Неуспешен натиск за увеличаване на разходите и обвинения за занижени приходи

Неуспешен натиск за увеличаване на разходите и обвинения за занижени приходи

Второто четене на проекта за държавен бюджет за следващата година, което се проведе в четвъртък целия ден в парламента, бе белязано от двата спорни момента, които доминират дебатите по бюджетните сметки, откакто проектът на правителството влезе в парламента преди два месеца.

Първият спорен момент е упоритият ведомствен, групов и лобистки натиск за увеличаване на разходите по различни пера. Той не бе подминат в пленарната зала, съпътстван от констатациите на левицата и Синята коалиция за необосновано, според тях, подценяване на приходната част.

Вторият е желанието на управляващите да сложат ръка на независимия бюджет на здравната каса, като "експроприират" натрупания досега неин излишък от 1.4 млрд. лв. и едновременно с това прехвърлят средства от касата към здравното министерство.

Финансовият министър Симеон Дянков присъства на близо десетчасовото обсъждане, но взе един единствен път думата, за да произнесе реплика от няколко думи.

Макрорамката - без промени от първо четене

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова обясни, че бюджетната макрорамка се запазва такава, каквато бе приета на първо четене, а именно - приходи - 25.8 млрд. лв., разходи - 27.8 млрд. лева. Дефицит - 2 млрд. лв.

Сметките са правени при прогнозиран растеж на БВП от 3.6%, определян от мнозина икономисти, включително от експертите на МВФ, като твърде оптимистичен, а очакваният дефицит ще е 2.5%, сочен пък като занижен.

В разходната част промените между двете четения са в прехвърлянето на средства между бюджетите на отделните ведомства. Увеличават се разходите за образование с 40 млн. лева, от които 22 млн. лева за висшето образование и 18 млн. лева за средното образование.

10 млн. лева допълнително ще отидат за Министерството на културата в подкрепа на започналата реформа на културните институции, други 10 млн. лева - в Министерството на правосъдието целево за подобряване на условията в затворите.

Парите от здравни вноски нарочени за публична собственост

От бюджета на здравната каса се прехвърлят в държавния бюджет 340 млн. лева. От него пък към бюджета на ДОО субсидията ще е с 372 млн. лв. по-малко заради увеличените собствени приходи от вдигането от 1 януари догодина на осигурителната вноска с 1.8 пункта.

Именно прехвърлянето на пари от касата към здравното министерство бе определено от представители на ДПС и на БСП като противоречащо на други два закона. Единият е Законът за здравното осигуряване, който постановява, че парите от здравните вноски отиват само за здравни грижи и се отпускат само от здравната каса. А според Закона за устройството на държавния бюджет здравната каса има собствен бюджет, с който тя оперира независимо.

По същото време стана ясно и че управляващите са твърдо решени да прехвърлят натрупания до момент резерв от здравни вноски в републиканския бюджет и парите да бъдат харчени за разнородни дейности, несвързани със здравеопазването. Натрупаният до момента резерв на НЗОК е 1.4 млрд. лева. Депутати от различни парламентарни групи определиха намерението на ГЕРБ държавата да прибере трупани с години вноски, гарантиращи финансовата стабилност на НЗОК, като “национализация на здравни вноски“.

Пред журналисти в парламента зам.-финансовият министър Владислав Горанов коментира, че "не може да се говори за национализация, защото осигурителните вноски са по същество един публичен ресурс“. Според Горанов е по-добре да се харчат парите от резерва, отколкото да се теглят заеми, които при същата сума биха били допълнителен разход от между 60 и 100 млн. лв.

Горанов заяви още, че здравната каса вече не се нуждае от резерв, защото отсега нататък приходите ѝ ще бъдат равни на разходите. Той демонстрира пълно неглижиране на възприетия здравно-осигурителен модел, като заяви, че приходите на здравната каса са далеч под 3.250 млрд. лв., колкото всъщност ще бъдат разходите за здравеопазване през следващата година.

“Фактът, че разходите за здравеопазване са повече от приходите от осигурителни вноски, означава, че разликата се финансира и с други средства”, каза Горанов, с което всъщност внуши, че здравно-осигурените трябва да плащат и лечението на неосигурените.

“Тези средства са на цялото общество и се разпределят според закона“, отсече Горанов.

Синята коалиция: Приходната част да се увеличи с 900 млн. лв.

Съпредседателите на Синята коалиция Иван Костов и Мартин Димитров настояха приходната част да се увеличи с 900 млн. лв., тъй като, според тях, тя е силно подценена. Според Мартин Димитров бюджетният дефицит се очертава да е над 3% заради прекомерното раздуване на разходите.

"Притеснявам се, че ГЕРБ и правителството в условия на избори ще допуснат много разходи, които не са отчетени в бюджета. И тогава картината на дефицита ще изглежда така,че направо ще можем да се удавим в нея. Какви мерки се вземат в тази насока? Никакви. Предлагаме да се събират повече пари от ДДС и акцизи. Иначе ще загубим контрол над дефицита, нещо, което се случи в Гърция”, каза Димитров.

Критика за заложената ниска приходна част отправи и бившият финансов министър и сегашен депутат от левицата Пламен Орешарски. През 2008 г. са събрани с 2 млрд. лв. повече приходи от заложените тази година при по-висок БВП, отбеляза той.

Според Пламен Орешарски от БСП през 2008 г. са събрани с около 2 млрд. повече приходи. Той огласи предложението на левицата приходната част да се увеличи с 2 млрд. лв., като половината от тях са за допълнителни разходи, а останалите - за подобряване на бюджетното салдо и разплащане с бизнеса.

Най-много пари получават МВР, МО и МТСП

Разходите на държавните органи, министерствата и ведомствата през следващата година ще бъдат 5.816 млрд. лв., приеха депутатите.

Най-много средства са предвидени за МВР - 1.006 млрд. лв., като между двете четения парите за министерството се вдигнаха с 60 млн. лв., които били предвидени за освобождаване и пенсиониране на служители.

Парите за Министерството на отбраната (МО) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП) също са около един милиард лева.

За здравеопазване са заделени 712 млн. лв., субсидията е 347.8 млн. лв., а трансферите - 324 млн. лв.

Разходите за образование са 422 млн. лв., а за култура - малко под 105 млн. лв.

За ДАНС са предвидени 85 млн. лв., за Държавния резерв - 78 млн. лв.

Общата субсидия за общините за делегираните от държавата дейности ще бъде 1.792 млрд. лв., записаха още депутатите.

Депутатите записаха, че взаимоотношенията между централния бюджет и общинските бюджети могат да се променят чрез трансфери за финансови компенсации от държавата, без да се влошава бюджетното салдо.

Бюджетът на Народното събрание се състои от разходи за 53 млн. лв., собствени приходи от 2.3 млн. лв. и трансфери от бюджета за 50.7 млн. лв.

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2011 г. да е 4.5 млрд. лв., приеха още депутатите.

По решение на Министерския съвет министърът на финансите може да емитира държавни ценни книжа на международните пазари до 2 млрд. лв. или тяхната равностойност в друга валута при условията на последваща ратификация, гласува парламентът.

Този запис в преходните и заключителните разпоредби на закона предизвика реакцията на левицата. Според Георги Пирински текстът е атакуем от конституциона гледна точка. Основният закон, по думите му, изисква Народното събрание да дава съгласие за сключване на държавни заеми, а не ратификация след като е извършено емитиране.

За да му отговори, взе думата вицепремиерът Симеон Дянков, който до момента не се бе изказвал нито веднъж в залата. коментатър му бе крайно лаконичен: "Нищо не нарушава конституцията".

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес