Независим орган да следи как институциите прилагат принципите за прозрачност

Да се овласти ясно независим орган, който да отговаря за наблюдението, координирането и контрола на дейността на институциите по прилагането на задълженията им по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). За това настояха от Програма "Достъп до информация" (ПДИ) в четвъртък при представянето на доклада за дейността на организацията за миналата година.

"Истината е, че властта у нас не обича прозрачността, има някои добри практики и напредък, но липсва цялостна програма и концепция за по-добра прозрачност. Досега няма нито едно правителство от последните четири, които да посочим като лидер на тема прозрачност", коментира шефът на правния екип на ПДИ Александър Кашъмов.

Препоръчва се още да се изброят изчерпателно основанията за отказ, като се премахне неясната формулировка – "защита на интересите на трети лица", която в момента доста често се използва от институциите, за да не предоставят публични данни, въпреки че нямат такова основание.

От ПДИ настояват още за уеднаквяване на стандартите за публикуване на информация и да се предвидят конкретни санкции при неизпълнение, както и в Закона за обществените поръчки да се въведе задължение за създаване на регистри на договорите в сайтовете на съответните възложители.

Последното предложение на организацията е свързано с факта, че продължава тенденцията най-често да се отказва публикуването именно на детайлите от подобни сделки. Често институциите неправомерно мотивират такива действия с аргумента, че третото лице (изпълнителят на поръчката – бел. ред.) не е съгласно да се оповестява информация за поръчката.

"Има случаи, в които има целенасочено прикриване на нарушения, има и случаи, в които става въпрос за липса на компетентност и познаване на ЗДОИ", заяви Кашъмов, като даде за пример финансовото ведомство, което преди две години отказа да огласи декларациите на депутатите, въпреки че партиите им се финансират с публични средства.

"Като проблематична област отново отбелязваме достъпа до договори между институции и трети лица, фирми, като проблем е това как се мисли за тази информация. Все още доста служители смятат, че това е тайна, и то на третите страни, фирмите по тези договори", добави и Дарина Палова от ПДИ.

В доклада на организацията е посочено, че замяната на основанието "защита на търговската тайна" със "защита на третото лице" е довела до практика "на широко искане на съгласие от третото лице", което в масовия случай предпоставя и отказ за достъп до информация.

"Така се игнорира законовото положение, според което ограничението, свързано със защитата на търговска тайна, е приложимо само ако са налице условията на чл. 17, ал. 2 – предоставянето на информацията да поставя трето лице в положение на нелоялна конкуренция с друг търговец", се казва в доклада на ПДИ.

От организацията обаче уточняват, че вместо да действа по този начин, администрацията предпочита да ограничи действията си до запитване към въпросното трето лице, като често изобщо "не извършва дължимото съгласно закона преценяване на наличието на надделяващ обществен интерес".

Фани Давидова от ПДИ отбеляза, че през м. г. са отчетени значителен брой нарушения на правата на гражданите за защита на личните данни заради справки на трафични данни и специални разузнавателни средства, прилагани от службите. Във връзка с тези случаи от организацията са подали жалба към Европейския съд за правата на човека заедно с правозащитника Михаил Екимджиев, в която процедурите по двете нормативни уредби се тълкуват като незаконни.

Тя даде за пример и случая от края на м.г., в който столичната полиция изиска накуп всички лични данни от центровете за лечение по метадонови програми във връзка с няколко обира на аптеки в София. "Смятаме това за едно много грубо нарушение на личните данни, особено при една такава чувствителна група", обобщи Давидова.

По повод на ескалиралото през последния месец масово недоволство и желание за гражданско участие в управлението, Александър Кашъмов коментира, че "достъпът до информация е основен елемент от общественото участие и връзката между институциите и гражданите". По думите му електронният достъп до информация, поне в демократичния свят, е свързан с понятието електронно правителство, което за съжаление в България явно не е така.

"Електронното правителство има три съществени елементи - прозрачност на институциите, тоест електронна прозрачност. Вторият елемент е прозрачност на участието на гражданите в процеса на взимането на решения, и третият - електронни услуги. В България е сведено до електронни услуги, което не е характерно за този континент. При електронните заявления липсва координираност на администрацията за премахване на електронните подписи, които са категорично против закона", обясни юристът.

Като сериозен проблем бе отчетено и категоричното нежелание на институциите да публикуват списъци на разсекретените през годината документи, което би трябвало да е съвсем осъзната и нормална практика. По данни на ПДИ през 2012 г. едва 0.42% от централните органи на власт, областните управи, общините и останалите държавни ведомства са огласили подобни данни.

Особено упорити в това отношение са т. нар. служби за сигурност, които по презумпция отказват огромна част от заявленията за достъп с довода, че исканата информация е секретна, тъй като е свързана с националната сигурност.