Според 20-ия годишен доклад на БХК за правата на човека у нас:

Независимостта на съда и свободата на словото и вероизповеданията се сриват

Прокуратурата легитимира смъртните случаи в домовете за изоставени деца

Яна Брюрер-Тавание, адв. Маргарита Илиева и Красимир Кънев. Сн.: БГНЕС

Независимостта на съдебната система, свободата на изразяване и правото на мюсюлманите свободно да изповядват религията си бележат сериозен срив в България през изминалата година. Това са част от основните констатации в 20-ия годишен доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК) за състоянието на човешките права в страната, представен във вторник от ръководството на организацията.

Сред останалите проблеми, които обичайно бяха посочени от БХК като нерешени и игнорирани от държавните институции, са системното нарушаване на правата на децата в домове, свръх употребата на сила от служители на МВР, предоставянето на убежище на бежанци и дискриминацията.

"Последната година премина без никаква реформа за съдебната система. Атестирането остана изпразнена от съдържание дейност, която не води до валидна преценка кой е добър и кой лош. Остана порочният институт на командироването и продължи произволното дисциплиниране на магистрати, без оглед на натовареността им", обобщи ситуацията в магистратурата ръководителят на правната програма на БХК адв. Маргарита Илиева.

Като пример за последното тя посочи скандалното уволнение на бившия председател на реформаторски настроения Съюз на съдиите в България (ССБ) Мирослава Тодорова, която приоритетно бе отстранена от системата от стария състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) за забавени мотиви по три дела, въпреки че няколко други нейни колеги също бяха уличени в подобно нарушение. Кадровиците изобщо не обсъдиха и обстоятелството, че тя е била свръхнатоварена в Софийския градски съд (СГС) и дори в един период от време не е разполагала със собствен служебен компютър.

"На 12 юли Тодорова бе избирателно освободена от длъжност заради няколко забавени, не по нейна вина, дела. Преди това тя бе обект на клевети от страна на вицепремиера Цветанов, заради което тя го съди. В тази ситуация ВСС не само бе пасивен, но услужи на подсъдимия, като извади Тодорова от съдебната власт, за да я виктимизира персонално, да ограничи лидерското ѝ влияние сред магистратите, да обезглави ССБ и да сплаши останалите магистрати, че съпротивата срещу статуквото влече наказание. Това предизвика безпрецедентен протест на съдии и общественици на следващия ден пред сградата на ВСС", се казва в доклада на БХК.

Като "тежък порок" в дейността на предишния съвет очаквано са отбелязани изборите на ръководители на ключови съдилища, като Софийския апелативен съд (САС) през 2009 г. (оглавен от Веселин Пенгезов – бел.ред.), Върховния административен съд (ВАС) през 2010 г. (Георги Колев – бел.ред.) и СГС през 2011 г. (Владимира Янева – бел.ред.).

"От 2009 г. до 2012 г. той (ВСС – бел.ред.) не постигна и минимална обоснованост и убедителност на изборите, а напротив – със скандалните назначения в ключови за властта и икономиката съдилища демонстрира, че решаваща е близостта на кандидатите с политици на власт, а липсата на професионален капацитет и морален интегритет не е пречка", допълват от правозащитната организация.

При представянето на доклада адв. Илиева не пропусна и все по-увеличаващите се данни за нарушаването на случайния принцип за разпределение на делата в съда, прокуратурата и следствието, като описа тази тенденция като "способ някои да бъдат държани свръх натоварени".

"Тягостна картина с непосредствен ефект върху всеки един от нас и нарушаване на правото на справедлив процес. Падналото правителство изпълняваше програма за тормоз над съдиите и така създаде обидна и застрашителна среда за тях", обобщи ръководителката на правната програма на БХК.

Описвайки ситуацията в съдебната система, Илиева не пропусна да спомене и че всички искания на неправителствени организации и магистрати за въвеждане на пряк вот при формирането на професионалната квота в новия ВСС бяха пренебрегнати, което по думите ѝ е довело до запазване на лобитата около някои административни ръководители в системата.

Като "предрешен и политически обвързан" определи тя избора на Сотир Цацаров за главен прокурор в края на декември м.г., напомняйки, че той бе "любимец на властта" и съдебният съвет изготви специални правила за вота, които директно го облагодетелстваха, непозволявайки изобщо да бъдат гласувани останалите две кандидатури за поста – на Галина Тонева и Борислав Сарафов.

В доклада на БХК детайлно е описан и т.нар. скандал "Марковска" около проваления избор на конституционен съдия от парламентарната квота, както и последвалото фиаско след опита компрометираната Венета Марковска да бъде заменена от спецпрокурорката Галя Гугушева, за която бяха изнесени множество факти за съмнителни финансови операции в семейството ѝ.

"В продължение на години ще пазим болезнения спомен от двете кандидатури", коментира случая Маргарита Илиева, уточнявайки, че това е било "унизяване не само на цялата магистратура, а и на гражданите".

Олигополизация, медийни войни, тежка автоцензура

Сериозно внимание бе отделено и на състоянието на медиите през последната година, като по тази тема от БХК бяха не по-малко критични, описвайки ситуацията, като "пропаднала". От комитета визираха сриването на свободата на словото у нас със седем места в класацията на "Репортери без граници".

"Икономически и политически обвързаности, олигополизация, медийни войни, непрозрачна собственост и финансиране, натиск, който стига до личния живот на журналистите, тежка автоцензура, продължаващо пожълтяване, насочване на европейски средства към определени медии", са част от изводите в доклада в тази сфера.

Яна Бюрер-Тавание от комитета отбеляза специално, че все по-често се наблюдава очевидно платени публикации в пресата изобщо да не се означават като такива, а да излизат под формата на нормални новини. За това свидетелствали и множество журналисти, участвали в изследване на фондация "Медийна демокрация" и БХК по темата.

Според доклада преобладаващото отношение на медиите е било безкритично или положително особено към бившия министър-председател Бойко Борисов. Изследването констатира и цялостно влошаване на качеството на медийното съдържание и подмяна на журналистическото съдържание с пиар послания.

"Свободата на изразяване в България беше тема на множество публикации в чуждестранния печат. Така например швейцарският вестник "Нойе Цюрихер Цайтунг" излезе със статия със заглавие "Концентрация на медиите: Плурализмът в България е под натиск", в която обръща внимание на информацията на разследващия сайт "Биволъ", че премиерът Бойко Борисов е оказал натиск върху медийния магнат Любомир Павлов от "Медийна група България холдинг" да продаде в. "Труд" и "24 часа" на "Нова българска медийна група". На влошеното състояние на медийната свобода в България и на медийните войни обърна внимание и "Ню Йорк Таймс", се казва още в констатациите на БХК.

Не са пропуснати и "опитите за медийна манипулация" от "изключителни висини" на контролираната от майката на ексдепутата и следовател в отпуск Делян Пеевски – Ирена Кръстева "Нова българска медийна група" да "информират за "злодеянията" на "зеления октопод" и лично на бившия шеф на природен парк "Витоша" Тома Белев около масовите протести на Орлов мост срещу скандалните промени в Закона за горите в началото на миналото лято.

"Същевременно до края на юни в СЕМ бяха постъпили 46 писма от граждани, които изказваха недоволството си от тенденциозния начин на отразяване на протестите срещу промените в Закона за горите от страна на бТВ и опитът на телевизията да покаже протеста като лумпенски. Значителна част от медиите практически не отразяваха назначенията в съдебната власт и опитите за предизвикване на конкретни действия за реформа от страна на гражданското общество или го правеха по неадекватен и манипулативен начин. Водещи политически фигури си позволяваха да атакуват онези медии, които все пак обръщаха внимание на случващото се в съдебната система и правеха журналистически разследвания. В ефир водещият на ТВ7 Николай Бареков пък си позволи да скъса брой на в. "Труд", припомнят още от БХК в доклада си.

От организацията посочиха още, че през м.г. безпрецедентно е било образувано дело срещу имамите, подсъдими за проповядване на антидемократична идеология. Според шефа на БХК Красимир Кънев "няма доказателства, че това проповядване е свързано с насилие".

Освен това голяма част от данните, използвани от прокуратурата, са събрани от агенти под прикритие, които свидетелстват като защитени свидетели, докато много от явните свидетели по делото вече се отказаха от показанията си.

Трябва да се иска възобновяване не само на делото "Чакъра"

По повод искането на главния прокурор Сотир Цацаров отпреди ден за възобновяване на делото за смъртта на Тодор Димов – Чакъра, адв. Маргарита Илиева отбеляза, че това не е достатъчно и държавното обвинение би трябвало да направи същото и по редица други казуси, като например делото за изтезаване на оправдания като убиец на експремиера Андрей Луканов Юри Ленев.

Впоследствие той осъди държавата в Страсбург, също както и близките на Чакъра. По случая с Димов международното съдилище призна, че държавата е нарушила правото му на живот, след като при полицейската акция по задържането му е използвана прекомерна сила.

Спецакцията бе през 2003 година. Чакъра се беше барикадирал в къщата си в Харманлийско, която бе обградена от над 100 служители на МВР, включително и 30 барети. Всички те бяха ръководени от тогавашния главен секретар на МВР и доскорошен премиер Бойко Борисов. По негово нареждане полицаите изстреляха по къщата на Чакъра общо 15 ракети с гранатомет.

Остро критични са констатациите на БХК и по отношение на образуваните през 2012 г. разследвания на смъртни случаи в домове за изоставени деца. По думите на Илиева тези дела са "празни от съдържание" и всички вървят към прекратяване, тъй като прокуратурата очевидно игнорира данните, че за много от децата не са полагани необходимите грижи и са били системно недохранвани.

Освен това според нея по тези дела се наблюдава практиката да се назначават вещи лица, които са в конфликт на интереси, тъй като работят в заведенията, където са загинали децата. Тя добави и че прокурорите масово основават заключенията си, че делата трябва да бъдат прекратени, на показания от заинтересовани свидетели – служители от домовете. Като пример Илиева разказа за смъртта на 14-годишния Борис, който в продължение на 11 години страдал от недохранване и в момента на смъртта си тежал едва 8 кг. Това обаче било игнорирано от разследващите.

Споделяне
Още по темата
Още от България