Невидимите промени в законодателната практика

Тази тенденция е очевидна, ако от списъка за 2004 г. се извадят ратификациите и проектите за изменение на вече съществуващи закони и изцяло новите идеи се сравнят с тези за миналата година. Тя се забелязва в законодателната инициатива на НДСВ (включително проектите на Министерския съвет) и Новото време, което е естествено, защото по традиция управляващите по-често упражняват своето право на законодателна инициатива. Донякъде обаче такъв характер имат и идеите на Коалиция за България. Ако опозиционните СДС и ОДС бяха по-активни, вероятно и те биха съставяли проекти за закони със същото умонастроение.

Тревожната тенденция се състои в това, че се увеличава броят на законите, които:

  • се основават на схващането, че всеки специфичен вид дейност трябва да бъде регламентиран;
  • изобщо не разглеждат алтернативата - в дадената област нормите и стандартите на поведение да се налагат от само себе си, без специален закон и надзор от страна на държавата;
  • привилегирова се едно или друго съсловие;
  • изискват специфичен надзор, контрол, отчетност и администрация.

Няколко примера

Последният фрапантен случай на такъв закон е този за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, приет на 14 октомври т.г. От пресата са известни идеите да се съставят специални закони за автомобилните и екскурзионните превози на деца и ученици, за характера и дейността на заложните къщи и други такива.

Общото между тези три законодателни намерения се състои в следното:

  • Всеки обществено феномен и дейност - както например хулиганството - може да се разчлени и започва да се разчленява на безкрайно много действия и събития;
  • От това разчленяване би трябвало да произтекат особени обществени или административни структури по контрол, отчетност, надзор и решаване на спорове и да се създадат санкции за неизпълнението на изискванията на закона; например - специалисти по озаптяване на футболни фенове, финансов надзор зад заложни къщи, лицензатори на автобуси за деца и юноши; съответните графи и подлистници в отчетните документи; разработване на клаузи в наказателните и процесуалните части на закона и обучение на специалисти по тяхното съблюдаване;

И в трите случая има някакво събитие или обществено настроение, което по неизвестни причини се приема за достатъчно и необходимо основание да се законодава; тези събития и настроения също могат да бъдат безкрайно много.

Към тези могат да се добавят и други подобни законодателни идеи - за етажната собственост, за Черноморската ивица и плажове и пр., които в момента все още се обсъждат.

От март т.г. досега в Народното събрание са внесени следните закони с подобен замисъл:

  • за меценатството;
  • за доброволните формирования, създадени за подпомагане на органите на местното самоуправление и на МВР;
  • за розопроизводството;
  • за правата и задълженията на пациента;
  • за ветеринарномедицинската дейност;
  • за юрисконсултите;
  • за браншовите организации;
  • за българския език;
  • за фонд "Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства";
  • за селскостопанска академия;
  • за независимите оценители.

Някои от тези проекти са вече отхвърлени, а по-голямата част вероятно няма да бъдат приети. Появата им не е прецедент - такива са приетите неотдавна закон за браншовите камари, за архитектите и редица други професии.

Онова, което ни занимава тук, обаче е настроението.

Очевидно то не е свързано с въвеждането на нова практика в осъществяването на определени, ясно отделими права, отношения и процедури, какъвто е случаят с законопроектите за: частното изпълнение, електронното гласуване, електронните платежни инструменти и платежните системи, регистъра БУЛСТАТ или общинския дълг (също внесени в събранието през този период).

Вероятните отрицателните ефекти
Пълзяща кастовизация

Онова, което в Индия се получило вследствие на религия и традиция, тук сякаш започва да си пробива път чрез закони и желание на народните избраници да покажат грижа за съставящите "народа" съсловия. В съвременните условия на подвижност на капитала и човешките ресурси подобни закони не са просто архаизъм. От икономическо гледище тези и подобни на тези законови норми допринасят за:

  • Монопол в рамките на регламентираната дейност;
  • Пречки пред навлизането в дадения сегмент на пазара, оскъпяване на оборота на капитала и човешките ресурси;
  • По-високи цени и по-ниска конкурентност.

Увеличаване на квази-данъчните и данъчните тежести

Квази-данъците могат да се определят като разход на време и средства на гражданите и фирмите за работа с държавата и местната администрация. Тези разходи обикновено не се пресмятат при съставянето на законите, но позволяват осъществяването на инспекции и проверки, изискването на документи, увеличават необходимостта от лично общуване с администрацията и други подобни.

Според най-скромни оценки, документо-оборотът между българските граждани и фирми и българското правителство е около три пъти повече от онова, което се приема средно за другите страни от ареала Европа (два пъти повече отколкото в Сърбия, например). По-рано тази година изчислихме, че данъкът време при попълването на годишни данъчни декларации и статистически отчети през 2004 г. е минимум 124 хиляди работни дни на високо квалифициран персонал. Общото равнище на данъка време и другите квази-данъци у нас е около 10-12% от БВП докато в ЕС е 4-5%. (И тук, и там последните измервания са от 2000 г.).

Специализирането на законодателството и регламентите и съответно на съсловията, които имат права и задължения по тях, изисква и поддържането на голяма и неефективна администрация. Естествено е това стечение на обстоятелствата да пречи на общото намаляване на данъците и да е фактор за поддържане на висок дял на държавното преразпределение в БВП.

Фундаментални обърквания

Очевидно, очакванията за специално уреждане на дейности, престъпления и отношения е основание за бездействие на администрация, съд и органи на опазване и поддържане на реда. Те са най-честите предполагаеми облагодетелствани от подобен род законодаване. У гражданите също се създават погрешни очаквания, че е възможно за дадено съсловие да се отвоюва монополна рента. Когато такова съсловие бива вече отделено със законова привилегия, то започва да се грижи за увеличение на своята полезност за сметка на другите. Например, създадено преди две години привилегировано положение на архитектите ги кара сега да усложняват процедурите за ползване на черноморското крайбрежие - обстоятелство, което е видно и от съответния законопроект, и от обсъждането му.

Другите случаи на държавно планиране също се появяват на подобна законова (българска по-често, но и заимствана от страни-членки на ЕС) основа.

Един друг ефект е разрастването на законодателния фетишизъм, хипертрофия на законодателството и разпадането на управлението на закона.

Според възгледите на Австрийската школа и особено на Фридрих Хайек за формирането на спонтанния ред на свободата, по-ефективни за напредъка и благосъстоянието на обществото са нормите, които са по-скоро абстрактни и предпазващи от рискове. Когато броят на конкретните и утвърждаващите ново поведение в дадена система нараства, свободата и възможностите за развитие би трябвало да намаляват.

Споделяне

Още от Бизнес