Заради пропуски в закона

Никой не знае колко мъртви души има в избирателните списъци

Разликата от 800 000 души между данните на НСИ и ГРАО била от българите в чужбина

Никой не знае колко мъртви души има в избирателните списъци

Заради пропуски в законодателството никой не знае колко мъртви души има в момента в избирателните списъци. Това се разбра от обясненията на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова по повод разминаването между данните на дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО), която е на нейно подчинение и на Националния статистически институт (НСИ).

 

От парламентарната и извънпарламентарната опозиция поставят непрекъснато въпроса за коректността на избирателните списъци и предупреждават за възможността в тях да има т. нар. "мътртви души" - вписани два и повече пъти пъти граждани, неотписани починали лица и т.н. Едва в четвъртък ГРАО подаде броя на избирателите в България, въпреки че по закон трябваше да направи това 55 дни преди провеждането на референдума.

 

В момента в избирателните списъци фигурират 668 души над 100 години, от които 56 са над 110 години. Има дори и 120-годишни гласоподаватели, даде пример за някои абсурди в списъците на ГРАО министър Павлова. Тя добави, че не се е чуло публично в България да има такива дълголетници. Затова по този повод тя е изискала информация от кметовете дали всички столетници в избирателните списъци са живи, но до днес все още не е получила отговор. По данни на НСИ хората над 100 години у нас са 299 към края на 2011 г.

 

По закон близките на починалия са длъжни да уведомят общината, като представят смъртен акт. Въз основа на този документ общината уведомява служба ГРАО и само тогава тя може да отпише лицето от избирателния списък. “Дори когато има случаи на починали лица, длъжностното лице в ГРАО не може да го отпише без смъртен акт”, посочи министър Павлова.

 

Не е ясно какво става с лицата, които нямат близки или пък са починали например в чужбина. Най-вероятно те продължават да фигурират в избирателните списъци. Именно такива е възможно да са случаите със 120-годишните, допусна министър Павлова. Според нея обаче “това е проблем, чието решение трябва да бъде намерено от кметовете”.

 

След като мъртви души се водят в избирателните списъци, хипотетично е възможно техни близки нарочно да не са изпълнили законовата процедура, за да продължат да вземат пенсиите им. В Гърция например това се оказа масово явление и излезе на бял свят едва след като кредиторите затегнаха условията за отпускане на нови траншове.

 

Въпреки че е неизвестно колко са тези случаи в избирателните списъци, според министър Павлова не е коректно да се използва изразът "мъртви души". Причината е, че докато не се предостави смъртния акт на лицето, то се води за живо и отписването му означава нарушаване на конституционните му права.

 

Около 800 000 пълнолетни българи живеят в чужбина

 

По данни на ГРАО с право да участват в референдума са 6 949 120 българи. Това са всички лица над 18 години с постоянен адрес в България, независимо че в момента може да се намират в чужбина, уточни министър Павлова. Населението на България към края на 2011 г. е било 7 327 224 души по данни на НСИ. От тях над 18 години са 6 145 788 души. Данните на НСИ за броя на населението към края на 2012 г. ще излязат през април.

 

Разликата от 787 960 души за лицата над 18 години, което е 11% между данните на ГРАО и НСИ, се дължи на различните методики. На ГРАО режимът на попълване на базата с данни е регистрационен въз основа на документи, докато на НСИ е препоръчителен чрез попълването на формуляри, които никой не проверява дали са верни, обясни министър Павлова.

 

По думите ѝ тези около 800 000 души може да се приеме, че това са българите над 18 години, които живеят в чужбина, но имат постоянен адрес в България и затова фигурират в списъците на ГРАО и съответно имат право на глас. Поради тази причина “грозно е да ги наричаме мъртви души”, заяви министър Павлова. Те са живи и не можем да ги лишим от конституционните им права да не гласуват, допълни тя.

 

16 198 заличени от избирателните списъци

 

16 198 души са заличени от избирателните списъци за референдума. От тях 7315 са в затворите, а 7102 са под запрещение. 1770 души са заявили, че ще гласуват в чужбина, а само седем в друго населено място, съобщи министър Павлова.

 

Пълна каша настъпва обаче с възможността за дописване на избиратели в списъците в самия изборен ден. За това обаче отговорността е на ЦИК.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?