Независим доклад сочи: Реформите в България се правят на парче

“Реформите в България се правят единствено като инициатива, идваща от политици, а не са резултат на институционално търсене на подобрение. Поради това много неща в страната се правят "на парче", спират се от следващото правителство и се започват наново“. Това е един от основните  изводи в доклада на германската фондация “Бертелсман“, цитиран от сайтът “Дневник“. Това е един от най-авторитетните европейски институти за политически изследвания, а докладът е посветен на състоянието на българската демокрация от 2013 година досега.

В него се сочат като големи проблеми подкопаването на свободата на медиите в България и изключително ниското ниво на доверие от 5% в парламента и политическите партии.

“За пръв път през ХХI век България попадна в политическа нестабилност, характерна с отсъствието на консенсус и отразяваща дълбоки пропасти, разделящи обществото. Тази липса на консенсус прави трудно, ако не и невъзможно, преследването на дългосрочни цели“, се казва в доклада.

В него се казва, че някои особено скандални случая на конфликт на интереси и корупция, илюстрират как в България в огромни мащаби се пилеят публични ресурси.

"И въпреки това правителството не успява адекватно да промени законите или да реформира практиките в обществения сектор, за да предотврати бъдещи злоупотреби. Поуката е, че за по-добро управление е нужно лидерите да инициират реформи, но и че също така трябва в самите институции да бъде променена културата на работа", твърди германският институт.

Сравнението с останалите държави в района показва, че България отчетливо изостава именно в лидерските умения на политиците и държавниците си, в способността за изграждане на консенсус, ефективно използване ресурсите на страната и обществото и международното сътрудничество.

"В изследвания период България нямаше международно влияние, не успя да си осигури европейски средства от широк кръг източници и постигна много малко във вътрешнополитическите си цели", се допълва в анализа.

Българските лидери говорят за правосъдна реформа и увеличиха усвояваните за нея европейски средства, но социологическите проучвания сочат, че резултатите от борбата с корупцията и престъпността намаляват. Именно този пречи и за приемането на страната в Шенген.

Пет правителства управляваха България в периода, но нито едно от тях не демонстрира умение да се учи от прилаганите политики, всяко започва промяната наново, няма нужната приемственост, отсъства стратегическото мислене, допълват от “Бертелсман“.

Илюстрация на това е и неспиращата поредица от негативен вот на изборите - българите масово гласуват против управляващите и за чисто нови играчи, някои от които с екстремистка и чисто популистка реторика.

Проблемът отива отвъд лидерите и политиците, смятат в "Бертелсман". Според авторите дори да има добри идеи и инициативи, състоянието на държавната администрация, с която да се реализират, е незавидно. 

"Дори след влизането в ЕС качеството на тази администрация остава ниско. Реформирането ѝ продължава да бъде предизвикателство и често се ограничава единствено до съкращаване на броя на служителите, но не и на подобряване работата на останалите. Няма систематични усилия за борба с корупцията, а само откъслечни случаи. Демонстрирането на нетърпимост към корупцията в изяви по медиите не може да замени реалната борба с корените на това явление", се твърди в доклада.

В него се припомня, че въпреки стратегиите за децентрализиране на управлението, то си остава силно централизирано. И въпреки това  има слаба координация между отделните звена, като това е особено характерно за коалиционния характер на второто правителство на Борисов, казват от фондацията.

Авторите правят и едно впечатляващо с категоричността си заключение: "Ако не беше натискът от ЕС, планирането вероятно щеше напълно да изчезне от българската политика, дори като инструмент за дългосрочни секторни политики, да не говорим за политики в няколко сектора, изискващи висока степен на координация между отделните институции."