Нищо не налага промяна на валутния борд*

Разговорът за целесъобразността на паричния съвет е напълно излишен

Румен Аврамов

В сряда Mediapool публикува анализ на финансиста и бивш министър-председател на България доц. Иван Костов за ползите и недостатъците на валутния борд. Основната теза на автора е, че бордът има и недостатъци и че България трябва да има "план Б" за бъдещето на паричния съвет, в случай че еврозоната откаже да допусне страната за член. Поради значимостта на дебата по въпроса за валутния борд Mediapool е готова да публикува мненията и на други експерти по темата.

Отдавна се отдалечавам от сюжетите на злободневната макроикономика и парична политика, но смятам, че рецидивиращата атака на Иван Костов срещу паричния съвет в България заслужава реакция. Преди дни тя беше представена като лично мнение, но от сряда вече е санкционирано от него институционално становище.

Не реагирам като страничен наблюдател. Правя го с миналото на икономист, предвидил необходимостта от паричен съвет; участвал (по покана на И. Костов) в управителното тяло на БНБ, въвело системата; работил за формулирането и защитата навън на позицията, че страната ни няма друга смислена алтернатива освен преминаване от "борда" в еврозоната по договорно установения ред.

За сравнението между 1997 г. и 2017 г.

За И. Костов драстичната разлика между стопанското положение през 1997 и 2017 г. е сама по себе си достатъчно основание за поставяне под съмнение необходимостта от паричен съвет. Въвеждането му преди двадесет години е представено като отговор на тогавашната моментна ситуация.

В кризата от края на 1996 г. "бордът" действително представляваше най-шоковият и кратък път към икономическа стабилизация. Но той бе замислен като нещо много повече от технически инструмент за справяне с текущата конюнктура. Чрез него следваше да се въведе определеност в общественото движение, да се структурира стабилна рамка за дълъг период напред. И дотогава имаше финансово законодателство, дори банков надзор, но потоците между централната и търговските банки бяха основен канал на корупцията. Говореше се за пазар, но доминираше държавната собственост, а правителството на БСП практикуваше примитивно ръчно управление, довело до колапса от 1996 г. През 1994 г. въпросът с външния дълг беше успешно решен и сметките на комунизма уредени, но отново се задаваше опасност от спиране на плащанията.

Паричният съвет кодифицираше именно разбирането, че българското общество не е в състояние устойчиво да се самоорганизира и че мощен лост на принуда е възможно най-здравата монетарна усмирителна риза. Затова връзките на БНБ с банките и с държавата просто бяха ампутирани, докато кристално простото монетарно правило на "борда" обрасна с гъста забранителна регулативна мрежа, която да вкара поведението на финансовия сектор в тесни и предвидими граници. А за да заработи системата, трябваше да стартира приватизацията, т.е. ставаше неизбежна някаква форма на капитализъм. Накрая, паричният съвет даваше котва и компас на европейската перспектива. Далече преди присъединяването към ЕС той обвърза лева с марката при последващо плавно превключване към еврото и така откачи икономиката от долара.

Тази промяна в монетарната конституция на страната представляваше радикална стъпка, която едновременно плаща натрупания "данък история" (цената за неспособността на обществото да се справя трайно със собствените си проблеми), решава непосредствени задачи и предоставя платформа за бъдещето.
За разлика обаче от политическата конституция, която постоянно се кърпи и отеснява, нищо в настоящия момент не налага промяна на монетарната. Не я изисква нито един от аргументите, изредени от Костов като "контекстът от 2017 г.", още повече, че дългосрочната програма на паричния съвет за дисциплиниране на икономическия ред не е изпълнена докрай. Днес може да имаме достъп до капиталови пазари, да разполагаме с валутни резерви (тъкмо благодарение на "борда"), да не се нуждаем от МВФ и да сме интегрирали европейски директиви. Ала оставаме поднадзорна държава поради редица от познатите още през 1997 г. причини. Справка - КТБ. Затова въпреки покриването на формалните критерии, за неопределено време (колкото по-малко толкова по-добре) ще продължаваме да бъдем държани извън еврозоната.

В София въвеждането на паричния съвет бе публично, макар и полу-кодирано, огласено (преговорите във Вашингтон вече бяха в ход) от високопоставеният чиновник на МВФ Майкъл Деплер във вечерта на втория тур на президентските избори през 1996 г. Той просто подметна по новините на телевизията, че страната ще премине към парична система, прилагана в балтийските държави. Но успехът на начинанието се дължеше не на този ефектен мизансцен, а на уникалната констелация на три обстоятелства – всеобщото желание за промяна в политическия режим след правителството на Ж. Виденов; пълното дискредитиране на използваните в течение на шест години стабилизационни котви и залагането на единствената останала неприлагана – валутният курс; изчезването на националната валута с почти повсеместната ѝ замяна от долара и съответния императив за появата на "нов лев". Днес сме много далече от подобно форсмажорно съчетание на силови полета.

