(Не)възможната КПКОНПИ

Причините да се стигне до сегашната кризисна ситуация в управлението са много, но както самите участници в тази драма признават, една от тях е антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Не че и без нея няма достатъчно поводи тази коалиция "орел, рак и щука" да е на ръба на разпадането още от първия ден, но тя е черешката на тортата.

Защо искат не тази, а онази КПКОНПИ?

В сегашния си вид тази комисия съществува от 2018 г., когато правителството на ГЕРБ реши механично да събере няколко държавни институции под една шапка с обяснението, че така ще работят по-добре. Оказа се точно обратното. В последните дни на мандата си бившият главен прокурор и шеф на комисията КПКОНПИ Сотир Цацаров призна, че поне една от инкорпорираните в нея дирекции от ДАНС трябва да се върне откъдето е дошла.

За тези почти четири години КПКОНПИ бе оглавявана от двама души – Пламен Георгиев и Цацаров. И двамата си тръгнаха със скандали, макар и доста различни. При първия бяха имотите, при втория – достъпът до секретна информация.

За това време комисията не показа особени резултати в борбата с корупцията. Вярно е, че във всеки отчет се цитират милиони запорирано имущество, но това са предимно обезпечителни мерки, т.е. реално то не е отнето. Конфликтът на интереси също не е много успешна област – глоби се налагат, санкции се обжалват и ако все пак съдът ги потвърди, просто се плащат и толкова. Остава имиджовият проблем, ако някой в конфликт на интереси го счита за такъв.

От друга страна комисията нееднократно е демонстрирала, че никак не ѝ се занимава например с хора като Делян Пеевски. Бившият ѝ председател Георгиев разправяше, че депутатът или е най-чистият човек в държавата, или има най-добрите адвокати.

(Не)възможната КПКОНПИ

Правителството на Кирил Петков, доколкото все още съществува, има друга идея за КПКОНПИ. Представят я като институция с разследващи функции, която ще има далеч по-големи правомощия от сегашните.

На първо място е въпросът нужна ли е подобна институция. В един идеален вариант – не. Идеалният вариант обаче включва в себе си работеща прокуратура, а такава у нас нямаме, поне когато става дума за разследвания срещу бившите управляващи или за корупционни престъпления. Безброй са потъналите в прокурорски чекмеджета сигнали, които никога няма да излязат оттам. Така че идеята за КПКОНПИ с разследващи фукнции може да бъде наричана с всякакви имена, но не бива да се забравя защо сме стигнали до тук.

На второ място се появява въпросът как и могат ли изобщо да бъдат реализирани тези идеи. Единственият начин това да се случи е парламентът да работи под пълна пара и то с гаранцията, че ще гласува каквото иска правителството. Но дори в този случаи нещата ще се случат бавно. Първо се налага промяна на законодателство, а след това и избор на нов председател. Както премиерът обяви, номинацията ще е вътрешният министър Бойко Рашков. Ако се пристъпи просто към смяна на председателя, а впоследствие парламентът обсъжда закона, има вариант КПКОНПИ да проработи по нов начин, макар и непълноценно, докато замислените реформи не станат факт. За такъв подход спомена неотдавна председателят на парламентарната правна комисия Милен Матеев в интервю пред Mediapool. Ако ще се чака приемането на закона, сме в друг филм. Защото дори да предположим, че оптимизмът на премиера Кирил Петков се оправдае и в парламента има правителствено мнозинство с част от депутатите на ИТН, обичайните процедурни хватки на ГЕРБ-ДПС ще забавят процеса. Същевременно идва лято, а с него отпуски. В такъв случай най-оптмистичният вариант е нова комисия с нов председателя да има към края на годината. Ако тогава няма ново правителство.

Но това далеч не е всичко. КПКОНПИ с разследващи функции или нещо подобно досега не е съществувала. Вярно е, че разследването си е разследване и кандидати за работа там ще има. Но все пак това също ще отнеме време.

Ако всички тези промени се приемат, със сигурност ще има критики, че се случва изземване на функции от прокуратурата, която в момента е единствената с разследващи правомощия. По същия начин бе прието и искането на Рашков МВР да може да само̀образува досъдебни дела без да чака прокурор.

За да се случи всичко това, правителството има нужда от мнозинство, което, поне към момента, не изглежда да има. Явно ще се разчита на отцепници от ИТН, за да се приемат закони. Но тук има страшно много въпросителни. Явно досега не е било възможно комисията да се преформатира. Може ли някой да си представи на практика описаното от Петков искане на ИТН в комисията да има някакъв си борд от хора, имащи право да налагат вето върху разследвания?!

И дори да се приеме, че тази реформа бъде добутана донякъде, никой не бива да си представя, че щом Рашков стъпи в КПКОНПИ, ще започнат антикорупционни успехи. Обвиненията и тогава все пак ще се повдигат от прокуратурата, а присъдите ще се постаноявяват от съда.