Никой не харесва магистратския пагон, но не го маха

Никой не харесва магистратския пагон, но не го маха

Нито един представител на парламентарна политическа сила в България не харесва разкраченото състояние на българските военни съдилища и прокуратури. Въпреки това останалият от времето на комунизма модел на правосъдната система в страната продължава да работи. Приетата в началото на прехода българска конституция повелява, че съдебната власт е независима и тя ся подчинява само на закона.

Поради това разбиране законодателят предвиди съществуването на Висшия съдебен съвет, който трябваше да обезпечи и кариерното развитие на магистратите, без твърде видимата намеса на другите две власти. Наличието обаче на една каста магистрати, които все още се нуждаят от заповед на министъра на отбраната и съответния чин, за да встъпят в длъжност, показва, че преходът не е приключил напълно и гаранциите за правовата държава сe намират в повече от необходимия брой ръце.

Не е ясно какво мотивира парламентът да продължава това статукво

Допитване на Mediapool до достатъчно компетентни в тази област хора показа, че е налице разбирането за тази абсурдна ситуацията, но и че всичко е въпрос на политическа воля, която явно в момента отсъства. Отсъства и отговор на въпроса защо след като никой не харесва магистратите с пагон, в продължение на повече от десетилетие те все още не са свалили нашивките.

Според повечето депутати специалните звена в съда и прокуратурата, предназначени за военните и полицията, трябва да останат поради специфичния характер на тези две професии. В същото време общото мнение е, че тези магистрати трябва да бъдат подчинени само закона и на правилата за кариерно развитие, определени от собствената им система.

Абурдността на системата е, че ако военните прокуратури бъдат премахнати, то разследването на полицейските престъпления трябва да бъде прехвърлено в дознанието. Този вариант е надопустим поради наличието на вътрешна подчиненост и липсата на достатъчно независими служби в МВР.

Хаотична ситуация би се получила и в системата на Министерството на отбраната, ако тези служители бъдат оставени в ръцете на МВР.

Няма логика в съществуването на военизирани магистрати

Според депутата от БСП и член на парламентарната комисия по вътрешна сигурност Надка Балева няма логика в съществуването на военизирани магистрати. Въпреки това тя поиска да уточни, че изразява лично мнение. Социалистите като цяло все още нямат такова.

По думите ѝ трябва да има промяна най-вече заради последните законодателни реформи в страната. Повече от година структурите на МВР са девоенизирани, а армията се професионализира.  “Не може да се отрече, че има противоречия, които трябва да бъдат поправени”, коментира Балева, добавяйки, че магистратите също трябва да последват техния пример и да свалят пагоните.

Те, според нея, трябва да бъдат обособени в отделения към двете дублиращите се структури на съда и прокуратурата. В думите на Балева индиректно се намеква и за нуждата от мащабни кадрови промени във военизираното обвинение. “Тази работа може да бъде вършена и от следствието”, заявява депутатът. Към този момент около 500 следователи “страдат” от липсата на работа и несменяемия си статут след последните промени в НПК.

Депутатът от НДСВ Борислав Ралчев също признава противоречието в това военни прокурори да разследват цивилни полицаи. По думите му има аргументи и за запазване на сегашната структура и за нейната промяна. В този контекст той предрича, че съществуването на магистратите с пагон няма да продължи още дълго.

Апарат за поръчки

Сдържаните преценки за военизираната магистратура на представители на тройната коалиция рязко контрастират с тези на опозицията. Според депутата от ДСБ и бивш шеф на Национална служба “Сигурност” Атанас Атанасов военната прокуратура представлява апарат за натиск върху неудобните. Самият Атанасов все още има висящо дело пред Върховния касационен съд за доклада за корупцията по върховете, който бе изготвен от службата по негово време. След жалба на Богомил Бонев военната прокуратура обвини Атанасов, че неправомерно е разгласил събрани от НСС данни.

“Софийската военно окръжна прокуратура и по времето на Георги Петканов, и сега при Румен Петков се ръководи от вътрешния министър”, заяви бившият шеф на контраразузнаването, припомняйки първия отказ да се образува дело за убийството от полицаи на благоевградския бизнесмен Ангел Димитров - Чората и липсата на производство заради изчезналите 14 милиона лева държавни такси, събирани на българо-турската граница.

Според Атанасов военните прокуратури работят непрозрачно и няма как да бъдат контролирани от обществото. Той обясни това с липсата на ясни критерии за засекретяване на делата.

Това становище донякъде се споделя и от депутата от левицата Надка Балева, която споделя нуждата от създаване на ясни правила, които да позволяват на обвинението да слага папките настрани от общественото влияние.

Според Атанасов военните прокуратури и съдилища трябва да останат звена в общата система, но да свалят пагоните. Той си обяснява сегашното състояние с нуждата от подбор на надеждни кадри.

“Може би заповедта на министъра на отбраната е необходима в случая, за да се подбират зависими хора от военното контраразузнаване. Ако се отворят досиетата, ще се види колко хора са сътрудничили на бившето Трето управление на ДС – така наречените векерейци (от ВКР – б. р.), добави той.

Йордан Бакалов от ОДС предпочете да акцентира върху множеството случаи, при които военна прокуратура е отказала да образува производства по сигнали за нарушения на оборудване за армията. И той, и Атанасов говориха за “поръчките, които Филчев правеше за това прокурорско звено”.

Бакалов припомни отказите да се образуват производства за очилата за нощно виждане, които заминаха за българския контингент в Ирак, бронежилетките, отправили се в същата посока, и двигателите за самолетите МИГ-29, открити на едно от българските летища.

“Военните прокурори я вършат като кучето на нивата”, обясни депутатът.

Според зам.-председателя на вътрешната комисия Борислав Българинов (БНС) военните прокурори са най-затворена магистратска каста, срещу която има най-много обвинения за корупция. По думите му махането на пагоните би трябвало най-малкото да ги направи по-прозрачни, което е все пак някаква гаранция за справедливост.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?