Гласуването в кипърския парламент бе отложено за вторник

Никозия се опитва да предоговори размера на данъка върху депозитите

Политици и експерти спорят разбито ли е европейското табу за гаранция на депозитите

Кипърският президент Никос Анастасиадис

Притиснато отвсякъде, правителството на Кипър се опитва да предоговори обявения в събота план за облагане на банковите депозити с еднократен данък в последния момент преди гласуването му в парламента. Мярката бе поискана от Еврогрупата като условие за предоставянето на спасителен финансов пакет за страната в размер на 10 млрд. евро.

От изпълнението на този план, от една страна, зависи благосклонността на страните от еврозоната, без чиято помощ Кипър би бил изправен пред фалит, който би се отразил в цялата еврозона, а кипърската банкова система би се разпаднала.

От друга страна обаче, планът предизвика острата отрицателна реакция на хилядите вложители и на част от политическите сили, която прави приемането в парламента много проблематично. Затова правителството се опитва да се пребори за освобождаване от данък на малките депозити (до 20 хиляди евро) и намаляване тежестта за по-малките влогове (до 100 хиляди евро) за сметка на по-големите (над 100 хиляди евро).

Голяма част от последната категория вложители в кипърските банки са руски физически и юридически лица, което предизвика гневната реакция дори на президента и премиера на Русия.

Същевременно според редица икономически експерти тази безпрецедентна мярка разбива досегашната европейска практика за неприкосновеност на банковите депозити. По този начин допускането, че в бъдеще тя може да бъде приложена и другаде, ще застраши стабилността и на други, засегнати от кризата, страни в еврозоната.

Гласуването в парламента отложено за втори пореден ден

В понеделник заседанието на кипърския парламент, на което трябва да се обсъди и гласува законопроекта за облагане на депозитите, бе отново отложено за втори пореден ден – този път за вторник в 18 ч.

Според информация на държавната телевизия РИК всички политически партии смятат, че е нужно време, за да проучат фактите. Според информациите в днешните кипърски вестници за законопроекта ще гласуват между 27 и 30 депутати при нужно мнозинство от 29 депутати в 56-членния парламент.

Най-голяма се очаква да е подкрепата от партията на президента Никос Анастасиадис - Демократичен сбор (ДИСИ). От другата партия в управляващата коалиция - Демократическата партия (ДИКО), заявяват, че ще гласуват с "да"при определени условия.. С "не" се очаква да гласуват поне 27 от 28-те депутати от опозицията. Балансът на силите е твърде крехък и ситуацията може да се промени във всеки момент.

Президентът Никос Анастасиадис призова парламентарните партии да вземат решение в интерес на гражданите и държавата. Той направи снощи обръщение към народа, в което подчерта, че продължава да води битка с решението на Еврозоната, за да може последствията за държателите на малки депозити да бъдат ограничени. Президентът предупреди, че ако мярката не бъде одобрена, двете най-големи банки на острова ще се сринат. Правителството съобщи, че Кипър няма друга възможност освен да приеме спасителния план с облагането на депозитите, защото в противен случай ще банкрутира.

Банките вероятно ще останат затворени до гласуването на законопроекта

През уикенда жители на острова опразниха банкоматите в страната. Въпреки това обаче в понеделник, който също е почивен ден за страната, банкоматите работят в нормален режим. Служител от Кипърската централна банка посочи пред ИТАР-ТАСС, че през уикенда наистина е имало проблеми при опитите на кипърските граждани да теглят пари. Тази сутрин обаче банкоматите в страната са пълни с пари, увери представителят на Кипърската централна банка.

Банковият сектор в Кипър е огромен за държава, която съставлява малка част от икономиката на еврозоната, отбелязва Ройтерс. Банките на острова имаха голяма експозиция към дълга на съседна Гърция и понесоха огромни загуби от т.н. "постригване" на този дълг през миналата година.

Всички очакват, че за да се запази стабилността им доколкото е възможно, централната банка ще спре банковата дейност и във вторник, като не е изключено мярката да остане в сила до приключването на работата на парламента.

Правителството се опитва да преговори размера на данъка

В последния момент кипърското правителство се опитва да предоговори размера на данъка, който трябва да наложи на банковите депозити в замяна на международна финансова помощ. От този данък като цяло се очаква да бъдат събрани 6 милиарда евро. Засега законопроектът предвижда върху депозитите над 100 хиляди евро да се налага данък от 9,9 на сто, а за тези под тази сума - 6,7 на сто.

Представители на кипърското финансово министерство се опитвали да намалят данъка за малките депозити. Те предлагат за суми под 100 хиляди евро данъкът да е 3 на сто, а за големите депозити да бъде увеличен до 12,5 на сто, съобщава Ройтерс, като се позовава на близък до преговорите източник.

Според същия източник се дискутирало и освобождаването от данък на по-малките влогове – до 20 хиляди евро.

Еврогрупата ще проведе тази вечер извънредна телеконферентна връзка във връзка със спасителната програма за Кипър, съобщи източник в Никозия, цитиран от ИТАР-ТАСС. Очаква се основно внимание на нея да бъде отделено на предложението на кипърското правителство за промени в данъчните ставки при облагане на банковите депозити.

