По-малко родени през 2010-та, повече починали и емигрирали
12:07 | 27.04.2011 | 888 прочитания

Намаление на раждаемостта и увеличение на смъртността и емиграцията през 2010 година, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за демографските процеси в страната, публикувани в сряда.

Запазва се тенденцията от последните години повече от половината деца да се раждат без сключен брак като същевременно и сключените бракове през миналата година намаляват спрямо 2009-та. Статистиката отчита и тревожната тенденция, че при над 17% от новородените няма данни за бащата.

Родените през 2010-та намаляват с над пет хиляди

През миналата година са регистрирани 76 105 родени деца, като от тях 75 513 (99.2%) са живородени. В сравнение с 2009 година броят на живородените е намалял с 5443 деца, а спрямо 2008 г. - с 2199 деца. Коефициентът на общата раждаемост през 2010 г. е 10.0‰, а през предходните 2009 и 2008 г. той е бил съответно 10.7‰ и 10.2‰.

От статистиката отчитат, че въпреки намалението в сравнение с двете предходни години броят на живородените деца се запазва на нивото от 2007 г. и е по-голям в сравнение с родените по години през периода 1995 - 2007 година.

През 2010 г. са регистрирани най-голям брой многоплодни раждания от 1960 г. досега - 1 244. При 1 191 от тях са родени по две, а при 53 - по три деца. Спрямо 2009 г. многоплодните раждания са с 24 повече.

Броят на живородените момчета през миналата година е 38 836 и е с 2159 по-голям от този на живородените момичета (36 677). Така на 1000 момчета се падат 944 момичета.

57 077 от живородените деца са се родили в градовете и 18 436 в селата.

Най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.4‰, София - 11.9‰, Варна - 11.5‰, Бургас - 10.7‰, Търговище - 10.5‰, и Кърджали - 10.4‰. С най-ниска раждаемост през 2010 г. се отличават областите Кюстендил и Видин, съответно 7.6 и 7.8‰.

От статистиката отчитат още, че през последните пет години раждаемостта в България е на равнището на раждаемостта в редица европейски страни като Гърция, Швейцария, Румъния, Малта и Унгария. С по-ниска раждаемост са Германия, Австрия, Италия, Португалия - под 10.0‰. Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни има в Ирландия (16.7‰), Франция и Великобритания (12.8‰).

И през 2010 г. продължава тенденцията на увеличаване на средната възраст на жените при раждане на първо дете (26.2 години) и сключване на първи брак (26.9 години). През 1995 г. тя е била съответно 22.2 и 22.6 години, а през 2001 г. - 23.8 и 24.8 години.

Непрекъснато нараства и относителният дял на ражданията без сключен брак. Те нарастват от 18.5% през 1992 г. на 42.1% през 2001 и 53.4% през 2009 година. За 2010 г. броят на живородените извънбрачни деца е 40 850, или 54.1%.

За 68% от извънбрачните деца има данни за бащата, което означава че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак, посочват от НСИ.

Сключените бракове и разводите намаляват

През 2010 г. продължава да намалява броят на сключените бракове. През миналата

година са регистрирани 24 286 юридически брака, които са с 1 637 по-малко от предходната година. От тях 79.3% (19 262) се отнасят за населението в градовете. В селата са сключени 5 024 брака. Намаляването на броя на сключените юридически бракове се дължи на все повече предпочитаното съвместно съжителство без документално оформен граждански брак сред младите хора.

През 2010 г. броят на регистрираните разводи е 11 012 и е с 650 по-малък от този през 2009 година. Близо 84% от разводите се отнасят за населението в градовете. Най-голям е делът на разводите по взаимно съгласие - 64%, поради несходство в характерите - 25%, а за около 6% причината е фактическа раздяла. По други причини са 5% от разводите. За последните седем години средната продължителност на брака е около 14 години.

Над 150 000 души са се преселили, близо 30 000 – в чужбина

През 2010 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 151 694 души, които са с близо 16 хиляди повече в сравнение с предходната година. През 2009 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 135 788 души, отново 16 хиляди повече в сравнение с предходната година.

Ръст има и в преселилите се от страната в чужбина. Докато през 2009 г. са обработени 19 хиляди съобщения за промяна на настоящ адрес от България с адрес в чужбина, то през 2010 година те са 27 708.

Близо 48% от емигрантите през 2010 година са на възраст 20 - 39 години. Във възрастовата група 40 - 59 години относителният дял на емигрантите е 31%. Най-младите емигранти (под 20 години) съставляват 15%, а тези на 60 и повече години – близо 6%. По данни от провежданото извадково наблюдение от НСИ на потока през границите на страната за близо 59% от емигрантите напускането на страната е свързано с постоянна работа, за 20% - с продължаване на образованието, и за 13% причината е брак, преселване или друга.

От НСИ уточняват, че съгласно българското законодателство българските граждани, които живеят предимно в чужбина, заявяват настоящия си адрес в съответната държава, в която пребивават, чрез заявление за издаване (респ. преиздаване) на български документи за самоличност. В този смисъл обработените през 2010 г. съобщения за промяна на адреса от България в чужбина се отнасят до лица, които са напуснали страната и преди 2010 г., но срокът на валидност на техните документи е изтекъл през тази година, т.е. това са емигранти от страната.

В страната най-голямо териториално движение има по направлението “град - град“ (45%). Значително по-малки по брой и относителен дял са миграционните потоци по направлението “село - село“ (9%). Броят на преселилите се от селата в градовете (24%) е по-голям отколкото в обратното направление - “град - село“ (22%).

Смъртността се увеличава

В общата смъртност на населението през 2010 г. се наблюдава увеличение спрямо предходната година. Броят на умрелите лица е 110 165 души и е с 2 097 по-голям от този през2009 г. Коефициентът на обща смъртност (14.6‰) се е увеличил с 0.4‰. Смъртността продължава да бъде по-висока при мъжете (15.8‰) отколкото при жените(13.5‰) и в селата (20.7‰) в сравнение с градовете (12.2‰).

Сред всички административни области в страната с най-висока смъртност се отличават областите Видин (22.4‰), Монтана (20.5‰) и Враца (18.6‰), докато най-ниска стойност на този показател е регистрирана в областите Кърджали - 11.1‰, София (столица) - 11.8‰, и Благоевград – 12.0‰.

Коефициентът на детска смъртност е 9.4‰, като е с 0.4‰ по-висок от този през 2009 г. поради по-малкия брой живородени деца. В повечето от страните в Европа коефициентът на детска смъртност е под 7.0‰, като най-ниска е детската смъртност в Словения - 2.4‰, Люксембург и Швеция - 2.5‰, Финландия - 2.6‰, и Чехия - 2.9‰. Само Румъния има по-висока стойност на показателя (10.1‰).

За страната средната продължителност на предстоящия живот при раждане за

периода 2008 - 2010 г. е 73.6 години, или е с 0.2 години по-висока от периода 2007 - 2009 година. При мъжете тя е 70.0 години, а при жените е със седем години по-висока – 77.2 години.

Сега средната продължителност на живота на живеещите в градовете е 74.0 години, а на тези в селата - 72.3 години.

През 2010 г. само област София (столица) е с положителен естествен прираст (0.1‰). С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст (под минус 2.0‰) са областите Кърджали (-0.7‰), Варна (-1.1‰) и Благоевград (-1.7‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст са областите Видин, Монтана и Враца, в които той достига съответно минус 14.6, минус 12.2 и минус 10.3‰.