Невъзможните коалиции на царя

По какви сценарии ще протече близкото политическо бъдеще на Симеон Втори?

Невъзможността да се кандидатира за предстоящите президентски избори стесни изключително силно възможните за политическа реализация на Симеон Втори. Неговият потенциал днес е свит до шанса да участва косвено или директно (като кандидат за депутат!?) единствено при формирането на законодателната и изпълнителната власт в страната. Затова той може днес само да подкрепи определена партия или коалиция. Другият му вариант е да не подкрепи никого и да продължи да наблюдава политическия театър отстрани. Толкова.
Защото нашенската политическа реалност се опира на няколко факта, които не могат да бъдат пренебрегвани от наблюдателите. Кои са те?

Първо, царят винаги е заявявал, че неговото участие в политиката ще се основава и мотивира от идеята за обединение на всички (или поне по-голямата част) българи. Затова той не би застанал зад коалиция или партия, която се намира в един от двата политически полюса. Тези два политически полюса не се асоциират задължително със СДС и БСП. Вляво от БСП има малки партийни субекти, които са фанатично анти-монархически настроени. Вдясно от СДС пък претендират да стоят нови малки партии - ВМРО, Гергьовден, Гражданската партия на България. Всички те държат да подчертаят с поведението си, че са коректив - често радикален - на СДС, но по никакъв начин не биха търсили сътрудничество с партии от другия полюс. Т. е. те всячески искат да откроят дясната си ориентация. Ако царят застане зад подобни партии или коалиция, това ще означава, че той застава зад много малка част от българите. Толкова малка, че при сегашния избирателен закон и сегашния закон за партиите трудно може да се очертае като основен и влиятелен политически интерес в обществото. А това не устройва царя по никакъв начин.

Второ, Симеон винаги досега е казвал, че неговата политическа визия предлага някаква алтернатива на левицата и десницата. Т. е. ако търси присъствие в политическия живот, той очевидно ще заложи на някаква все още неясна центристка алтернатива. Да оставим настрана фактът, че политическият център у нас през последните десет години бе невъзможен и да видим какво има днес в това, което се нарича "център". Най-напред там засега стои ДПС. Симеон Втори има лош опит с подкрепата си за ОНС от 1997 г. - неговата косвена подкрепа не донесе на Доган увеличено присъствие на центристки партии в настоящия парламент. Напротив - ДПС загуби през същата тази 1997 г. възможността да бъде балансьор в политическото пространство у нас. А освен това втора подкрепа за ДПС отваря пред царя опасността да бъде обвинен най-малко във факта, че подкрепя (при това за втори път) партия, която преимуществено продължава да се откроява със своята етническа идентификация.

Пак в центъра са либералстващите партийки - на Желю Желев и Димитър Луджев. На тях подкрепа царят едва ли ще даде, защото е известно, че те са отчаяни републиканци. А и са толкова невидими на политическия пейзаж, че за Симеон не е необходимо да се коалира с тях, за да си осигури политическо влияние в бъдеще.
Същото важи и за БЗНС-тата, които са извън ОДС и които ще претендират за самостоятелно представителство в следващото народно събрание.
Дори и Евролевицата не може да е потенциален партньор на Симеон, защото никога не е давала сигнали, че разчита на подобен сценарий. Вярно е, че Александър Томов винаги може да смени позицията си - това е традиция за политическото му поведение, но е съмнително царят да привиди у него и неговата партия носител на политическия си интерес.

Трето, царят едва ли би се унижил дотам, че да се кандидатира за депутат. Не защото е невъзможно да бъде избран или защото да си депутат е чак толкова лошо нещо. А защото би трябвало да знае, че не за това се е готвил толкова години. И ще изпадне в положението на бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор, който заявяваше че цял живот се е готвил да бъде президент. Но все пак не стана. За Симеон Втори това ще бъде много, много тъжно.

Изводите дотук ни водят към няколко сценария за политическото бъдеще на монарха.

Сценарий 1: Царят подкрепя обединението на монархическите и про-монархическите формации (например Демократичен алианс на Тренчев) - десетки на брой - и застава зад него в предстоящите парламентарни избори. Сценарият е с висока степен на вероятност, но неговата реализация е заплашена от един основен фактор - липсата на технологично време за обединение на всички монархисти и за тяхната регистрация в съда. Не е тайна, че в монархическите среди циркулират толкова противоречиви интереси, че едва ли подобна коалиция е възможна.

Сценарий 2: Царят застава зад една действаща монархическа коалиция (напр. Движение обединени монархисти или Федерация "Царство България"), която се явява самостоятелно на изборите. Това му носи определен успех на парламентарните избори, но го лишава автоматично от подкрепата на други монархически формации, които ще потърсят подкрепа от други политически сили (вероятно СДС), за да гарантират собственото си политическо бъдеще. Този сценарий е осъществим, ако се има предвид историята на българската монархия и забележителната зависимост между силната фигура на царя в период на ускорено партийно роене и разцепления. Подобно развитие би означавало постепенна ерозия на монархизма, като кауза и алтернатива на сегашното политическо статукво.

Сценарий 3: Царят дава рамо на ОДС като обосновава подкрепата си като необходимост от продължаване на реформите в страната. Този сценарий е възможен само ако царят или подкрепената от него партия приеме да бъде "младши партньор" в бъдеща парламентарна коалиция. Засега той не дава такива сигнали, защото прекрасно знае, че това означава да влезе под синята сянка. А царят винаги е държал "да свети" със собствена светлина.

Сценарий 4: Царят с подкрепата на недоволните от сегашното ръководство на СДС на практика разцепва гласовете на сините и формира някаква нова коалиция, структурирана около него и съдържаща ДПС, недоволни от СДС местни структури и организации и малки монархически формации. За реализацията на подобен сценарий също липсва технологично време. Или по-скоро има време за разцепване на СДС, но не и за структуриране на подобна коалиция. Реализацията на подобен сценарий неизбежно минава през загубата на изборите от сините и идването на власт на ново мнозинство в парламента. От това произтича и ново развитие, което може да се обобщи в следващия сценарий.

Сценарий 5: Царят не участва пряко в парламентарните избори, а изчаква ново мнозинство в парламента, което да окаже натиск върху Конституционния съд и той да му позволи да се кандидатира за президент есента. Подобно развитие прави царя заложник в очакване на решенията на едно все още неясно ново парламентарно мнозинство и пред опасността Конституционният съд да бъде компрометиран от евентуалния натиск от парламента и изпълнителната власт. И по-важното изправя го пред Петър Стоянов, който със сигурност няма да остане безучастен при подобно развитие на ситуацията.

Сценарий 6: Царят застава зад невъзможна и нелогична коалиция от малки партийки - ВМРО, ДПС, Гергьовден, партията на Бонев, партиите на Тренчев и Ренета Инджова, недоволните от ръководството на СДС, монархически формации и т. н. и т. н. Колкото и да странно подобно развитие най-често се спряга в медиите. Подобна формация неизбежно би намерила място в следващия парламент и дори има потенциала да се превърне в трета политическа сила в него. Но не заради някоя от евентуалните фигури в нея, а само заради персоналното влияние на царя. Иначе самата структура ще е заредена с толкова напрежения и парадокси, че дори и фигурата на царя няма да може да ги удържи дълго време. Защото част от споменатите фигури не могат да се гледат помежду си, а друга част пък избирателят не може да гледа.
Това, което ги обединява е желанието да намерят своя път към властта. Но и това ги разделя. Затова и тяхното политическо бъдеще изглежда толкова невъзможно и предрешено.
Както впрочем и това на самия Симеон Втори.