Разбито ли е табуто за гаранцията на депозитите?

Според гръцкия в. "Вима" табуто за гаранцията на банковите вложения е било разбито, което засяга принципите не само на кипърската икономика, но и на европейската като цяло. Облагането на депозити под 100 хиляди евро засяга гарантирането на вложенията, което се прилага в цяла Европа. Голямо впечатление прави лекотата, с която министрите на финансите взеха решение, което поставя в опасност европейската система, отбелязва "Вима".

Планираният данък върху депозитите в кипърските банки ще има тежки последици не само за клиентите на местните финансови институции, предупреди и международната рейтигова агенция Муудис. Негативни въздействия ще възникнат и за кредиторите на банки от други европейски страни, тъй като решението на Еврогрупата увеличава риска от изтичане на капитали и от други европейски страни в криза, посочи агенцията.

От друга страна, според рейтинговата агенция влиянието върху пазара на облигации ще бъде по-ограничено. Опасността от преструктуриране на кипърския дълг, подобно на това в Гърция, където държателите на облигации бяха принудени да се откажат от голяма част от вземанията си, е избегната, допълва Мудис.

ЕЦБ и Германия: Решението е целесъобразно, изборът на Кипър

Членът на изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Йорг Асмусен защити решението на Еврогрупата. Асмусен подчерта, че ситуацията в Кипър е уникална. Никозия би могла да промени участието на вложителите, но все пак ще трябва да осигури необходимата сума от 5,8 млрд. евро. Банковият сектор в Кипър има специфична структура, отбеляза той.

Според германски политици решението е целесъобразно и принципно правилно. Кипърското правителство само реши какви ще бъдат начините за финансиране на участието на страната в спасителния план, заявиха правителствени представители.

"Как (Кипър) ще финансира приноса си (в плана), как той ще ги разпределя е въпрос, който е от компетенцията на кипърското правителство", заяви Щефен Зайберт, говорител на канцлера Ангела Меркел. "Ние се ръководим от принципа, че тази програма (...) ще допринесе за успокояване на еврото", допълни говорителят на финансовото министерство Мартин Котхаус.

Решението за Кипър е "изолиран случай", каза Зайберт, цитиран от ДПА. То няма паралели в други страни и няма да има външно въздействие, допълни говорителят на Меркел.

Антикризисната програма за Кипър обаче бе критикувана от германски експерти.

"Това е рискована маневра с неясен изход", заяви директорът на икономическия институт И Ем Ка (IMK) Густав Хорн пред в. "Ханделсблат". Планираният данък върху депозитите за всички клиенти на кипърските банки "може да изплаши вложителите" във всички страни, сблъскали се с банкова криза, и "да ги подтикне да изтеглят парите от сметките си", посочва експертът.

Путин и Медведев в защита на руските вложители

Руските депозити, които ще бъдат засегнати от налагането на данък, са на стойност 15,4 милиарда евро, посочва кипърският в. "Политис" като се позовава на информация на агенция Интерфакс. Според други изчисления личните сметки на руснаци в Кипър са на обща стойност 35 милиарда евро.

Според руския президент Владимир Путин евентуалният данък върху депозитите в кипърските банки е несправедлив, непрофесионален и опасен, предадоха ИТАР-ТАСС и Ройтерс, цитирайки говорителя на държавния глава Дмитрий Песков.

В понеделник сутринта Путин свикал оперативно съвещание с ръководството на администрацията и съветници по икономическите въпроси, за да бъде обсъдена икономическата ситуацията в еврозоната.

Русия ще бъде принудена да внесе "корекции" в отношенията си с Кипър, в случай че страната наложи данък върху банковите депозити, заяви руският премиер Дмитрий Медведев. Разбира се, трябва да си извадим изводи от този факт, тъй като имаме отношения с Кипър. Понятно е, че ще продължим консултациите, но сме принудени да внесем корекции в позицията, ръководейки се от разбирането, че е желателно нашите пари да се съхраняват в руски банки, казал Медведев, цитиран от държавната агенция РИА Новости.

Решението на еврозоната да се наложи данък върху банковите депозити е взето без да е имало предварителни консултации с Русия, следователно ще проучим въпроса за преразглеждане на програмата, като ще вземем под внимание участието ни в общите усилия с ЕС за оказване помощ на Кипър, изтъкна руският финансов министър Антон Силуанов.

Решението на кипърските власти да въведат 10-процентов налог върху банковите влогове прилича на конфискация на чужди пари, коментира премиерът Медведев на заседание на Надзорния съвет на Внешекономбанк, цитиран от световните агенции.

Москва все още не е решила дали да удължи срока на изплащане на кредита от 2,5 милиарда евро, отпуснат на Кипър пред 2011 година, и дали руски инвеститори да се включат в рекапитализирането на затруднените кипърски банки. Това съобщи правителствен източник, цитиран от Ройтерс.

Представители на ЕС съобщиха, че очакват Русия да удължи срока на погасяване на заема с пет години до 2021 година и евентуално да промени условията по него.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа