Неуважение на БНБ ядоса депутатите

Когато шефовете на най-високоплатената държавна институция си изпият кафето и дойдат, ще им гласуваме законопроекта, заявиха от БСП

Цонев и Стоянова бяха сред най-активните при обсъждането на законопроекта на БНБ

Най-високоплатената държавна институция – Българската народна банка (БНБ), не благоволи да прати нито един от шефовете си в парламента в четвъртък, за да представи пред депутатите собствения си ключов законопроект срещу злоупотребите при кредитирането на свързани лица.

В понеделник председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ внесе законопроекта на БНБ по "бързата“ процедура, т. е. без съгласуване между институциите, с цел той да бъде придвижен в кратки срокове. Централната банка обаче, вместо да подкрепи собствения си проект поне с присъствието на подуправител, каквато е практиката, прати на депутатите директор на дирекция и началник на отдел.

Ходът на БНБ ядоса народните представители от всички партии, като дори вносителката на текстовете Менда Стоянова изрази недоволство и поиска въпросите ѝ към управата на централната банка поне да се запишат в протокола.

"Няма да разглеждаме такъв законопроект в отсъствието на подуправител. Това е най-високоплатената държавна институция. Сега си пият кафето на 100 м от нас. Като си изпият кафето, да дойдат и ще гласуваме“, заяви Румен Гечев от БСП.

Преди да допусне фалита на КТБ, предишният шеф на централната банка Иван Искров получаваше за работата си в централната банка към 19 000 лв. на месец, а подуправителите – по около 17 000 лв., тоест 4-5 пъти повече от депутатите и в пъти повече от ръководствата на другите държавни институции.

Йордан Цонев от ДПС пък се ядоса от самите текстове и заяви, че партията му е категорично против проекта.

Оказа се, че седмината шефове на БНБ имали управителен съвет и затова никой от тях не могъл да отиде в парламента.

Затяга се контролът върху кредитите за свързани лица

Около 4 години след като БНБ допусна КТБ да бъде източена предимно чрез свързани лица, централната банка най-накрая се сети да затегне контрола върху този тип кредитиране чрез законопроект, наложен ѝ от МВФ и Европейската комисия. Целта на проекта, който съдържа доста широки и на места трудно приложими разпоредби, е да се затегне кредитирането на свързани лица, като се разшири кръгът на наблюдаваните лица и на видовете сделки и като се създаде механизъм за докладването им в БНБ.

В кръга на свързаните лица вече ще влизат и фирми, върху които акционерите или администраторите на дадена банка имат непряк контрол, а също и лицата, с които шефовете и служителите на трезорите живеят във фактическо съжителство.

Според друга разпоредба за свързани субекти ще се считат и "лицата, които упражняват пряко или непряко контрол върху банката“, а също и "други лица, за които банката е установила икономическа или делова свързаност съгласно индикатори, определени в наредба“.

В момента подобни заеми се отпускат с решение на управителния съвет на финансовата институция, докато занапред ще се иска и предварително одобрение от надзорния съвет.

Според проекта, внесен от Менда Стоянова, банките ще приемат вътрешни правила за наблюдение и докладване на кредитите към свързани лица. От трезорите ще се изисква да изработят механизъм, по който да стигат до "действителния собственик" на кредитополучателите си.

БНБ пък ще разпише наредба, с която банките ще ѝ докладват кредитите си към свързани лица по специални правила.

Депутатите ще искат изслушване на ръководството на БНБ

"Защо толкова години след фалита на КТБ правите тези предложения", попита задочно отсъстващите шефове на централната банка Менда Стоянова. Тя се поинтересува и как ще се избегне субективният фактор в "Банков надзор" при определянето на свързаността.

Директорката на дирекция в централната банка отговори вместо шефовете си, че проектът се внасял сега, защото инспекторите на БНБ установили проблеми в тази сфера. В същото време от думите ѝ се разбра, че проектът всъщност е мотивиран от поет от БНБ ангажимент пред МВФ през пролетта, когато фондът и Световната банка излязоха със сериозен доклад след мащабна проверка на финансовия сектор у нас (т. нар. FSAP). Същата препоръка към България - да ограничи кредитирането към свързани лица, бе отправена и от Европейската комисия.

"Значи правите промени само след намесата на външни институции", репликира Стоянова, но не получи ясни отговори.

Заради неуважението към върховната демократична институция у нас – парламента, Менда Стоянова обяви, че ще поиска специално заседание на бюджетната комисия за изслушване на ръководството на БНБ.

"Въпросът не е дали шефовете на БНБ ще дойдат или не. Чудя се как г-жа Стоянова е поела ангажимента по бързата процедура да внесе такъв законопроект без позицията на Асоциацията на банките в България, на одиторите, които правиха проверката на активите на банковата система м. г.", заяви Йордан Цонев от ДПС.

"Кои са свързаните лица? Този законопроект е бланково разрешение на "Банков надзор" да прави каквото поиска. Отложете точката и оттеглете законопроекта от дневния ред", разгневи се Цонев.

В крайна сметка Менда Стоянова убеди патриотите да подкрепят текстовете на първо четене, като междувременно се поискат становищата на заинтересованите страни. В резултат той бе приет на първо четене от комисията с 11 гласа "за", 2 "против" (ДПС) и 6 "въздържали се" (основно БСП).

Още от Бизнес