Неясен данък “лукс“ и таван на държавните заплати

Неясен данък “лукс“ и таван на държавните заплати

Данък “лукс“ за притежателите на яхти, частни самолети, мощни автомобили, облагане на лихвите от депозити над 100 хил. лв. и имоти над 250 кв. м, предвиждат част от антикризисните марки на правителството, представени от премиера Бойко Борисов на пресконференция в неделя. Той забави заминаването си за Катар и Кувейт заради извънредна среща на правителството и обсъждане на мерките за справяне с кризата със синдикати и работодатели.

Плоският налог остава, въпреки появилите се ден по-рано намерения за въвеждане на диференцирано подоходно облагане, както беше преди определянето на 10 процента данък върху доходите за всички. За притежаването на луксозни стоки обаче се предвижда налог, който може да е 50-60 лв. годишно за яхта, даде пример Борисов.

Осигуровки ще плащат вече и работещите пенсионери, но вноските ще се начисляват само върху допълнителното им възнаграждение, но не и върху пенсията, каквото идея бе лансирана по-рано.

"Солидарно да понесем тежестта"

"Няма да закачаме пенсионери, социално слаби и майки. Пипаме големите заплати, големите имоти, за да може по време на криза солидарно да понесем тежестта", каза премиерът.

В същото време обаче не бяха предоставени данни планираните от правителството мерки колко души ще засегнат – колко са притежателите на яхти, самолети, луксозни коли, броят на собствениците на депозити над 100 хил. лв. Не бе прецизирано и облагането на имоти над 250 кв. м, тъй като не е все едно дали става въпрос за двуетажна къща с двор в село или малък град или луксозна вила на морето, в курортите или край столицата.

Откакто е на власт ГЕРБ бяха предприети няколко акции на данъчните срещу собственици на яхти и луксозни возила, които се оказа, че не са си плащали налозите. Започна и проверка за луксозните имоти на лидера на ДПС Ахмед Доган. Беше разказан случай за купено бентли със заеми от 42-ма приятели, но така и досега не са изнесени данни какви суми докараха в бюджета тези инспекции.  

Борисов не представи икономическа обосновка на антикризисните мерки, като не стана ясно какви средства ще се осигурят от тях в бюджета.

3 хил лв. таван за държавните заплати

Намеренията относно държавния и общинския апарат бяха сведени до намерение за въвеждане на таван за заплатите на държавните служители. "Заплатата на премиера трябва да бъде таван на държавните служители", посочи Борисов. Той допълни, че има държавни болници, в които средните заплати са 35 хил. лв. месечно, някъде и до 72 хил. лв на месец. "Аз работя и събота и неделя и взимам над 3000 лева", заяви премиерът.

Той каза още, че се обмислят държавен облигацинен заем.

Идеята държавата да емитира допълнителен вътрешен и външен дълг, да ускори продажбата на спестените въглеродни емисии съгласно Протокола от Киото и да продаде бързо миноритарните си дялове в предприятия, е на работодателите. Според тях е необходимо Сребърният фонд да има по-голяма свобода при инвестиции в нискорискови финансови инструменти у нас. Да се подготви съвместно в БНБ пакет за улеснено кредитиране на бизнеса, е сред другите предложения на бизнеса, обявени от председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев.

Ще се продава и излишно държавно и общинско имущество чрез търгове, като целта е да бъде постигната най-добрата цена.

Синдикатите и работодателите пък заявиха, че с правителството е постигнато съгласие по общо 52 антикризисни мерки. Сред тях са амнистия за нерегламентираните доходи за физическите лица чрез еднократното им облагане.

Дянков: 80 на сто съгласие със синдикати и бизнес 

По-късно след среща с профсъюзите и бизнеса финансовият министър Симеон Дянков заяви, че по 80% от мерките е постигнато съгласие. По думите му има някои много иновативни и интересни мерки, които обаче ще бъдат подложени на допълнителен анализ, за да се види ефектът им.

При антикризисните мерки относно фиска има 100% консенсус, включително и за по-активното използване на Българската банка за развитие, каза Дянков, но не пожела да коментира идеята за амнистиа на нерегламентираните капитали.

Предлага се също да бъдат намалени текущите разходи за администрацията, а част от държавните услуги да се насочат към частни изпълнители.

За разлика от правителството, синдикатите бяха изчислили какви приходи може да донесат предложените от тях мерки - между 5 и 8 млрд. лв. допълнително ще влязат в хазната, посочи вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров.

Постигнато е било и споразумение държавата да ускори разплащанията си с бизнеса като започне да възстановява ДДС и акцизи в законния срок, и започне да се издължава по обществените поръчки. Съответно фирмите, които са си получили държавните борчове, ще бъдат длъжни да изплатят забавените заплати и осигуровки на служителите си.

За подкрепа на доходите на домакинствата и вътрешното потребление се предлага увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли. Синдикатите поискаха и замразяване до края на годината на цените на ток, парно и газ, които се регулират от държавата. Според тях е необходима и държавна подкрепа за домакинства с двама безработни, изплащащи ипотечен кредит за единствено жилище.

Окончателният вариант с предложението за антикризисните мерки ще стане ясен в края на идната седмица, след насрочената за вторник среща на Националния съвет за тристранно сътрудничество и нови дискусии с профсъюзи и работодатели.

Споделяне
Още по темата
Още от България