Правителството прие актуализираната Стратегия за съдебна реформа

Независимата проверка на прокуратурата се обвързва с мониторинга на ЕК

Независимата проверка на прокуратурата се обвързва с мониторинга на ЕК

Идеята за независима международна експертиза на състоянието и ефективността на българската прокуратура остава част от актуализираната Стратегия за съдебна реформа, която бе приета на заседанието на Министерския съвет (МС) в сряда.

Това стана ясно от думите на правосъдния министър Христо Иванов, който представи накратко документа пред медиите. Именно това негово предложение предизвика напрежение между правосъдното министерство и главния прокурор Сотир Цацаров в последните месеци.

"Не мога да си представя, което и да било правителство в този момент, да може да прескочи тази тема (съдебната реформа – бел. ред.). Дебатът около документа е, че ние за първи път имаме сериозен разговор за реформа в прокуратурата с участие на самата прокуратура", заяви Иванов.

Правосъдният министър отбеляза, че една от промените в приетия от правителството документ е направена по молба на Цацаров – експертизата на държавното обвинение да бъде извършена съвместно с мисията на Европейската комисия (ЕК). По думите на Иванов "ние ще се опитаме да дадем повече дълбочина в мониторинга, на работата на мониторинга".

"Независим експертен мониторинг в рамките на механизма за сътрудничество и оценка на ЕК за състоянието и ефективността на Прокуратурата на Република България, факторите за политическо, йерархично и друго неправомерно влияние в нея, както и формите на злоупотреба с прокурорски правомощия", гласи окончателната редакция на въпросния текст.

По неофициална информация на Mediapool тази промяна е по-скоро козметична, тъй като евроекспертите едва ли ще са съгласни да участват в подобна детайлна експертиза на дейността на прокуратурата. Така тя ще бъде направена от независими експерти, каквато бе първоначалната идея, след което техните констатации ще бъдат предоставени на ЕК.

"Това, което правим, е, че с мерките за стратегията можем да хванем всички големи скандали в съдебната система през последните години и сме се опитали те да отговарят на проблематиката от тези скандали. Разделението на ВСС, реконструкцията на целия управленски модел в съдебната система е мярка в това отношение. Средата, в която тези лобита оперират, е средата на това свързване на тези институции, което позволява неносене на отговорност", добави още Христо Иванов, уточнявайки, че управляващите се движат "по два коловоза – единият е какво трябва да направим структурно и организационно, а другият е реакцията по конкретни казуси".

Друга новост в документа е записаният "план за развитие на капацитета и ефективността на специализираната прокуратура за работа по случаи на корупция по високите етажи на властта и значими случаи на организирана престъпност, включително чрез засилване на гаранциите за нейната независимост и отговорно ръководство, увеличаване на човешкия ѝ ресурс, предвиждане на специални мерки за подбор, текуща проверка, атестиране и мотивиране на работещите в нея".

Тази мярка дава възможност за сериозно засилване на ролята на спецпрокуратурата в противодействието на престъпленията по високите етажи на властта, с които в момента тя, на практика, изобщо не се занимава.

Първоначално Сотир Цацаров открито се обяви против провеждането на експертиза в прокуратурата, заявявайки в интервю пред в. "Преса": "Какво ще правим сега – експертиза на одита, експертиза на експертизата? И кой ще я прави? Не ме разбирайте грешно – всеки, който чете тези редове, знае "кривиците", да не кажа направо – греховете на българската прокуратура. Те не са малко. И тя, прокуратурата, се нуждае от промени. Но стига сме изучавали себе си сами или чрез другиго – време е да правим нещо".

Последваха словесни сблъсъци между Цацаров и Иванов във Висшия съдебен съвет, като конкретният повод бе мнението на министъра, че съмненията около разпределянето на делото по несъстоятелност на КТБ и изчезването на тефтерите на бившия шеф на комисията по конфликт на интереси Филип Златанов са "тежки медицински показатели за системата".

Постепенно обаче напрежението между двамата спадна и прокуратурата дори оповести свои предложения за промени в структурата ѝ, като част от актуализираната Стратегия за съдебна реформа. Междувременно документът бе обсъден и подкрепен от по-голямата част от гилдията.

