Родители и учители предлагат с ново еврофинансиране

НГДЕК да се развива с кампус и е-обучение в "Модерно предградие"

От ремонтираната сграда бяха взети нови проби за азбест

Експерти от две държавни лаборатории разчоплиха стените в ремонтираната сграда на НГДЕК, за да търсят азбест, сн. БГНЕС

На терена на ремонтираната с над 2 млн. лв. европари, но оспорвана от някои родители, сграда на Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) в столичния квартал "Модерно предградие" да се изгради кампус с друг европейски проект, да се внедри електронно образование и училището да стане европейски образец за елитно образование. Това предложи в четвъртък на пресконференция Орлин Йорданов, преподавател по философия в НГДЕК, синдикален лидер и родител на ученичка в гимназията, който е от лагера на противниците на оставането на училището в сградата на бившото 13-о училище до женския пазар в центъра на София.

 

Класическата гимназия бе настанена там временно в началото на учебната година до приключването на ремонта в "Модерно предградие". Директорката Мариела Папазова, назначени от нея в последната година учители, председателят на училищното настоятелство Ирина Абаджиева-Репуц и част от родителите обаче видяха шанс НГДЕК да се завърне в центъра на София, за да си взаимодействала по-добре с културните институции и Софийския университет, чийто лицей всъщност е училището.

 

Гимназията трябваше да се върне в "Модерно предградие" на 17 февруари по заповед на министъра на културата Петър Стоянович, която обаче не бе изпълнена от Папазова и се обжалва пред Върховния административен съд. Заради това, че миналия петък по сигнал на шефката на гимназията столичната здравна инспекция откри нередности по ремонта, министърът отложи неизвестно докога преместването.

 

Пред ден родители пък обявиха че са дали за анализ парче от стената в ремонтираната сграда, който е извършен от БАН и сочи, че в пробата има азбест, което било много опасно за здравето на децата. Стоянович обаче обяви тази проба за "незаконна" и прати в четвъртък сутринта две държавни лаборатории за вземане на нови проби, чиито резултати ще стана ясно другата седмица.

 

Ако НГДЕК не се върне в "Модерно предградие", ЕК ще си изиска обратно отпуснатите по оперативна програма "Регионално развитие" пари. Класическата ще си остане в сградата до Женския пазар, която е общинска собственост и е дадена за 10 години на Министерството на културата да я ползва безвъзмездно. Какво обаче ще стане след това, попита Йорданов и посочи, че сградата в "Модерно предградие" е публична държавна собственост на самата НГДЕК и така училището няма да зависи от капризите на управляващите. Той припомни, че от създаването си досега гимназията първо е деляла една сграда със Седмо училище на улица "Иван Шишман" в центъра на София, после е била на ул. "Иван Асен" също в центъра, но от 20 години е в "Модерно предградие" и кандидатите са били наясно с местонахождението ѝ.

 

Онлайн учене на древни езици

 

Принципът за уседналост е важен за едно училище и вместо да губим над 2 млн. лв. на данъкоплатците и да компрометираме допълнително способността на страната ни да изразходва евросредства, НГДЕК може да кандидатства в бъдеще с нов европроект за надграждане на базата в "Модерно предградие". Построяване на общежитие ще привлече повече деца от други градове да учат в гимназията и тя наистина ще е национална, посочи учителят по философия.

 

Теренът може да стане истински кампус с много различни дейности в него, каквато е европейската практика, посочи още Йорданов. Внедряване на онлайн тестове и електронно образование в НГДЕК ще вдигнат нивото на обучение в гимназията, за която Папазова и Репуц твърдят, че заради местоположението била станала квартално училище.

 

Орлин Йорданов разказа как е имало идея изпитите за сертификати по английски език на университета в Кеймбридж да се провеждат след ремонта в сградата в "Модерно предградие", което би могло да носи приходи на гимназията.

 

НГДЕК досади на обществото

 

"С изявленията на ръководството и настоятелството, че не бива толкова елитно училище да не е в центъра, НГДЕК досади на българското общество с претенциите си, което всъщност е снобизъм. Това лице на гимназията не е приятно", коментира още Йорданов.

 

"Въпросът за центъра измества центъра на проблема, който е, че в момента на 470 ученика не се предлага добро място за учене", посочи той. "Няма престиж сам по себе си, престижът зависи от начина на преподаване, от учителите и от подбора на учениците", допълни преподавателят. "Историческият център е просто един пейзаж, ако ще гимназията да е насред Акропола, това не значи, че в нея децата ще учат по-добре, ако не им се преподава качествено", смята още Йорданов. Според него "връзката със Софийския университет е духовна и идейна, а не географска и се очаква по-скоро ние да ходим на лекции там, отколкото те да идват при нас". По думите му на преподавателите от СУ трябва да се плаща, за да ходят да изнасят лекции в НГДЕК.

 

По-рано през деня Йорданов заподозря пред БНР, че цялата драма с НГДЕК цели създаването на частна класическа гимназия и призова председателя на училищното настоятелство Ирина Абаджиева-Репуц да опровергае тези негови съмнения. Той разказа, че преди година и половина на среща с предишното ръководство на Министерството на културата Репуц е настоявала ведомството да слее НГДЕК с Италианския лицей или да намали приема в Класическата от четири на две паралелки.

 

"Това реално би намалило жизнените способности на НГДЕК, а сега Репуц е загрижена за елитността на гимназията", коментира Йорданов пред държавното радио.

 

Попитан като учител по философия с каква латинска или гръцка сентенции може да се опише ситуацията в Класическата гимназия, Йорданов каза, че на дувара на онази част от родителите, които са против оставането до Женския пазар, би сложил надпис "Здрав дух в здраво тяло". "Тялото вече го имаме с ремонтираната сграда, остава да надградим духа в гимназията, където разривът на общността в училището наистина е небивал", посочи той. На дувара на другия лагер каза, че би сложил старогръцки глагол, който означава "плаша децата с призраци".

 

Общината няма пари за ремонт на сградата до Женския пазар

 

Йорданов отново акцентира върху лошото състояние на сградата до Женския пазар и каза, че е разговарял с главния архитект на София Петър Диков, който е обяснил, че общината няма пари за ремонт, такъв не може да се осъществи и по линия на програмата "Красива България".

 

Родителят Стилиян Иванов пък оцени, че поне 5 млн. лв. ще са необходими за привеждане на сградата на бившето 13-о училище във вид, който да отговоря на строителните изисквания, но противопожарната безопасност и противоземетръсната. Той обърна внимание, че само за частична подмяна на строшените прозорци на това здание НГДЕК е похарчила 8 хил. лв. от предназначените за сградата в "Модерно предградие" бюджетни средства. Тези пари можеха да отидат за допълнителна изолация на стените, за които част от родителите сега твърдят, че съдържат азбест, посочи Иванов.

 

По-рано през деня две държавни лаборатории взеха нови проби от стени в ремонтираната сграда на Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) в столичния квартал "Модерно предградие". Те трябва да покажат дали има азбест, както твърди анализ на парче от стена, занесено в лаборатория на БАН за изследване от родител и член на настоятелството и показващ наличие на лизардит (азбестов минерал).

 

Вземането на тази проба от Силвия Илиева обаче бе обявено от министъра на културата Петър Стоянович за незаконно и затова ведомството му извика експерти от Центъра по обществено здраве и анализи към здравното министерството на здравеопазването и от Националния институт за европейски изследвания към регионалното ведомство, за да вземат в присъствието на медии нов материал за анализ в техните лаборатории.

 

Контрапроби за азбест без съществено значение

 

За целта облечени в специални костюми и маски експерти разчоплиха на две места стените в ремонтираната с над 2 млн. лв. евросредства сграда в "Модерно предградие", след което ги запечатаха с гипс. Резултатите от пробите от предполагаеми етернитови плочи ще бъдат готови през следващата седмица, обясни Савина Димитрова, главен експерт в Центъра по обществено здраве. Анализите трябва да кажат дали има азбест в стените, какъв е неговият вид и процентно съдържание. Ако се докаже наличие на азбест в стените, ще се направи и въздушна проба, тъй като този минерал е опасен само при вдишване на отделяните от него влакна във въздуха и то когато е в открито състояние, допълни тя.

 

"Очевидно тук стените са изолирани и с шпакловка, и с боя и при това положение дори и да има азбест, той не е опасен", заяви Димитрова. По думите ѝ дори само една блажна боя да има върху стена с азбестов материал, това е достатъчно да запечата опасните влакна. Само от това дали в пробата има азбест или не, не може да се правят заключения дали сградата е опасна, допълни експертът. Тя допълни, че няма законови изисквания след извършване на ремонт в сгради с азбест те да не се използват три месеца, заради праха, каквито твърдения се появиха от страна на противниците на връщането на Класическата гимназия в ремонтираната сграда, искащи училището да остане в бившото 13-о училище до Женския пазар. Там гимназистите бяха настанени временно до приключване на ремонта, но зданието според техническия му паспорт е в лошо конструктивно състояние и се нуждае от основен ремонт.

 

Димитрова посочи, че за да се махнат евентуалните частици азбестов прах при ремонт, е достатъчно обикновеното мокро почистване на помещенията. Тя припомни също, че голяма част от сградите в България, сред които и училища и дори детски градини, все още имат азбестови материали в тях.

 

Главният експерт на Центъра по обществено здраве коментира още, че единствено при извършен с микроскоп анализ може да се докаже дали в дадена проба има от опасните, ако са без покритие, азбестови влакна. Извършеният в БАН анализ е направен по неподходящ метод, който само отчита наличието на лизардит - вид люспест азбест, който обаче не отделя опасните за вдишване влакна, посочи Димитрова. Лабораторията, в която тя работи и която в момента е в процес на преакредитация като орган, чиито заключения са достоверни, ще извърши именно микроскопичен анализ.

 

Каквото зависи от ръководството на НГДЕК по привеждане на сградата в "Модерно предградие" във вид, подходящ да приеме обратно ученици, го правим, каза учителят в НГДЕК Кирил Галев. Той не можа да се ангажира със срок, в който в ремонтираната сграда ще започне да се учи. Това зависи и от фирмата, която оправя някои от мазилките, паркетите и част от окабеляването.

Още по темата
Още от Общество