Николай Свинаров: Като военен министър и аз не си давах ВКР

Николай Свинаров: Като военен министър и аз не си давах ВКР

Проектозаконът за новата мегаструктура, наречена Национална агенция „Сигурност” (НАС) нямаше да може да бъде разработен от Министерския съвет, нито да получи одобрението му, затова бе написан от експерти и внесен в парламента от депутати от управляващото мнозинство. Това е първи знак, че има сериозна промяна в системата за сигурност на държавата. Това каза пред БНТ в сряда Николай Свинаров, председател на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и бивш министър на отбраната. Той бе поканен за първи коментар за внесения във вторник късно следобед законопроект за Национална агенция „Сигурност”. Проектът беше разработен, без да се разгласяват подробности по него.

Проектът за агенцията бе създаден с консенсусното съгласие на трите политически сили в управляващата коалиция по лично настояване на премиера Сергей Станишев, който обяви, че основната задача на новото звено ще бъде да се бори с корупцията по високите етажи на властта и връзките на управляващи с организираната престъпност.

Според внесения законопроект новата мегаструктура по сигурността стъпва на сега съществуващите Национална служба „Сигурност” при МВР, Агенцията за финансово разузнаване към Министерството на финансите и военното контраразузнаване (ВКР) в рамките на Министерството на отбраната. Още при обявяването ѝ идеята не бе посрещната с радост от вътрешния министър Румен Петков, който не иска да се раздели с контраразузнаването, и от военния министър Веселин Близнаков – със същите мотиви за ВКР. 

Според Свинаров причината законопроектът да не може да мине през МС, е че отделните министри няма да искат да загубят властовите си позиции, което ще стане с вземането от министерствата им на изброените важни структури. „Във времето, в което аз бях министър на отбраната, бях против това бойното контраразузнаване да преминава извън системата на Министерството на отбраната”, даде пример Свинаров.

„Предполагам, че сегашните министри също не искат да изпускат своите властови позиции, което е съвсем обяснимо и нормално”, допълни той.

Свинаров се изказа сдържано и за самото създаване на агенцията, като обясни, че в Европа има държави с подобни агенции, но има и други без такива структури и никой не е доказал кои от двата типа държави имат по-добра сигурност.

„Така че проблемът е, след като преминаваме към нова система, наистина да има сериозно и коректно обсъждане в пленарна зала. Това е нещо, което във всеки случай няма тясно политически и партиен характер, а е от значение за всички български граждани. Трябва  да има много сериозен подход и да не бъде кампанийно, за да не бъде закон до края на мандата, за да може, който управлява след 2009 година, да го променя както си иска, а да бъде един нормативен акт, приет с относително висока степен на консенсус в българския парламент”, каза още депутатът.

Пред БНТ бившият секретар на съвета по сигурност при правителството на Иван Костов Иво Цанев одобри принципно проекта.

„Големият проблем на сега действащите служби е, че те са разпокъсани в различни министерства и в една или друга степен всеки един премиер започва в един момент да става заложник на своите министри по различен начин”, коментира Цанев. Той определи проекта като пълен с добри предложения.

Бившият депутат от СДС препоръча специалната парламентарна комисия, която, според проектозакона, трябва да контролира работата на новата агенция, да бъде оглавявана от опозицията.

„От една страна са прави критиците, които казват, че съсредоточаването на много голяма власт в ръцете на един човек, в случая шефа на агенцията, без контрол може да се окаже в един момент голям проблем. Тоест от тази гледна точка е необходимо да се осъществи много сериозен контрол от страна на парламента върху тази агенция”, каза Цанев.

Идеята му обаче бе срещната хладно от Свинаров и от другия участник в предаването на БНТ Младен Червеняков, депутат от левицата и бивш министър на правосъдието.

Червеняков опроверга разпространеното медийно тълкуване, че според така предложения проект агенцията по сигурността няма да има разследващи функции. Той обясни, че за работата на агенцията ще се променят 21 закона, включително и НПК, според които в новата структура ще работят дознатели, които ще извършват разследване.

Дознателите в агенцията „ще имат и разследващи функции и ми се струва, че това е до голяма степен логично, защото ако цялата оперативно-издирвателна работа се свърши и след това на друг орган се предостави правото да извършва процесуално-следствени действия, и се осакати агенцията от тази гледна точка, то едва ли ще може да изпълни и тези големи очаквания, които са отправени към нея”, аргументира се Червеняков.

Юристът коментира още, че според него, предметът на действие на структурата е твърде широк, а трябва да се съдържа в двете цели – защита на националната сигурност и противодействие на престъпността.

Свинаров и Червеняков, и двамата представители на управляващата коалиция, влязоха в спор дали трябва има лустрационни текстове в закона за новата агенция. Според Свинаров такива не са записани във внесения проект, но трябва да бъдат добавени. Червеняков остана на противното мнение, че лустрация не може и няма да има, още повече, че в закона за досиетата.

Още по темата
Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: