“Ние никого не сме освобождавали”

“Ние никого не сме освобождавали”

Елена Бонер, съпругата на покойния академик Сахаров, е сред най-авторитетните правозащитници в Русия. Родена е през 1923 г. В разгара на сталинизма баща ѝ е разстрелян, а майка ѝ заточена в ГУЛАГ. Като доброволка в санитарните части Елена Бонер участва в цялата Отечествената война. Тежко ранявана, инвалид от войната. Завършва педиатрия и работи като детски лекар. По времето на Брежнев е заточена заедно с Андрей Сахаров в Горки. Днес Елена Бонер е ръководител на Сахаровския фонд, продължава да се занимава с правозащитна дейност, остро критикува днешния кремълски режим и се застъпва за прекратяване на руската агресия в Чечения.

Това, което казва по-долу Елена Георгиевна в писмо до редакцията на Грани.ру,  може да бъде написано само от човек, лично преживял и терора на 30-те години, и ада на Жуковските месомелачки през войната, и уж мирните, но не по-малко жестоки следвоенни години. Толкова по-ценни са за всички нас изстраданите мисли на една умна и почтена жена.

Скъпи приятели! Поздравявам ви по случай Деня на победата! Трябва да призная, че имам трудности с този ден. Празнувам го за 62-ри път. Сама със себе си, с близките, с приятелите, с цялата страна. Но с всяка изминала година все по-дълбоко и по-горчиво разбирам, че и на загиналите, и на завърналите се живи Победата им бе открадната.

364 дни в годината тя принадлежи на мародери. И само един ден – на 9 май тя принадлежи на нас. А тази година дори и той бе омърсен от лъжепатриотичната младежка паплач, разиграваща спектакъла "Оскърбеният победител-освободител".

Те ли са освободителите-победители?

Мен не ме оскърбява пренасянето на останките на загиналите и на паметника. Много по-почетно е да намериш покой на войнишко гробище, отколкото посред суетата и шума на една тролейбусна спирка. Мен ме оскърбяваше и продължава да оскърбява надписът на паметника. Там би трябвало да стои написано (и в Естония, и във всяка друга страна) не "На воина-освободител", а "На загиналия воин".

Ние никого не сме освобождавали, дори самите себе си не можахме да освободим, макар че четири тежки военни години се надявахме на това освобождение. Даже казвахме: "След войната – ако доживея – целият живот ще бъде по новому". Не се получи. Нито през 1945-та, нито през 1991-ва.

Елена Бонер, лейтенант от медицинската служба на съветската армия, ветеран и инвалид от Великата отечествена война.

P.S. Обичам Латвия, Литва и Естония. И много ми се иска шведските умни академици най-после да присъдят Нобеловата премия за литература на Яан Кросс, живия класик, представител на малкия естонски народ и на голямата общочовешка култура.

Бележки и превод Милен Радев

Още по темата
Още от Свят

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: