Николай Гюров: Проблемът на район Панчарево е възстановяването на земеделските земи

Няма кой да ми се обади и да ми каже, че дадено решение не съвпада с партийната воля, казва независимият кандидат за кмет на Панчарево

Николай Гюров

Николай Гюров е независим кандидат за кмет на софийския район Панчарево. Той отива на балотаж срещу досегашния кмет, издигнат за нов мандат от ГЕРБ, Димитър Сичанов. На първия тур Гюров събра по-голяма подкрепа от опонента си. В последните 12 години Николай Гюров беше кмет на село Бистрица от ГЕРБ.

Г-н Гюров, отново сте кандидат за кмет - този път на район Панчарево. Защо обаче решихте да се кандидатирате като независим при положение, че 12 години бяхте кмет на Бистрица от ГЕРБ?

Кметът трябва да е независимо лице, да е равно отдалечен от политическите партии. Само така може да е полезен на гражданите, на жителите на съответното населено място. А и когато човек се ползва с доверието и подкрепата на хората, партийната подкрепа отива на втори план.

А това, че не сте с ГЕРБ, а срещу ГЕРБ повече помага или повече пречи?

Нямам особени притеснения от това, че не съм партийно подкрепен. Хората ме познават добре, познават политиките ми през последните години, които показват, че съм силно еманципиран човек. А по отношение на това, че участвам в състезанието с ГЕРБ - подобна картина виждаме на територията на почти всички райони в Столичната община. Моята кандидатура е единствената независима, която се изправя срещу представителя на ГЕРБ, а и тръгваме от първа позиция. Това ни прави по-различни от всички останали.

Район Панчарево не е типичният софийски район, защото се състои от села. Кои според вас са най-големите проблеми на неговите жители?

Проблемите на хората в Панчарево не са по-различни от проблемите на хората, които живеят в села в страната. В България продължава да има безумно деление на град и на село. Основната териториално-административна единица в България е общината. Хората не правят тази разлика.

Не правят и разликата, че софийското село не може самостоятелно да участва в програми с европейско финансиране. Ние не сме част от Програмата за развитие на селските райони. Не сме част от Интегрирания план за развитие на града и съответно не може да сме част и от програмата "Региони в растеж". Така за инвестиции се разчита основно на бюджета на Столичната община. Той очевидно отделя по-малко ресурс, отколкото за централните столични райони. Отново говорим за двоен стандарт.

Аз отказвам да приема статута си на обречен. Не може да продължим да се ползваме със статут, различен от този на централен градски район, в който финансовите блага винаги са повече, отколкото в Панчарево.

В същото време, селата в район Панчарево са сред предпочитаните, в които хората с възможности планират собственото си бъдеще и това на децата си. Инвестиционният натиск по отношение на ниско жилищно строителство е огромен. Има бум. Общината не е готова с равна по сила и действие ангажираност и инвестиция да влезе паралелно в тези села.

Новите хора идват със своите нови нужди. Когато населението се увеличава, се увеличават и проблемите. Увеличава се престъпността, увеличават се битовите отпадъци. Като цяло нуждите растат, а инфраструктурата изнемогва. В същото време, фокусът се измества върху дупките, върху тротоарите. Забравяме да говорим за здравна, образователна, социална, културна инфраструктура. Идват нови хора с нови очаквания, на които обаче няма как да отговорим, както това става в градската среда. Това е двойният стандарт, пред който сме изправени, и ни се налага да работим в годините за справяне с този проблем.

Как може районният кмет да се справи с този проблем, особено ако е независим? Той няма собствен бюджет и разчита на благоволението на ръководството на Столична община и на волята на Столичния общински съвет за осигуряването на средства.

През последните 12 години най-голямата политическа партия в България управлява район Панчарево. Ако е вярна мантрата, че се дават повече пари на кметовете, които са от партията, в района всички проблеми трябваше да са решени - и с транспортната инфраструктура, и с липсата на места в детските градини, и със строителството на нови детски заведения, площадки и т.н. Но проблемите ги има.

Идеята ми е моето управление да е своеобразен вход на гражданите в общината. Към кметовете на кметства, както и към районния кмет ще бъдат създадени обществени съвети. Тези хора ще участват активно във вземането на решения и ще са обратната връзка с хората от всяко едно от селата в района. Разчитам на това, защото тази прозрачност при управлението и разпределението на публичните ресурси няма да даде възможност някой да има комфорта да държи на тъмно този процес. Когато има участие на гражданите, не смятам, че някой ще си позволи да даде по-малко пари на кмета на района, защото не го харесва, защото той не е от нашите.

Хората знаят какво не искат, борят се точно срещу тези зависимости обаче сега виждам, че се притесняват "Ама кметът като не е от ГЕРБ, как ще работи с ГЕРБ?!". Трябва ли задължително да познаваш главния архитект на района, за да получиш по-бързо виза за проектиране или разрешение за строеж!? Трябва ли задължително да познаваш кмета на района, за да ти се придвижат по-бързо преписките?!

Аз предпочитам хората да познават професионалистите в екипа ми и по-малко да познават мен.

Говорите, че няма да сте дистрибутор на обществени поръчки. Виждал ли сте кметове, които изпълняват основно тази функция, в 12-те години, в които бяхте кмет на Бистрица? На вас случвало ли ви се е да трябва да разпределяте поръчки?

Усещането на обикновения гражданин е, че кметът е основно дистрибутор на обществени поръчки. Не искам това да се налага като схващане, защото познавам достойни и авторитетни български кметове, както на села, така и на градове. Средствата, които се разпределят в район Панчарево не са толкова големи, а и натискът върху процеса на осъществяване на обществената поръчка не е голям.