За "вековния опит и традиции" на БНБ

На помощ И. Костов привиква и предполагаемата историческа достолепност на БНБ, тази "централна (коректното понятие е "емисионна") банка… с вековен опит и традиции… една от 15-те най-стари европейски банки (неточно), създадена от строителите на съвременна България във времето, когато повечето от сегашните европейски държави не са съществували."

Същите думи за поруганото от паричния съвет национално достойнство бяха произнасяни от Костов до средата на декември 1996 г. Така, преди да приеме идеята, той предпочете да излъчва скепсис, въпреки, че беше наясно с очевидните ѝ предстоящи политически дивиденти.

След всичко, което днес се знае за историята на БНБ и за нейни безславни страници от по-далечното и по-близкото минало, подхващането на този рефрен обаче звучи нелепо. Какво друго да се види в припяването му освен патриотарски реверанс, който в момента е станал задължителен стандарт, отместващ рационалния дебат.

За реалните алтернативи пред България

Запазването на паричния съвет не е самоцел. По самия си замисъл той е преходна форма, като въпросът е накъде води този преход.

Костов неоснователно внушава, че и при катастрофичен сценарий, и при влизане в еврозоната посоката е връщане към модел на централна банка с "по-свободна" монетарна политика. Всъщност и в двата случая възможностите за реално "разхлабване" на паричната политика са нулеви. Разумна алтернатива е само движението напред към еврото, не защото то носи повече степени на свобода на БНБ, а защото осигурява по-благоприятни общи икономически условия. Цел, която си заслужава, независимо от това, че през последните години еврозоната безусловно е турбулентно място.

Трябва да е съвършено ясно, че няма невинно и безболезнено излизане от "борда". То при всички случаи е от онези травматични моменти, които една отговорна политика никога не би трябвало да си позволява сама да предизвиква. От "махането на борда" следват неизбежни последици, свързани с брутален хаос в балансите на банките и на всяко домакинство; в позициите на длъжниците и кредиторите. Срещу това държавата и БНБ не биха получили и грам от обещаваната им по-голяма маневреност и гъвкавост.

Впрочем, по различни съображения до 2001 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) също предвиждаше страните с паричен съвет да излязат от него преди да приемат еврото. Острите възражения на въпросните държави, включително на България и БНБ, доведе до отпадане на това изискване. Нито една от трите балтийски страни в "борд" не го изостави преди да се присъедини към еврозоната.

За сравненията и причинно-следствените връзки

От нещо, което се именува "лаборатория", се очаква стриктна логика. Вместо това са ни поднесени разсъждения по аналогия, в които търсенето на причинност е изместено от безсъдържателни сравнения.

Възприетият метод е прост: подрежда се набор от показатели за няколко държави, като всяка разлика в стойностите на индикаторите за България е приписана единствено на действието на паричния съвет. По този начин може да се "докаже" всичко и декларативно да се твърди, че "бордът" е причина за каквото си пожелаем: от доходността на държавните облигации до равнището на брутния вътрешен продукт на човек от населението у нас, като се мине през темповете ни на растеж и на износа…

Че в науката (включително икономическата) наличието или отсъствието на причинност се установява с фини статистически методи е забравено. Същевременно, фокусирането върху несъществуващи или недоказани зависимости само отклонява вниманието от действителните бариери пред промените в българското общество.

Настрана оставям фактическите грешки като твърдението, че паричен съвет е действал в Словакия и Словения (те никога не са го въвеждали) или коментарите за кредитен рейтинг на националната валута (има рейтинг на държавата по дълга ѝ в чужда или местна валута).

За "клатенето на борда"

Това словосъчетание съпътства паричния съвет в България от самото му начало. То отразява остатъчния фон на недоверие към стабилността на конструкцията. А напълно излишният разговор за целесъобразността се подема по различни поводи и с различни интереси, но общественото му ехо е винаги едно и също. То впръсква колебание, неувереност, неопределеност в поведението. И въпреки, че професионалните приказки, които си разменяме, рядко са разбираеми за широката публика, у нея неизменно се утаяват очаквания за предстоящи смутни времена "когато махнат борда".

Преди две години И. Костов се отличи с патетична защита на мнимата жизнеспособност на КТБ. Тогава бранеше свои спестявания. Днес, с поредното повдигане на въпроса за излизане от паричния съвет той подкопава една истински здрава институция. Но залог на тази безотговорност са вече спестяванията на всички ни.

*Заглавието е на редакцията.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари