Никога не съм вярвала, че ще мога да заведа децата на ресторант, но не и на училище

Никога не съм вярвала, че ще мога да заведа децата на ресторант, но не и на училище

От 21 октомври единственото място, в което няма да можете да влезете с ПСР, антигенен тест или сертификат за ваксинация, е училището и подобните му институции.

Единствените граждани, които са лишени от права, са децата. Не знам как се случи така, че правилото, което целият свят спазва, а именно "Затваряме децата последни", се превърна в "Затваряме единствено децата".

Искате бар? Две водки? Хаху-хихи? Ако не ви е студено, нямате никакъв проблем. Можете да се натрупате двеста човека един върху друг между найлоните на заведенията под печките и да си крещите един на друг, докато обменяте слюнка, зарази и каквото желаете.

Но ако сте на 7 и искате да ходите в училище с маска през цялото време - не може.

Не може дори да искам, като родител, да си платя антигенния тест. Не може дори ако голямата ми дъщеря е ваксинирана. Не може.

Кошмарното управление на тази криза е в постоянна предизборна обстановка и ще трябва да се гласува. Кой не гласува? Децата. Омръзна ми.

Непрестанно ми казват да внимавам да не обидя някого, да не разсърдя някой избирател, да не настъпя мотиката, но децата отново са единствените в локдаун.

Да, искам оставката на министъра на здравеопазването. Да, държа отговорни хората, които подкрепят неговото решение, тези, които не му се противопоставят и този който е назначил този министър.

Ваксинационните нива са катастрофални, болниците са пълни, никой не смее да затвори нищо да не би да не го изберат. Никой не смее да каже нищо да не би да разсърди някого.

Само децата нямат значение за всички тези хора, които са се съгласили да подпишат това решение. Целият екип, който го е одобрил, всеки, който не се противопоставя на това безумие.

Излезте, разходете се, направете си един антиген, после седнете да разлафите като нормални хора, каквито сте. Хапнете, ползвайте една вилица - живейте както винаги, защото в момента има само едни хора, за които животът се променя - децата.

И да напомня - хиляди деца отпадащи от учебния процес. 30 процента повишаване на депресиите, самота, липса на контакти, компютри, компютри, компютри. Няма танци, няма спорт, няма английски, шах, приятелчета в курса по роботика.

Да не говоря за самотните майки с две деца, които няма как да идат на работа. Родители, които работят далеч от дома и имат първокласник.

Никога не съм вярвала, че ще ударим дъното така. Че ще дойде ден, в който ще мога да заведа децата на ресторант, но не и на училище.

Децата са ни най-важни.

Децата са ни най-важни.

Децата са ни най-важни.

Има ли някой в тази държава, който го вярва въобще.

*Елисавета Белобрадова е съосновател на родителската дигитална платформа "Майко Мила", социален предприемач и председател на фондация "Майко Мила", която стои зад каузата "Оле Мале" в подкрепа на родители на деца с увреждания. Майка на три деца. Беше депутат в 46-то Народно събрание. Сега е кандидат е за народен представител, отново от листата на "Демократична България".

Споделяне

Още по темата

Още от Коронавирус