Няма доказателства медийният магнат и депутат Делян Пеевски и почетният председател на ДПС Ахмед Доган да са били изнудвани от румънския бизнесмен Дорин Йордаке. Въпреки това обаче Йордаке остава в ареста, тъй като има подозрение, че е участвал в престъпна група, организирана с цел изнудване. Това е отделно престъпление и е достатъчно за задържането му. С тези аргументи във вторник апелативният спецсъд остави за постоянно в ареста Йордаке. Той е задържан от миналия май и неколкократно пробва да излезе с по-лека мярка.
Групата
Според разследващите в престъпната група са участвали Йордаке, българският му сътрудник Дилиян Георгиев и още един румънец – Овидиу Семенеску. Той не е арестуван и се издирва с европейска заповед. Тримата искали от Пеевски и Доган 12 млн. евро, за да се заличат имената им от доклад за контрабанда на цигари, твърдят от прокуратурата. Документът не е наличен по делото. Той е бил показван на основния свидетел срещу тримата (мъж с тайна самоличност) на конспиративна среща в Букурещ през миналата година. Малко след това тайният свидетел подава сигнал и започва разследването. Междувременно Йордаке и Георгиев търсят контакт с Пеевски, но до искане на пари така и не се стига. Арестувани са в края на миналия май, след като са следени със СРС-та.
Няма значение
От тогава Йордаке, който отрича обвиненията, е в ареста. Съдът неколкократно отказа да го пусне, защото имало доказателства срещу него. Сред тях не са такива за изнудване. Румънецът дори няма такива обвинения. Към момента е арестуван по подозрение за участие в престъпна група. За съда това е достатъчно.
Това, че Пеевски и Доган не са потвърдили в разпитите си, че са били изнудвани няма чак такова значение. Престъплението участие в група е такова срещу реда и спокойствието в страната, а изнудването – срещу личността. То е и вторично престъпление, намери съдът. В този смисъл – не е нужно да е било извършено, достатъчна е само престъпната група.
При производство за арест съдът не преценява вината, подчертаха още магистратите от апелативния спецсъд. В тези случаи се взема отношение "на пръв поглед, но не повърхностен" за това има ли подозрение. Така незнанието на Пеевски и Доган за готвеното изнудване "не може да е доказателство за липсата на обосновано предположение".
Освен това съдиите намериха, че има опасност Йордаке да се укрие, защото често пътува в чужбина и го оставиха в ареста.
Един път показания, втори път показания
"В началото на производството довод на прокуратурата беше, че е началото, а сега довод е, че това е краят на производството", обобщи адвокат Никола Атанасов аргументите на държавното обвинение, откъдето настояха Йордаке да остане в ареста. Адвокатът допълни, че доводите са "невъзможни", тъй като прокуратурата казва, че разследването е приключило и ако румънецът получи по-лека мярка, няма как да попречи.
Според съда обаче разследването се извършва ритмично и 8 месеца задържане е разумен срок, защото делото било сложно. Наскоро са проведени и нови разпити на свидетели. По информация на Mediapool става дума за двама души, които са разпитвани още през май. Тогава те са заявили, че са имали среща със сътрудника на Йордаке – Дилиян Георгиев – но не са обсъждали пари или някакви други искания. Шест месеца по-късно те заявяват друго – че на срещата е присъствал и Йордаке, както и че през цялото време се е говорело за пари.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
7 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Да питат комунистическогерберския Дневник. Там ще отговорят в съотвествие с комунистическата си цензура. Или с други думи, ако искате да прочетете Работническо Дело от 80-те години на миналия век, заповядайте в Дневника....
Алчни смешници! Няма доклад, няма искане, няма пари, но има ОПГ и "съмнения" и "достатъчно основания". Айде взимайте му бизнеса на момчето и го пускайте поживо-поздраво. А понеже са много ценни за държавата оставете НСО да варди Пеевски и Доган.
Аз не знам тия двамата, какво ги пазят толкоз. Пеевски трябва да го разстрелян публично.
Моя прокуратура (съд и полиция) меня бережет! Свинкята (и Доган) свърши добра работа като си напазарува полиция, съд и прокуратура. Сега той решава кой влиза и кой излиза от кауша.
От 4 февруари 1992-на Доган му върви, на България-НЕ!
Аферата „Оня списък”април 04, 2014
ahmed-dogan-orden-stara-planina
В името на властта СДС прикрива престъпление на Ахмед Доган, но губи тази власт благодарение на… Ахмед Доган. Старата приказка, че никой не уважава лакеите и хората без чест и достойнство, независимо че се възползва от тях , се потвърждава и в този случай
На 4 януари 1990 година Софийски градски съд регистрира етническата партия ДПС в разрез с чл. 11, ал. 4 от Конституцията. Години …
по-късно Желю Желев и Андрей Луканов дават своя съществен принос за легализирането на тази партия и гласуване на съставения с мандата на ДПС кабинет „Беров”.
1992 година. Филип Димитров е министър председател на републиката.
На 4 февруари 1992 г. Ахмед Доган и неговият личен секретар Мехмед Тефик са на посещение в турското посолство. Срещата е по инициатива на агент Сава – самият Доган .Там той предава на турския посланик 6 документа, касаещи националната сигурност на България. Към тези документи е и пълният списък на служителите и агентите на българско разузнаване – около 1300 имена.
Случаят става известен в публичното пространство като аферата ”Оня списък”.
Въпросният документ съдържа имена и лични данни на служители на Националната разузнавателна служба и Разузнавателното управление на Министерството на отбраната, които са на дипломатическа работа в българските мисии в 79 държави. В този списък са и имената на агенти под прикритие, работещи извън дипломатическите мисии. Някои от тях работят като шофьори, други са бизнесмени, трети работят в търговските дружества или са ангажирани с научно-техническия шпионаж. В списъка, предаден на турския посланик, прилежно е отбелязано кои от агентите са офицери, на кои служби са подчинени, в коя държава се намират, и какви са техните легенди. На практика цялото българска разузнавателна мрежа е разконспирирана и става достояние на чужда държава.
Предаването на тази информация и в такъв обем е толкова зловещ акт, че турският посланик се обръща към Доган и казва: ”Ти ще ме вкараш в затвора”.
След предаването на документите Мехмед Тефик звъни на подполковник Иван Терзийски – зам. началник на управление Балкански страни в НСС и иска среща. Тя се провежда същата вечер около 20:00 часа в ж. к Дружба. Тефик му разказва как същия ден в 13.30 е придружил Ахмед Доган до турското посолство, и е предал за фотокопиране няколко документа. Става ясно, че секретната информация е събирана от Стоян Ганев и Живко Попов – бивш заместник министър на външните работи по социалистическо време и висш служител на Първо главно управление ДС.
Президентът и правителството са объркани. Българската резидентура е обезвредена, животът на българските разузнавачи и агенти- застрашен. А за държавна измяна наказанието е сурово. Министри и популярни личности от СДС започват поредица от тежки съвещания как да процедират по казуса. От една страна има престъпление и предателство, застрашаващо не само националната ни сигурност, но усложняващо отношенията ни с други държави, а от другата страна на везната е желанието на сините да запазят властта си.
Надделява второто: страхът, че ако разобличат Доган, той ще оттегли подкрепата си за СДС и правителството на Филип Димитров ще падне.
Синьото правителство решава да сложи чадър над Доган и обявява случилото се за постановка на Държавна сигурност, с цел компрометиране на Ахмед Доган и Стоян Ганев. С два месеца и половина закъснение по случая е заведено дело. На 23 април 1992 г. с него се заема прокурорът от главна прокуратура Асен Арсов. Но делото се води срещу неизвестен извършител, който във времето “от декември 1991 г. до февруари 1992 г. е разгласил сведения, съставляващи държавна тайна, които са му били поверени и станали известни по служба и от това могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата”.
После разследването съзнателно се проточва, прикриват се документи, унищожават се доказателства, а случаят се засекретява и минава в архив.
Ахмед Доган е оневинен, но само след няколко месеца СДС заплаща висока цена, за жеста си към него – поисканият от Филип Димитров вот на доверие, не получава подкрепа от ДПС, и сините сдават властта в полза на…ДПС.
ahmed-dogan-mehmed-tefik След този случай, Мехмед Тефик, който по това време е на 29 години, развива фобия, че може внезапно да умре. Здравословното му състояние внезапно се усложнява и при едно от постъпванията си в болница, се появяват съмнения, че е тровен постепенно и умишлено. Лекарите в Правителствена болница едва го спасяват от сигурна смърт. Няма информация дали са извършени разследвания за поръчителя.
Всичко случило се след това – победният политически и финансов възход на ДПС, е резултат от съдебната процедура по „оня списък” и прикриването на престъплението на политическо ниво.
За преданата си служба към България и етническия мир Ахмед Доган получава орден „Стара планина” I степен, връчен му от президента Първанов през 2004 година.Три месеца по-късно той обявява, че връща ордена в знак на протест, че за същия орден е номиниран и главният прокурор по времето на Възродителния процес, Васил Мръчков. За да смекчи гнева Доганов, Георги Първанов изменя собствения си указ и награждава Мръчков с орден „Кирил и Методий “.
Истината излиза на светло след 18 години, с помощта на разследваща журналистка Богдана Лазарова, която получава разрешение за достъп до засекретените материали. В края на 2009 година тя оповестява за пръв път на каква информация се е натъкнала по време на едногодишната си работа по документацията, отразяваща разследването на аферата „Оня списък”. Интервюирала е всички, които са имали отношение към този казус, взела е подробни показания и от Мехмед Тефик, но Доган отказал да бъде интервюиран.
През април 2010 година прокуратурата излиза с изявление, че ще се направи разследване дали Доган е извършил държавна измяна.
Потърсихме в мрежата информация за другия участник в събитието, Мехмед Тефик, и при изписване на името му в търсачката, попаднахме само на един такъв, но в много зловещ сюжет. На 10.10.2009 г. във Велики Преслав 48-годишен мъж със същото име е бил… обезглавен. Убийците са получили доживотна присъда, но жестокото убийство и съвпаденията на имената и възрастта на жертвата с бившия секретар на Доган, предизвикват тръпки. Те се подсилват и от едно интервю от 2008 година, в което се споменава, че след събитията около „Оня списък” , Тефик е изпаднал в алкохолна зависимост, но заглавието е още по стряскащо:”Мендерес Кунгюн:Щяха да самоубият и бившия шеф на Догановия кабинет – Мехмед Тефик”
Дано е жив и здрав!
Между редовете.сом
Гледам, че един русофилистик се е притеснил. Мдааа...Добре, даже много добре!
В началото на прехода, държави като Германиа и САЩ се застъпваха за Доган. Четяха по радио станциите си името на Доган с патос, все едно че е светец. Наричаха го "правозащитник", борец за чвешки права, политзатворник,лидер на подтисканото турско етническо малцинство и разни други такива. Разни АОНСУ-ци на нова хранилка им пригласяха. Правата на Доган-първостепенна задача на прехода. От началото-та до сега!