Незрелият пазар на ток у нас пречи на инвестициите в декарбонизация

Три сценария за пълна декарбонизация на българския електроенергиен сектор до 2050 г. представи Американската търговска камара (АмЧам) в България във вторник. Всички те изискват значителни инвестиции за производство на ток и в енергийната инфраструктура, повечето от които обаче не са рентабилни само въз основа на приходите от незрелия пакар на електроенергия и това е пречка за финансирането на проекти за трансформацията на отрасъла.

В представения от АмЧам доклад се отбелязва, че целевият модел на ЕС няма да осигури достатъчна координация и инвестиционни стимули, за да се гарантира постигането на целите за декарбонизация, като същевременно се гарантира сигурността на доставките.

Съпредседателят на комитет "Енергетика и минерални ресурси" на камарата Красимир Ненов посочи, че базовият сценарий с ангажиментите до 2020 г. по плана "Енергетика и климат" няма смисъл да бъде коментиран и се спря на други два – за алтернативен преход и с повишена амбиция.

При първия средногодишните инвестиции за прехода са изчислени на 600-700 млн. евро средногодишно до 2030 г., а при по-амбициозния – между 1.2 и 1.4 млрд. евро средногодишно.

"Действително инвестициите, които са необходими за трансформацията за енергетиката, са огромни. Те далеч надхвърлят това, което е предвидено в Националния план "Климат Енергетика". Може да си представим, че става дума инвестиции от порядъка на 6-7 млрд. евро през следващите 10 години и съответно от порядъка на 15-17 млрд. евро в периода 2030-2050 г.", коментира Ненов. Съществената разлика между двата сценария е в това, че при по-амбициозния се правят по-високи капиталови разходи в началото.

"Разликата между амбициозния и алтернативния сценарии се изразява в това, че при по-амбициозният сценарий се правят по-значими разходи в началото, което е предизвикателство, защото повишава разхода за електроенергия. Но от друга като полезен ефект намалява експозицията на икономиката към риск от високи цени на въглеродните емисии. От друга страна алтернативният сценарий дава възможност за по-плавен и по-структуриран преход, тъй като инвестициите са разпределени във времето и осреднената стойност на енергията се получава относително стабилна за целия хоризонт отсега до 2050 г.", обясни Ненов, който е и изпълнителен директор на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3".

Според анализа на АмЧам правителството трябва да създаде надеждни стимули за инвестиции в декарбонизация, за да се сведат до минимум дългосрочните разходи за клиентите и да се избегнат невъзвръщаемите инвестиции. Акцентът трябва да е върху инвестициите, за които не е необходимо да се съжалява, също така да се намалят рисковите премии и капиталовите разходи, смята камарата. В доклада ѝ се посочва, че правителството трябва да осигури финансиране за зелени технологии, които са необходими, но не са печеливши само от пазарните приходи.

Предлага се кабинетът да разработи инвестиционна рамка за нови мощности (финансиране и намаляване на риска), включително специфични инвестиционни рамки за мощности за производство на енергия от възобновяеми източници, ядрени мощности, гъвкави мощности и развитие на мрежите. Американският бизнес също така смята, че е необходимо да има преходен механизъм, осигуряващ експлоатацията на лигнитни въглища в междинния период, както и постепенното им извеждане от експлоатация, докато навлизат плавно новите технологии за декарбонизация. Това трябва да бъде съобразено с пазарните и регулаторни изисквания, запазване на устойчивостта и жизнеспособността на енергийната система на България, защита на конкурентоспособността на местната икономика, гарантиране на енергийните доставки за бизнесите и домакинствата, пише в доклада.

В него няма фаворизирани налични технологии за постигане на декарбонизация, а в сценариите се отбелязва както нарастваща роля на непостоянните възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и нисковъглеродни мощности, така и вероятността за газови инсталации и нови ядрени мощности и ускореното закриване на въглищните електроцентрали след 2025 г.

Според АмЧам централите, работещи с лигнитните въглища, и бъдещите гъвкави мощности имат решаваща роля за осигуряване на организиран зелен преход. Поетапното извеждане от експлоатация на съществуващите топлоелектрически мощности и нови инвестиции в газови или нисковъглеродни гъвкави мощности ще гарантира сигурността на доставките по време на прехода към нулеви въглеродни емисии след 2050 г.