Националният институт по метеорология и хидрология от тази година започва работа по нови проекти, като един от тях е свързан с актуалната тема за замърсяването на въздуха, съобщиха директорът на НИМХ проф. Пламен Нинов и бившият директор на института проф. Христомир Брънзов. Работещите в НИМХ чрез научни методи ще определят кой от двата източника - транспорт или битовото горене, замърсяват повече, тъй като в обществото има дискусии и спорове по това.
Втората нова тема, по която ще работи НИМХ, е замърсяването от източници извън столицата, като трябва да се определи какъв е процентът, тъй като в момента оценките се колебаят между 10 и 50 на сто, което е голяма разлика, уточниха учените.
Оценката на различните видове замърсители ще става с изследване на праховите частици във въздуха. резултатите може да има най-рано след година.
Проектите са по инициатива на Столична община с подкрепата на МОН. Те са заложени още в средата на миналата година.
НИМХ прави и прогнозата за очакваното замърсяване на въздуха в София. В последните месеци на няколко пъти очакваните стойности се разминаваха с действителното състояние.
Очаква се и съвместен проект с МВР за усъвършенстване на предупредителните системи за наводнение.
От 1 януари 2019 г. НИМХ излезе от структурата на Българската академия на науките и се преобразува в Национален институт по метеорология и хидрология като юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката.
Само 12 от над 700 служители на НИМХ са останали в новия институт за климата, който БАН създаде на мястото на НИМХ. Седалището на звеното към академията е в една от сградите, които до момента се ползват от института по метеорология. Според бившия директор на НИМХ проф. Брънзов трябва да се изясни как ще се ползва това здание, тъй като в него работели и 30-ина души от напусналия БАН институт. Там се намира и библиотеката на НИМХ. От ръководството на БАН преди време обясниха, че те искат да ползват един етаж от сградата и че би трябвало да се намери решение за съвместното съжителство след развода с НИМХ. Заради сградата от метеорологичния институт обжалваха решението на БАН за откриване на ново звено, но жалбата им беше отхвърлена от първата инстанция.
"Останаха неизяснени въпроси около няколко имота или по-скоро части от имоти, по които трябва да се уточним“, каза министърът на образованието Красимир Вълчев в отговор на въпрос дали са останали неясноти между БАН и НИМХ. Тези имоти досега не са се ползвали пълноценно нито от БАН, нито от НИМХ. Министърът изрази убеденост, че следващата седмица ще се намери решение по това.
Той апелира и към двете страни да продължат взаимната работа, която по думите на министъра, е необходима както за НИМХ, така и за БАН.
Създадена е междуведомствена работна група с представители на НИМХ и БАН, която трябва да уточни спорните въпроси.
Министърът припомни, че НИМХ има близо 130-годишна история, обслужва над 7 сектора и Националната ни хидрометеорологична служба, която е в рамките на НИМХ, е една от 16-те базови станции за Европа и Азия, която участва в международния обмен.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
6 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Дали съм мухлясал бански старец - не знам. Може и да съм, защото съм достатъчно възрастен. Но че не съм червен със сигурност знам. А вие г-н Тунджин, като нямате знания и интелект за да отговорите на приведените аргументи, просто замълчете! Защото плюенето пада върху вас.
Яйцето или кокошката?
НИМХ сбъдна мечтата си - отиде под шапката на МОН. Не им стигали парите, които им давал БАН. Много шум, много врява! Малки им били заплатите. Заплашваха, че щели да спрат да работят. МОН им приглася. Вероятно има някакви дълбоки интереси, които ние не знаем. Ама това, че НИМХ отдавна не работи както трябва – нито дума.
Основно задължение на НИМХ е наблюдение, документиране и направа на прогнози за атмосферните и хидроложки процеси - валежи, температури, вятър, речен отток … преобладаващо се прави …
допотопно - ръчно отчитане в периодичност, недостатъчна за използването на данните в съвременни методи за прогнозиране. Мрежата от метеорологични пунктове и хидрометричната мрежа в дадено поречие не са взаимно обусловени за установяване на взаимовръзката валеж-отток. Няма единен център, където информацията да постъпва в реално време и да се обработва своевременно автоматично. Данните от наблюдението се заключват в сейфове с няколко ключа за да не могат да бъдат ползвани, освен от няколко привилегировани служители. И това въпреки, че те, и цялото НИМХ, се издържат от данъците на народа и тяхната продукция, съгласно закона, е обществена собственост. Това, което се представя на обществото е обобщена информация, която, освен за обща представа, не служи за друго.
Когато ние се интересуваме от оттока на реките, освен количеството, за нас е интересно и качеството на водата. Тези две характеристики са взаимосвързани. Но НИМХ не се интересува от качеството. То се измерва от друга институция – ИАОС към МОСВ. Изкуственото отделяне на тези взаимосвързани характеристики затруднява техния анализ.
След закриване на Института по водни проблеми (ИВП) и прехвърлянето на научния му състав и тематика към НИМХ основно негово задължение е не само тематиката по формирането на речния отток, съответно водните ресурси на страната, но и решаване на научните проблеми, свързани с тяхното оптимално използване.
Нищо подобно! Създаденият в НИМХ департамент постепенно дегенерира и на края бе закрит. Ако в настоящия момент възникнат сериозни проблеми по използването на водните ресурси на страната (недостиг на вода, водна криза, наводнения и т.н.) няма кой да ги реши. Дори да извикаме специалисти от чужбина, няма научен потенциал в страната, който да рецензира експертизите им.
Сега, БАН се опитва да поправи грешката, но чудо ще е ако решението й за създаване на Институт за изследване на климата, атмосферата и водите проработи. Оставащите в БАН кадри са с нищожен научен потенциал. За да бъдат привлечени кадри от вън са необходими две неща – добри заплати и условия за работа. Пари за добри заплати – няма. Условия за работа – също. Много от научните задачи на бъдещия научен институт са свързани с наличието на минала и настояща първична информация за валежи, температури, отток, които НИМХ е приватизирала и пази със зъби и нокти.
В обществото витае мнанието, че БАН създава новия институт с единствена цел да запази част от недвижимото имущество (сгради и терени), които се стопанисват от НИМХ. Дано не е така. По-важно е да се бори за създаване на условия за работа на новия институт като, освен материалната база, осигури правото за свободно ползване на първичните данни от мониторинга на НИМХ от заинтересованите институции и граждани, в това число и на БАН. Ще се премахне един анахронизъм – присвояване на продукт за лично ползване, платен с публични средства, и ще се спомогне за решаване на редица важни за общественото развитие проблеми, в които водата е важен и неотменим фактор.
Проф. д-р инж. Тодор Христов
Директор на ИВП (Институт по водни проблеми към БАН), 1993-1995, Зам. Директор на ИВП, 1989-1993, Научен секретар на ИВП, 1978-1989, Р-л секция „Теория и устойчивост на хидротехн. съоръжения” в ИВП, 1978-2000, Научен сътрудник, доцент, професор в ИВП, 1962 -2000, Техн. р-л на строежа на яз. Тополница, 1958-1962, Член на Съвета по национално развитие към Президента на РБ, 1997-2001
Едната от двете нови теми на новия НИМХ е "замърсяването на въздуха", а втората нова тема е "замърсяване от източници извън столицата"! Мога да предложа на г-н Брънзов още 10 перспективни теми за бъдеща работа: 1. замърсяването на въздуха в Горно Нанадолнище 2. замърсяването от източници извън Горно Нанадолнище 3. замърсяване извън Долно Нанагорнище, и.т.н. Важното е да се използват "научни методи".