"Никола Вапцаров в света на постмодерната комуникация"

"Никола Вапцаров в света на постмодерната комуникация"

 Тази седмица се състоя една интересна премиера. Книгата на Владимир Атанасов "Никола Вапцаров в света на постмодерната комуникация" представлява системен опит да се излезе извън кодовете на вторичния мит за поезията и смъртта на една трагична личност в историята на българската литература и култура.

Книгата представлява фундаментално изследване на Вапцаровата поезия на базата на всичко писано за нея приживе на поета, по време на тоталитарния режим и след демократичните промени.

Д-р Владимир Атанасов е доцент по методика на образованието в СУ "Св. Климент Охридски“. Автор е на книгите "Символни полета в българската литература“ (1995), "Теми и прочити в българската литература“ (1999), "Техники на писането“ (2000). Съставител е на сборниците "Литература и образование“ (1998) и "Съвременна българска проза“ (2000). Участва в написването на учебници по литература (8–12 клас) като съавтор. Главен редактор на сп. "Български език и литература“. Член на Сдружението на българските писатели.

Никола Вапцаров и неговата поезия са били обект на стотици интерпретации – от комунистическия битов мемоар и идеологическата критика до различни структуралистки, семиотични и интертекстуални прочити след 1989 г. Поради това в книгата особено внимание се отделя на механизмите и влиянието на социалистическия реализъм, залегнал в основата на вторичния мит и еднозначното разбиране на Вапцаровата поезия.

Настоящoто изследване обосновава хипотезата, че психологическите първообрази и свързаните с тях езикови матрици изграждат уникалното звучене на Вапцаровите стихове. Именно те са в основа на делничното снизяване, употребата на политическото клише, споделянето, лозунга, "разговорността”, които създават необикновена постмодерна тъкан на изразяването и убеждаването върху опорите на една устойчива евангелистка/протестантска етика. Това полага Вапцаровата поезия отвъд явления като Иржи Волкер в чешката и Владислав Броневски в полската литература.

Книгата проследява моделите на изграждане на текста, върху които интимните послания, екзистенциалните обобщения и политическите призиви създават неповторим риторически образец на поетическо мислене и изразяване. В тях етическата форма съдържа елементи от културата на делника, технологиите, политическата реч, киното, музиката, театъра, графиката, превръщайки ги в езиковата тъкан на поезията. По този начин тук са изяснени драматургичната структура и жанровата специфика на Вапцаровата поезия, в която се наблюдават различни модели като химн, молитва, обет, посвещение, проповед, наред с песен, декларация, доклад, агитка, призив.

Творчеството на Никола Вапцаров и неговите прочити представляват постмодерна мозайкa или бриколажи, които сблъскват в своя мета-разказ реда и безпорядъка, хармонията и дисхармонията, техническия рационализъм и духовната вяра, утопията и антиутопията, смисъла и безсмислието на съвременния свят. С уважение към разнообразието на критически гледни точки, изследването обосновава устойчивите религиозно психологически модели в стиховете на поета като неповторимо жанрово и риторическо предизвикателство не само за времето на 30-те и 40-те г. на миналия век.

Книгата се състои от 7 глави - "Митът”, "Религиозният код”, "Психологическият код”, "Глас – език - слово”, "Ритмическият код”, "Слово и идеология”, "Вярата – индивидуалното означаемо”. В тях се осмислят кодовете на Вапцаровата лирика като европейски тип гражданска поезия в България след Христо Ботев и Гео Милев: метафорите на "живота наличност” и "живота (чудесна) възможност”, на болестта и възстановяването, на разрушението и съграждането, които утвърждават вярата като индивидуално означаемо, контрапункт на генералното означаемо на комунистическата пропаганда.

Изследването, посветено на 100-годишнината от рождението на Вапцаров, възприема творчеството на поета като феномен, отвъд полемиките за неговата просопология, национална идентичност, политическа принадлежност, дори отвъд неговата трагична гибел, предначертана и изпълнена през юли 1942, месеци преди да навърши 33.

Споделяне

Още от

Трябва ли да се отворят ресторантите?