Нашият район е интересен с други неща - най-вече със земите. Там са основните интереси и големите зависимости. Панчарево е привлекателен район за инвестиции, имотите са апетитни и именно там е огромният натиск.

Аз и екипът ми сме се борили с този проблем и досега - застанахме с лицата и имената си в защита на публичния интерес и интересът на бистричани по казуса с незаконното възстановяване през поземлена комисия на имоти (през 2016 г. Николай Гюров и жители на Бистрица алармираха, че поземлената комисия към общинската служба "Земеделие" неправомерно е върнала 120 дка земи в Бистрица на хора, които не са ги притежавали никога - б.а.).

Има ли други такива случаи извън този в Бистрица?

За тези 20-30 дни, в които обикаляхме селата, чухме много такива истории. Хората непрекъснато говореха за корупция, за корупционни практики. Някои казваха, че са виждали и пипали корупцията. Болната тема на територията на десетте села е именно възстановяването на земеделските земи.

Как предлагате да се реши този проблем?

Първо трябва да се запозная с наличната общинска собственост. Ще работя да направим карта към публичния регистър за общинските имоти, до която всеки да има свободен достъп. Така ще е ясно по време на моето управление какво ще приема и какво ще издам. Какво ще успеем да актуваме като общинска собственост, която още няма издаден акт за такава.

Така се прави - да изкараш на повърхността цялата информация, защото точно по тази тема са огромните съмнения на хората към настоящото ръководство. Заради това хората нямат доверие на администрацията.

Смятате ли да работите за подобряване на градския транспорт до селата в района?

Проблеми с него имат по-отдалечените населени места, тъй като линиите до тях са нерентабилни и трябва да се дотират. Става въпрос за села като Пасарел и Плана. В Плана дори имаше идея линията да бъде закрита и това не стана само благодарение на обществения отпор.

Интервалът на движение на автобуса до Пасарел също е голям и не устройва хората. Това са големи предизвикателства, с които всяко бъдещо ръководство на района трябва да се справя. Но на тези села трябва да им се гарантира, че ще имат живот. Защото в някои от тях е закрита и детската градина, и училището. Това създава възможност селото да бъде убито.

Това също се дължи на неравномерното разпределение на финансовите блага. То пък води до натиск към централната градска част. Политиките, които изолират селата, защото се смятат за зони с нисък обществен натиск, водят до задълбочаване на проблемите. Тяхното нерешаване ще доведе до такова ескалиране на напрежението и до гняв от страна на хората, че ще се превърне в звучен шамар за което и да е общинско ръководство.

За това се борим разпределението на финансовите блага да е справедливо. Това може да стане, когато се провеждат справедливи, отговорни и смели фискални политики. Не може да имаме претенцията да сме държава, град с най-ниски данъци и същевременно да казваме, че средствата не стигат, за да се покриват всички нужди по капиталовата програма на общината. Отделен въпрос е, че милиони всяка година по капиталовата програма не се използват. Това до голяма степен издава липса на капацитет.

Отговорът на всички тези въпроси се корени в децентрализацията. Но някой очевидно се страхува да я въведе, защото няма да може да контролира рестото.

В район Панчарево е и Панчаревското езеро. То е привлекателно място за отдих, но не може да се каже, че състоянието му е добро. Вие имате ли план за него?

Нямам претенцията Панчаревското езеро да е Бодензее или Женевското езеро. Това си е нашето езеро - безумно красиво и с много големи възможности за спорт. Това е една от основните крайградски дестинации за отдих, но е заприличало на блато. Така е, защото в реките, които се вливат в него, са заустени всички битови канали. В същото време планът за канализация за София касае само градската агломерация и не включва десетте села от район Панчарево, тъй като финансирането за тях е недопустимо.

Трябва първо да се преборим с причините за замърсяването на езерото, тъй като дори и да го изчистим сега, каква е гаранцията, че след 10 години няма да изглежда пак като блато. Причините за сегашното състояние на езерото са комплексни. Нуждите са по-големи от възможностите, но трябва да започне да се работи реално, а не да се правят работни групи и да се пишат стратегии, които после никой не прилага.

Също толкова важно е да запазим и статута на биосферен резерват "Бистришко бранище" като част от ЮНЕСКО. На територията на Панчарево имаме две богатства на ЮНЕСКО - Бистришките баби и "Бистришко бранище". С тези дадености район Панчарево може да бъде превърнат в културен и екологичен център на града. В него има всичко - като тръгнем от превърналите се в езера някогашни кариери в Кривина и Казичене, отидем до крепостта Урвич, върнем се до Панчаревско езеро, продължим към прекрасната Плана планина, ски зоната на Витоша, която попада на територията на Панчарево. Това местоположение трябва да се развие и да се използва. Ние сме на пъпа на двете магистрали, част от летището е в землището на село Кривина. Има прекрасни индустриални зони, зони за отдих и спорт, неизползваните минерални води. Този потенциал не се развива, защото няма индивидуален подход, защото се правят опити всичко да бъде дадено в един пакет на някого.

Можем да преодолеем всичко това заедно с хората, които досега не са имали възможността да имат подкрепата на кмета, защото му се е налагало първо да се съобразява с партийната повеля, с партийния интерес и после да се вслушва в гласа на народа. Там е разковничето. На мен няма кой да ми се обади и да ми каже, че дадено решение не съвпада с партийната воля.

Още по темата
Още от Местни избори 2019