Неволите на френския президент

Оланд все още може да спаси президентството си, но трябва да каже на французите истината

Неволите на френския президент

Французите не са прочути с оптимизма си, но напоследък черногледството им достигна нови дълбини. Популярността на президента социалист Франсоа Оланд се срина по-бързо и по-сериозно от популярността на който и да е президент от началото на Петата република през 1958 г. Спадът на одобрението е наказание за това, че не успя да изпълни оптимистичните си предизборни обещания от миналата година, че ще премахне мерките за икономии и ще намали безработицата. На 28 март той се появи по телевизията, за да засили позициите си, но интервюто не мина добре.

Сега скандалът около бившия му министър на бюджета Жером Каюзак вероятно ще му нанесе нови щети. Каюзак призна, че е лъгал за тайната си сметка в швейцарска банка. Оланд прекалено дълго го поддържаше, освен това мнозина казват, че е трябвало по-рано да научи за съмнителните му финанси. Президентът беше обещал, че за разлика от десния си предшественик Никола Саркози, ще ръководи едно образцово правителство с кристално чисти министри.

И Франция, и Европа имат интерес Оланд да си възвърне политическия усет. Френската икономика е на ръба на поредната рецесия. Бюджетният дефицит тази година ще е доста над договорената в еврозоната цел от 3 на сто от БВП. Безработицата е близо 11 процента. Проблемите на Франция се превръщат и в проблеми на Европа. Рязкото увеличаване на френските безработни е една от основните причини безработицата в еврозоната да достигне най-високото си равнище от създаването на общата валута през 1999 г. Фискалните проблеми и липсата на растеж във втората по големина икономика на еврозоната дърпат назад целия континент.

Au revoir, Ангела

Европейският проект винаги е бил ръководен заедно от Франция и Германия. При всичките си недостатъци Саркози се стараеше да работи в тясно сътрудничество с германския канцлер Ангела Меркел по време на еврокризата. Сега това партньорство се разпадна.

Меркел смята реформите на Оланд за отчайващо недостатъчни, а той се опитва да спечели подкрепата на южните средиземноморски страни срещу нейните прекалени икономии. Става все по-слаб и това го прави още по-неефикасен.

С отслабнала Франция и сдържана Германия, която се мъчи сама да води Европа, еврозоната сякаш се разкъсва вътрешно. Дори банковият съюз, който е жизнено важен за оцеляването на еврото, изглежда все по-невъзможен.

За Оланд не е прекалено късно да се възстанови. Макар че критиките към него в партията се засилват - левицата вече не е впечатлена от напереното му обещание да оскубе богатите чрез прословутия си данък от 75 процента върху най-високите доходи - позицията му в партията не е оспорена. Опозицията е разединена, Саркози си има съдебни проблеми, а във Франция няма да има национални избори преди март 2014 г., когато са местните избори.

Ако Оланд реши да използва това време, за да укрепи позициите си, той трябва спешно да убеди партията си и избирателите, че има нужда от промяна. Опитите му да направи Франция по-конкурентоспособна чрез реформиране на пазара на труда и намаляване на ненужната бюрокрация са правилни, но той трябва да направи повече. Оланд започна да отстъпва от глупавото си предизборно послание, в което говореше за намаляване на пенсионната възраст, но трябва тепърва да убеди французите, че трябва да работят по-дълго и повече, за да плащат за социалните си придобивки и застаряването. Френската държава изяжда до 57 на сто от БВП, най-високия показател за еврозоната; но макар Оланд да призна, че трябва да се съкратят държавните разходи, предстои да каже как и в кои области.

Голямата грешка на президента е, че никога не се е опитвал да убеди сънародниците си в необходимостта от реформи. Предизборната му кампания до голяма степен пренебрегна тази тема, създавайки у избирателите впечатление, че увеличаването на данъците на богатите и спирането на мерките за икономии ще са достатъчен лек за Франция. Затова и закъснялата му промяна в курса - възприемането на тезата за необходимост от съкращаване на разходите, на социалните помощи и за пенсионна реформа – не прозвуча убедително за електората.

Френската икономика не може да се възстанови без структурни реформи и отказът да се направят достатъчно големи промени отслабва общата валута. За един ляв президент е много трудно да използва точно такъв аргумент, но ако Оланд не схване какво трябва да направи, президентстването му , а и много други неща, ще претърпят провал.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Какво цели Борисов с Великото Народно събрание?