"Независимая газета": Реинкарнация на ГУАМ - ще се състои ли антируският алианс?

През последния месец турската дипломация активизира контактите си със страните от постсъветското пространство. На 15 февруари се състоя посещение на премиера Ахмет Давутоглу в Киев, по време на което той заяви, че "създаването на антиазербайджански съюз от Русия и Армения е станало свършен факт, който заплашва териториалната цялост на Азербайджан".

Планираната визита на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган в Баку не се състоя заради терористичния акт в Анкара. Затова пък на 19 февруари бе петата среща на външните министри на Турция, Азербайджан и Грузия. Като че ли турската дипломация се опитва да възроди подобие на блока ГУ(У)АМ като система за кръстосано взаимодействие между страни, които имат трудности с Русия.

Идеята за създаването на блока ГУАМ възникна в средата на 90-те години на миналия век като алтернатива на Общността на независимите държави. Още на Виенската конференция през юни 1996 г. Молдова и Грузия съвместно заявиха, че присъствието на руски войски на тяхна територия нарушава условията на Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа. През октомври 1997 г. на форум в Страсбург представители на Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова заявиха намеренията си да създадат система за консултации ГУАМ [от първите букви на имената на страните] с цел "да противодействат на руската хегемония". През 1999 г. към този формат на преговори се присъедини Узбекистан и за кратък период от време ГУАМ се превърна в ГУ(У)АМ. Връх в развитието на този блок стана подписването на 7 юли 2001 г. на Ялтенската харта, която предвиждаше ГУАМ да се превърне в пълноценна организация.

Тогава обаче "класическият" ГУ(У)АМ не стана факт. Отначало към него охладня Узбекистан заради своите нарастващи проблеми със САЩ. След идването на власт на Илхам Алиев Азербайджан също започна да се дистанцира от блока. Оттогава опитите за възраждане на ГУАМ се предприемаха от външни играчи. В периода 2005-2007 г. такива усилия полагаше Полша, която с помощта на украинския президент Виктор Юшченко се опитваше да въвлече в работата на обновения ГУАМ Литва и Румъния.

Сега изглежда за ролята на неформален лидер на ГУАМ започва да претендира не Варшава, а Анкара.

Идеята за лидерство на Турция в алтернативен на Русия блок не е нова. Неин идеолог бе Сюлейман Демирел, първо като министър-председател, а после като президент на Турция (1991-2000 г.). На среща в Анкара на 31 октомври 1992 г. президентите на Турция, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Узбекистан подписаха Декларация за взаимно сътрудничество (Анкарска декларация), а на среща в Анталия на 28 март 1993 г. - Декларация за взаимопомощ и единство на тюркските държави и народи (Анталийска декларация). По онова време опитите за създаване на механизъм за реално партньорство въз основа на тези декларации се оказаха неуспешни - конфликтът в Нагорни Карабах показа, че Турция не разполага с ресурси за реално въздействие върху процесите в Кавказ и още повече в Централна Азия.

Този път турската дипломация разчита да възроди партньорството в друг състав. Анкара залага не само на тюркски партньори, но и на страни, които имат претенции към Русия (Грузия, Украйна) или които се опасяват от взаимодействието на Русия с техни противници (Азербайджан). Теоретично от този формат може да се заинтересуват Молдова и Румъния. Неотдавнашното посещение на Ангела Меркел, която подкрепи турската позиция за Сирия, породи в Анкара надежди за стратегическо партньорство с Германия. Последният вариант се поддържа и във Вашингтон, където отдавна мечтаят да преформатират Германия в ролята на антируски лидер на източноевропейските страни.

Но въпреки че е теоретично привлекателен, форматът на "турският ГУАМ" е малко реалистичен към днешна дата. "Турският ГУАМ" се създаваше в началото на 90-те години на миналия век като вариант на възродения пантюркизъм. Нетюркските страни са в сложни отношения с него, а тюркските не са готови изцяло да се преориентират към Анкара при слабия турски военен "чадър".

Първо, в Грузия има традиционни опасения заради възможни териториални претенции на Турция. Става дума за Аджария с нейните традиционни връзки с Турция. В Москва и Ереван все по-често се чуват гласове за възможното разтрогване на мирния договор с Турция от 1921 г. В такъв случай обаче териториални претенции може да се появят не само у Армения към Турция (Арарат), но също и у Турция към Грузия (Аджария).

Второ, ръководството на Азербайджан е притеснено от изострянето на нагорнокарабахския конфликт. Руско-турското партньорство, съществувало до ноември миналата година, пораждаше в Баку надежди за промяна на позицията на Москва в посока благоприятна за азербайджанската страна. Освен това взаимодействието между Москва и Анкара пораждаше неувереност в Ереван за бъдещата позиция на Русия. Администрацията на Илхам Алиев разбира, че рязкото сближаване на Баку с Анкара може да доведе до укрепването на руско-арменския съюз и да породи в Ереван надежди за абхазкия сценарий в Нагорнокарабахската република*.

Трето, съществуват потенциални противоречия между Турция и Украйна. Днес в Киев преобладава логиката "във вреда на Русия". Правителството на Давутоглу обаче все повече влиза в ролята на защитник на противопоставящите се на Русия кримскотатарски организации. Създаването от тях на съответни отряди в Херсонска област поставя въпроса ще запази ли в бъдеще Киев контрола върху тази територия.

Казаното не означава, че Русия трябва да се отнася инертно към проекта за обновяване на ГУАМ. Понякога консолидацията против някого (в този случай Русия) може да накара страните да забравят взаимните обиди независимо от последствията. Задачата на Русия е да наблюдава внимателно съответните процеси и да поддържа диалог с държавите отвъд Кавказ. За двайсет години имаме натрупан опит в противодействието на ГУАМ. /БТА/

- - - - - - - - - -

* Населяваната предимно от арменци планинска област Нагорни Карабах е на територията на Азербайджан съгласно международното право; Армения я превзема след кръвопролитна война през 1991-1994 г. и оттогава смята т. нар. Нагорнокарабахска република за неделима част от своята територия. - бел. прев.

По БТА.