия, срещата на върха беше отписана като кьор-фишек, а по-спорно - като победа за Русия.

Сцените от Киев през уикенда разказват друга и доста по-положителна история. Тълпа, оценявана на над 100 000 души - най-голямата демонстрация след славните дни преди девет години - не се подчини на правителствена забрана за протест пред президентството и настоя Украйна да има европейска съдба. Срещу множеството бяха използвани сълзотворен газ и палки. Беше съобщено за много ранени и от двете страни. Но ситуацията не се успокои.

Протестите не означават, че Украйна е обединена зад проевропейски настроените киевчани или че Янукович и правителството му ще бъдат притиснати да подадат оставка или да направят обратен завой. Страната е все така разделена по отношение на избора между западна и източна ориентация, както откакто получи независимост. Киев, който някога се раздвояваше между Изтока и Запада, сега повече клони към Запада благодарение на своята нова средна класа.

Това, което протестите всъщност означават, е, че каузата за насочена към Запада Украйна не е била безвъзвратно загубена във Вилнюс и няма да бъде изоставена без бой. Това би трябвало да бъде известна утеха за Брюксел, който изглежда се оттегля, за да ближе раните си. То също така предлага някои насоки за това какво би трябвало да направи ЕС по-нататък.

Каквото и да направи, ЕС трябва да избегне грешките от последните месеци. Ако Москва сложи тежката си ръка върху Украйна, за да направи категоричен избор между нейния Евразийски съюз и по-близките връзки с ЕС (чрез Източното партньорство), това стана отчасти защото подобен избор - всичко или нищо - предлагаше Брюксел. Все още не е ясно дали това свидетелстваше за непознаването на украинските реалности или за факта, че имаше твърде много други разсейващи фактори - от кризата с еврото до изборите в Германия. Но с настояването Киев да сложи подписа си до крайния срок в края на ноември Брюксел искаше нещо, което Украйна винаги трудно е могла да даде.

Това е така не защото Янукович е проруски настроен, макар да е смятан за такъв на Запад въпреки официалната му подкрепа за по-близки връзки с ЕС. А защото Украйна не е уредила напълно въпроса за следсъветската си самоличност, нито се е освободила достатъчно от икономическите връзки от съветската епоха. Тя има практични основания, свързани със собствените ѝ интереси, за това защо би било неблагоразумно да събори мостовете си към Москва сега; ЕС не може непременно да запълни мястото на това, което би загубила Украйна.

Предложението на Янукович за тристранна комисия, включваща Украйна, Брюксел и Русия, която да разгледа възможни решения, ще бъде отхвърлено от ЕС без замисляне. Всъщност неофициално това вече беше направено. Ако Русия бъде поканена да участва, това би навяло на мисълта, че Брюксел приема, че Москва може легитимно да упражнява влияние върху решенията на ЕС и че Украйна не е съвсем суверенна страна. Това не подлежи на съмнение. Все пак ако е нужно да има компромис, трябва да бъде включена Русия - вероятно не от собствено име, а представена от Евразийския митнически съюз. Друга възможност е това да стане под формата на редовни и често необвързани с конкретни въпроси срещи на високо равнище между ЕС и Русия.

Нито е нужно практичните основания да бъдат непреодолими. След като Русия вече е член на Световната търговска организация и както Москва, така и Киев все повече се опитват да стандартизират своите правила съгласно нормите на ЕС, руските твърдения, че винаги ще има определени области на регулиране и облагане с тарифи, в които членството в двете организации ще бъде несъвместимо, не звучат много убедително.

Преди всичко обаче темпото на каквито и да е нови преговори трябва да бъде по-спокойно от трескавото люшкане от единия към другия полюс през последните месеци. Даже може да си струва да се изчакат следващите президентски избори в Украйна в началото на 2015 г., които вече биха могли да бъдат съсредоточени върху европейския въпрос.

Но каквото и да се реши, в интерес на Украйна ще бъде да се постигне временно уреждане, което да ѝ позволи да бъде с по един крак и в двата лагера. Студената война, когато Украйна можеше да бъде разглеждана като трофей, който да бъде спечелен или загубен, е в миналото.

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?