Неясни икономически последици за света от войната в Ирак

Само преди няколко години глобализацията изглеждаше необратимо явление. Ние всички /или поне така ни внушаваха/ вървяхме към невероятен ръст на инвестициите и увеличаване на международния търговски обмен. В края на Втората световна война, икономиките на отделните държави бяха ограничени в рамките на собствения си пазар, търгувайки предимно със стоки от първа необходимост /храни, горива, минерали/ и някои видове промишлени стоки.

Този затворен свят вече не съществува. През 2000 г. износът достигна цифрата от 23 на сто от световното производство на блага /измервано с показателя БВП/ по данни на Световната банка.

Този процент е удвоен в сравнение с данните от периода 1960 г. /когато износът е представлявал 12,5 на сто от БВП/. Трансграничните инвестиции вече са рутинен процес. Международният валутен фонд /МВФ/ регистрира в отчетите си сделки с ценни книжа, извършени от чужденци в размер на 12,5 млрд. долара през 2001 г. Самите американци са притежавали чуждестранни ценни книжа в размер на 2,2 млрд. долара, японците са вложили 1,3 млрд. долара в ценни книжа, а германците - 792 000 млн. долара.

Глобализацията се сблъсква вече с проблеми, които нямат нищо общо с Ирак. На първо място, това е прекалената обвързаност с американската икономика /икономика, която е съставлява 64 на сто от световния икономически растеж за периода 1995 и 2002 г./ В същото време неблагоприятно се отразяват и фактори като стагнацията на европейската и японската икономика, твърде високите равнища на външния дълг на развиващите се страни /Аржентина, Бразилия/, заплахата от дефлация, идваща от твърде ниските цени на китайските и изобщо на азиатските стоки, отрицателното отношение на някои синдикални и екологични организации. Въпреки това, е ясно, че глобализацията е нещо неизбежно. Тя стана възможна благодарение на все по-либерализиращата се търговия, както и ниските цени на транспорта и комуникациите.

Това са безспорни факти, но въпреки това историята ни учи да бъдем предпазливи. Глобализацията процъфтяваше и през 19 в., след което изчезна. Железници, параходи, подводни телеграфни кабели /първият от 1851 г. е поставен под Ла Манша, а по-късно, през 1869 г., и под Суецкия канал/ - всички тези постижения на техниката стимулират невероятното разрастване на търговията, инвестициите в световен мащаб и миграциите. През 1914 г. беше много трудно да се открие село или град по света, където цените да не са повлияни от пазари, намиращи се твърде далече от въпросните населени места, чиято инфраструктура да не е финансирана от чужди капитали, чиито индустрии, манифактури или предприемачески похвати да не са внесени отвън.

Не може обаче да се отрече едно нещо и това е, че търговията се развива, когато е налице доверие в икономиката и политическа стабилност. Възстановяването на световната икономика в края на Втората световна война беше възможно, поради факта че САЩ вдъхваха доверие и усещане за стабилност. САЩ разтвориха един военен чадър над Европа и Япония. Американците диктуваха правилата на световната търговия. Американските идеи за демокрация и свободен пазар се пропагандираха навсякъде и печелеха все повече привърженици.

Настоящата криза би трябвало да накара политиците от двете страни на Атлантическия океан да се замислят над ролята, която САЩ, както и ЕС могат да изиграят в полза на демокрацията и напредъка в региона на Близкия изток и останалата част на света.

По БТА