Нищо, но тяхно...

Както се очакваше, на тазседмичното си заседание комисията за промени в конституцията одобри корекциите в член 22, според които право да придобиват собственост върху земя ще имат не само гражданите на страни-членки на ЕС, но и такива извън него, ако има международен договор. Някои партии останаха недоволни и ще искат преразглеждане и допълнения на този текст в пленарна зала.

В дебатите по този въпрос няма нито един икономически аргумент, а на заседанието са поканени само консултанти по международно право и конституционен процес.

Какви права ограничава гласуваният текст?

От правно гледище, той е дискриминационен. Не само по отношение на гражданите от страни, които не са членки на ЕС, но и по отношение на собствениците на земя в България.

Както е известно, не правителството, а частни лица са собственици на земя у нас (ако оставим на страна държавните терени). Естествено, тези частни лица не могат да сключват международни договори. Но тяхното право да се разпореждат със собствеността си е ограничено от правителството, което може да договаря и подписва такива договори, и от народните представители - които ще ги ратифицират. (По този повод от БЗНС - Народен съюз искат ратифициране на договори с такива клаузи да става с квалифицирано мнозинство от две трети всички представители на народа.)

Това политическо посредничество крие рискове. Те са много видими в подготвените от Министерството на регионалното развитие и благоустройството закони за отнемане на частни и общински имоти за държавни нужди. Част от този риск ще се изрази в пропуснати ползи за собствениците на земя.

Както се знае, въпреки забраната, в момента има начини да се продава земя на чужденци и това се прави. Новият текст не променя нищо, освен че може донякъде да облекчи законовите процедури за осъществяване на това право. Онези собственици, които искат да продадат някому земята си, ще го правят независимо дали става дума за граждани на ЕС или за такива на Украйна, Руската Федерация, Чечня, Грузия и т.н.

Икономическият смисъл

Собствеността върху земя има известни особености. Първо, някой може да я притежава, но не може да я носи със себе си. Иначе казано, дори и да я купи, "чужденецът" не може да я изнесе в чужбина.

Второ, някой може да я притежава, но това не означава, че може непосредствено да я употребява. За да може да се "яде", земята трябва да носи доход. А за това са необходими вложения за напояване, трактори, торове, семена и пр. (ако изобщо е възможно да се изградят определени съоръжения и преодолеят рисковете, свързани със селското стопанство).

В този смисъл, ако в момента цената на декар е около 200 лева (а това е наистина една добра цена*), ще са необходими още три до четири пъти повече средства, за да почне земеделската земя да носи доход. Такава е цената на декар в плодородните земи на Гърция или в североизточна Унгария. Това означава, че в България цената на земеделската земя е само привидно ниска. И по този повод почти нищо не може да се направи.

Освен това излиза, че приравняването на условията за либерализиране на пазара на земя на тези в Гърция или Унгария само ще подтиска цените на земята на относително ниски равнища.

Очевидно е, че губят собствениците на земя

Мораториумът за продажба на земеделска земя на чужденци вероятно ще се запази до 2014 г. Към 2011 г. превръщането на земята в капитал в нова Европа вече ще бъде освободено от държавни ограничения. Инвестициите в селско стопанство вероятно ще отиват натам, а не към България. България обаче няма да може да ограничава вноса на стоки от ЕС. И в момента хранително-вкусовата промишленост работи с около 70-80 на сто вносни суровини. Плодовете на българската земеделска земя ще бъдат към 2014 г. само за домашна, но не и за промишлена употреба. Следователно инвестициите в българско селско стопанство ще бъдат с трайно по-ниска възвращаемост, а това ще поддържа и цените на земята по-ниски.

Не е толкова ясно кой печели

Предложението за 7-годишен и действащ след формалното присъединяване мораториум върху продажбата на земя на чужденци в новите страни-членки бе направено от комисията на ЕС през май 2001 г. и се отнасяше за всички кандидати с такива ограничения (България, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния и Полша). Ползата за старите страни членки е известно задържане на износа на капитали.

В страните с мораториум печелят на първо място посредниците при сделки със земя (най-вече адвокати) местните лица, които по стечение на обстоятелствата имат средства и искат да купят земя относително евтино.

Има известна полза и за арендаторите, особено ако договорите им са с къси срокове. Увеличаването на цените по сделките със земя ще увеличи наема на земя. В България арендаторите на земя през 2004 г. са около 2700 - 2800 (селскостопански кооперации и частни фермери) и те са наели близо 3,5 млн. декара от 225 - 230 хиляди собственика.

Друга група печеливши, са онези които имат известно феодално отношение към земеделската земя и земята изобщо, онези, от които зависи: а) регистрацията и разрешаването на сделки със земя, б) промяна на предназначението, в) влиянието върху цените на имотите чрез инициирането на държавни проекти и г) други подобни действия. Това са кметовете, областните управители и в край сметка правителството и политическите партии, които се съревновават за съставяне на следващото правителство.

*Според САПИ средната пазарна цена през 2003 г. е 143 лева за декар (виж тук - според нас цената е вероятно с 15-20% по-висока).

Споделяне

Още от Бизнес