Подкрепа бе заявена дори от страна на опозицията в лицето на депутата от БСП Мая Манолова, която припомни преди ден, че Стратегията за съдебна реформа "се прави от три правителства – от служебното правителство на Марин Райков, от Зинаида Златанова от кабинета "Орешарски", както и от настоящия министър Христо Иванов". Тя призова правосъдният министър да внесе по-бързо предложенията си в Народното събрание, за да може да започне тяхното обсъждането, а не да се говорят празни приказки.

Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева обяви в сряда, че заедно с Иванов ще се срещнат с председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Целта е да я помолят да свика председателски съвет, на който да бъде обсъдена евентуалната парламентарна подкрепа за актуализираната стратегия. Освен това Кунева има предвидена среща с главния прокурор Сотир Цацаров по-късно в сряда, на която да бъде обсъден окончателният вариант на документа, приет от МС.

Реформа ще има, въпреки гласовете, че тя изисквала конституционни промени

По повод очакванията, че реализирането на някои от идеите за съдебна реформа биха могли да бъдат спрени чрез сезиране на Конституционния съд, който да се поизнесе, че за тях се изискват промени в основния закон, Иванов коментира, че само някои от мерките изискват подобно нещо, като например, въвеждането на пряка конституционна жалба.

"Разбирам, че има много хора, които се надяват по този начин да пратим разговора в десета глуха. Разбирам, че сега не е много удобно директно да излезеш срещу съдебната реформа и да се окажеш неин опонент, хитрината, която се измисли, че казваме – по принцип не е лоша идея, но това изисква промяна в конституцията и може би Велико Народно събрание, а може би и преместване на България с няколко градуса на картата, за да е ясно, че започваме от нулата. Но, реформа ще има, подразделение на ВСС така, че да осигурим наистина решенията по чувствителни теми, засягащи независимостта на съда да се взимат от мнозинство, което е съставено от съдии, избрани от съдии. Тази формула има ясна политическа воля да бъде приложена и тя ще бъде приложена", заяви правосъдният министър.

"По време на преговорите сме го преживявали, когато Конституционния съд отхвърли предложението за промени в Закона за съдебната власт и там започнахме да се въртим в кръг по отношение на съдебната реформа. Това е лоша тактика за страната. Да се оправдаваме с това, че е необходима промяна в конституцията е първата стъпка, следващата стъпка ще бъде някой да каже, че е необходимо Велико Народно събрание. По думите им ще ги познаете", добави и вицепремиерът Меглена Кунева.

Основната цел на стратегията е да покаже пред Европейската комисия (ЕК), че България има воля да започне реални реформи. По този начин е възможно страната да избегне унищожителен доклад на Брюксел в началото на следващата година. Все повече неофициални информации от Брюксел сочат, че България и Румъния ще бъдат разделени заради липсата на напредък в София. Това може да доведе до приемане на Румъния в Шенген, а България да бъде оставена в чакалнята.

Стратегията предвижда магистратите да избират пряко своите представители във Висшия съдебен съвет (ВСС). Сега това се прави с делегати, което често води до контролиран от техните началници вот. Документът предвижда още съдиите да бъдат включени в процеса по избор на техните преки началници. Това в момента е изключително правомощие на ВСС. Правосъдното министерство предвижда съдиите да бъдат въвлечени и в управлението на съдебните институции, в които работят. Пряко трябва да се избират и членовете на комисиите, които отговарят за оценяването на работата на магистратите и за налагането на наказания.

Стратегията настоява за разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии – една за съдиите и една за прокурорите и следователите. Така няма да се допуска вмешателство на основните гилдии при решаването на кадровите и дисциплинарните въпроси. Предлагана реформа на кадровия орган на съдебната власт обаче не спира до тук. Иска се ВСС да не бъде постоянно действащ орган, а такъв, който заседава на сесии. Критиките към сегашния модел са, че членовете на съвета са се превърнали в бюрократи, които са се откъснали от проблемите на системата.

Последното не се възприема от прокуратурата, която обаче се обяви в подкрепа на разделянето на ВСС на две колегии, огласявайки дори по-революционни предложения за съдебна реформа. Сред тях бяха разделяне на Инспектората към ВСС – от една страна за съдиите и отделно – за прокурорите и следователите, както и създаване на дисциплинарен съд, "чиито членове да не са от ВСС, но да се избират по същия ред от органите на съдебната власт и да са действащи магистрати".

Екипът на Цацаров дори предложи привидна децентрализация на държавното обвинение чрез идея за премахване на прословутата ал. 3 на чл. 136 Закона за съдебната власт: "Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор". Предложението бе този текст да бъде заменен от: "Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата".

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?